Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe(2011 г.)
Корекция
NomaD(2020-2021 г.)

Издание:

Заглавие: Френски поети сюрреалисти

Преводач: Стефан Гечев

Година на превод: 1987

Език, от който е преведено: френски

Издание: четвърто (не е указано)

Издател: Издателство „Захарий Стоянов“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2011

Тип: сборник

Печатница: УИ „Св. Климент Охридски“

Редактор: Маргарита Петкова

Коректор: Виолета Борисова

ISBN: 978-954-09-0537-2

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/5000

История

  1. —Добавяне

Защо не съм моряк да плавам по морето

Обикновен моряк на двадесет години

На прост товарен кораб

Който да плава дълго по сушата далеч

Където съм оставил жена която вече

Ме е забравила Със тайна във нозете

Защото ще е трудно на мостика изправен

Да се държа спокойно

Тя е от мен по-стара с няколко години

Аз съм на вахта при кормилото

Сега не е като по времето на кораби с платна

Много по-лесно е А все пак

Кучешко време днес е

 

Аз зная че ще я обичам вечно

Въпреки разликата в годините зарад гърдите й

Те не са вече на момиче но я обичам

Аз съм моряк на прост товарен кораб

Старо корито няма да изкара дълго

Последният му рейс е този аз съм двайсетгодишен

На мостика се качва капитанът

А аз обичам Изабел

И още съм на двадесет години

Вълните са красиви

Витлото се издига над вълните това е лошо

Но капитанът е щастлив тук той е господар след бога

Той казва че според прогнозата морето утре ще утихне

А тази буря е наистина от мръсните

Но тъй е винаги из тези области

По това време Трябва да внимаваме

Гаден е занаятът ни и весел и красив

Кълна се в душата си горяща — сега Изабел пие чай

У най-добрата си приятелка преди да иде

На среща с някой женен господин

Той я издържа Моята любима

не е с най-чисто поведение

 

Разбира се но я обичам и се питам

Дали би се оженила за него ако се разведем

 

Кафе поръчва капитанът

Насочвам курс към онзи нос определен

Черупката си водя към Рио де Жанейро

Далеч много далеч от Сен Жермен де Пре

 

Морето е

Богато ослепяващо и трудно

Подобно любовта ми

Огромния простор оглеждам и виждам лудостта

Моята лудост а съм на двадесет години

И съм моряк на прост търговски кораб

 

Ако е вярно както казват че щял съм някой ден

Да сменя кожата си в някой друг живот

Ще бъда пак на двадесет години моряк в далечно плаване

 

И ще обичам някоя жена която няма да ме люби

Може би не

Душата ми ще се помътва за тринадесети път

 

(„Сантиментално посвещение“, 1956)

Край