Жак Барон
Девствен лес

Тръба

О смелостта на малцина победители

Стига

Елате в къщите ни скъпи същества

иззидани от ангелски сълзи

и синове безбройни на новата роса

Ала дърветата израстват и улиците се окичват с знамена

и облаците просват хиляди езици над града

 

Сами

не ще ни намерят ураганите

а утре е неделя

Възможно е

— но зверовете вече са се укротили —

сърцата ще увехнат

Другите граждани очакват празници

Разкошен дом бе построен в реките-лава на древните морета

Ние наблюдаваме замайващите алкохолни крясъци

Отвсякъде ни хвърлят стоманени цветя

Виждат се

гари — тук-там —

и всичките еднакви

Боксьори и девойки облечени в трико

вървят прегърнати из някакви запуснати терени

Изхвърлят пушеци свалят звездите и си отиват

 

(„Поетично действие“, 1927)