Робер Деснос
Дяволски празник

Последната капка вино запламтява в дъното на чашата и там се появява замък.

Възлестите дървета край пътя се навеждат към пътника.

Той идва от близкото село

Той идва от далечния град

Той само минава под камбанариите

Той забелязва на прозореца червена звезда която се движи

Тя слиза и тръгва като се олюлява

По белия път сред черни полета

И се отправя към пътника

Той я гледа как приближава.

За миг тя блясва в двете му очи

И се спира на челото му.

Учуден от нейния хладен блясък който го осветява

Пътникът обърсва чело.

Винена капка затрептява на пръста му.

Сега човекът се отдалечава смалява се в мрака

Минава край потока където сутрин идвахте да наберете пресен мокреш

И край запуснатата къща.

Това е същият човек на челото със капка вино.

Сега танцува в една зала блестящо осветена

С паркет излъскан с восък цял сияещ

Дълбоко като огледало.

И той е сам със своята танцьорка.

В тази огромна зала той танцува

Под звуци на оркестър от счупено стъкло.

Нощните същества

Гледат внимателно самотните танцьори

А най-красивото от съществата на нощта

Улавя машинално на челото си капка вино

И в чашата я връща.

Сънуващият се събужда

Вижда как капката блести със хиляди рубини в чашата

Която беше празна когато той заспа.

Сега я наблюдава.

Вселената се полюлява за секунда в мълчание

После сънят отново го обгръща.

Вселената подема своя ход

По хилядите бели пътища прокарани върху земята

През потъмнелите полета.

 

(„Безвратите“, 1934)