Робер Деснос
Кукувица ^[0]

Всичко бе като в детска рисунка

Луна с цилиндър

Осемте му отблясъка се отразяваха в блатата.

Един призрак облечен в най-модерен саван

Пушеше пура облегнат на прозореца на своята къща

На високата стая на кулата

Където многознайката врана врачуваше на нощните котки.

На рисунката имаше също момиченце в ризка изгубено из снежни пътеки

Защото бе търсило в обувките си ветрило от свила и пантофки с високи токове^[1].

Имаше и пожар на фона на който се открояват огромни

Сенките на пожарникарите.

Най-важен беше крадецът

Преметнал през рамо чувал тичаше той

По пътя побелял от луната

Преследваше го лаят на кучетата в заспалите села

И кудкудякането на кокошите внезапно събудени.

Не съм богаташ каза призракът и изтърси пепелта от пурата, не, не съм,

Но се хващам на бас по сто франка —

Ако я кара така този крадец ще отиде далеч.

Суета суета всичко е суета отвръща враната.

А сестра ти? Запитаха котките.

Сестра ми е богата тя има бижута и сребърни паяжини

Живее в един нощен замък.

Многобройна тълпа от прислужници

Всяка вечер я отнася в леглото.

Сутринта й поднасят банани кучозъби и свирка

Да си духа в нея.

Луната постави цилиндъра си на земята.

И сега мракът стана още по-черен.

Привидението се стопи в него като бучка захар в кафе.

Крадецът търсеше дълго пътя който беше загубил

И накрая заспа.

Над земята остана

Опушено синьо небе с което луната си бършеше челото

И момиченцето изгубено което вървеше между звездите.

 

        Ето твоето чудно ветрило

        Ето твоите бални пантофки

        И корсета на баба ти

        И червило за устните

        Ще танцуваш сега сред звездите

        Ще танцуваш пред прелестни дами

        Сред лехите от рози небесни

        Една роза всяка нощ пада —

        Награда за спящия който

        Сънува най-чудния сън

        Обуй си пантофките

        Стегни си корсета

        Сложи роза в корсажа си

        А на устните розово

        Разклати си ветрилото

        За да има над земята все още

        Нощи след дните

        И дни след нощите.

 

(„Безвратите“, 1934)