Робер Деснос
Както ръка в мига на смърт

Както ръка в мига на смърт и на корабокрушение

се просва като лъч на слънцето при залез

така се стрелкат погледите ти на всичките страни

Вече е късно може би е късно да ме видиш

Но падащият лист и колелото което се върти ще ти пошепнат

че нищо на земята не е вечно

с изключение на любовта

Аз искам да се убедя в това

Спасителните лодки са пълни с червеникави бои

с бурите които си отиват —

един старинен валс който и времето и вятърът отнасят

през дългите пространства на небето

Пейзажи

На мен ми трябва само пейзажа на прегръдката която търся

и нека после да угасне сутринната песен на петлите

 

Както ръка в мига на смърт се сгърчва

Откакто те познавам не съм плакал

Обичам твърде много любовта си за да плача

А ти на гроба ми ще плачеш

или пък аз на твоя

И няма да е много късно

Аз ще излъжа Ще разказвам че си била моя любовница

Ала наистина всичко това е толкова излишно

И ти и аз след малко ще умрем

 

(„На тайнствената“, 1926)