Робер Деснос
Произволна съдба

На Жорж Малкин

Ето че идва времето на кръстоносните походи

През отворения прозорец упорито бърборят птички

като риби в аквариум

На витрината на един магазин

красива жена се усмихва

О щастие та ти си просто червен восък за запечатване

Отминавам като блуждаещ огън

Многобройни пазачи преследват

една невинна пеперуда избягала от приюта

Тя се превръща в ръцете ми в дантелено бельо

плътта ти в орел

моя мечта щом те погаля!

Утре безплатно ще погребват

и няма вече да хремясваме

ще разговаряме с езика на цветята

и ще се осветляваме със светлини до днеска неизвестни

Но днес е днес

Усещам че началото ми вече приближава

подобно юнските жита

Стражари поставете ми белезници

А статуите се обръщат и не се подчиняват

На пиедестала им аз ще напиша ругатни

и името на най-големия си враг

Там в океана

между две води

едно красиво тяло на жена

кара акулите да се стъписват

Те се издигат над повърхността

оглеждат се във въздуха

но не посмяват да захапят гърдите й

прекрасните гърди

 

(„Произволна съдба“, 1926)