Иван Вазов
Сполай

Прощавай, планина зелена,

ти, пазво горска и засмена:

отивам, сбогом веч остай!

За толкова цветя и песни,

мечти и блянове чудесни,

за толкоз дарове: сполай!

 

Бъди се красна, се тъй дива…

И твойта самота еклива

тревога зла да не познай.

Живях и ази без тревога

у теб, в съседството на бога,

по твойте върхове: сполай!

 

Изпитах прясно вдъхновенье

и ново в тебе наслажденье —

тям споменът ще вечно трай.

На теменужката шарът й,

на твойта чубрика дъхът й

в душа отнасям аз. Сполай!

 

В мирът на твоята природа

вкусих от хубост и свобода

станах поет пак в твоя рай,

и връщам се в света коварен

прегънат одве, претоварен

със песни, здравие… Сполай!

 

1899