Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], –1926 (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe(2011 г.)
Корекция
NomaD(2020-2021 г.)

Издание:

Заглавие: Френски поети сюрреалисти

Преводач: Стефан Гечев

Година на превод: 1987

Език, от който е преведено: френски

Издание: четвърто (не е указано)

Издател: Издателство „Захарий Стоянов“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2011

Тип: сборник

Печатница: УИ „Св. Климент Охридски“

Редактор: Маргарита Петкова

Коректор: Виолета Борисова

ISBN: 978-954-09-0537-2

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/5000

История

  1. —Добавяне

На Жак Барон

Изоставих надеждата до механизма на стенен часовник

Когато брадвата отсичаше последната минута

се бе събрал народ да види екзекуцията

Деца на раменете на бащите

Размахваха ръчички с радост и със страх

 

В друга улица край брега на морето

Земята се въртеше в морския въздух

Девойка свиреше на трион

И показваше малко от кожата си по-нежна от живота

Във всички ъгли се избиваха поголовно

Коне избягали в асансьори

Се смееха като човеци

Това че страна цялата изранена

Там духаха разкъсващи вихри

Там се пречупваха дървета в ръцете на хората

Такава нервност бе обхванала всичко

Като най-обикновен кибрит

Не издържаха хората излизаха навън

Как може да обличате пак старите дрехи

Изнесете си пианото на тротоара когато очаквате дъжд

Нима да умреш в един ден като този

няма да бъде и велико чудо

Градът в който живеехме ето сега се отдръпва

Става малък в спомена

Подайте бинокъл да зърна за последен път

Прането което на прозорците съхне

Рай Всичко се пръсва Ето часа

Когато никой няма да може да каже името на този когото докосва

Дори мирисът на вечерта сега ми е чужд

Като арменска хартия

Или като песен позната на всички

Нищо тук не ме свързва нито бъдещето даже

Не е създадена още гранатата в която мога да вляза

Колко е малко небето в края на дните

Хоризонтите му са изкуствени вратите затворени

Луната наистина вярва че кучетата ще я ухапят

Ловя звездите с ръка

Нощни мухи не се спущайте върху сърцето ми

Вие можете пак да ми викнете Стой

Капитани на навика и на нощта

Избягвам завинаги под шапката на безкрая

Нека не ме чака никой на нашите измислени срещи

 

(„Съдбата на поезията“, 1921–1926)

Край