Луи Арагон
Веднъж завинаги

Какво ще рече да говориш?

— Да сееш бели камъчета, които птиците ще изкълват.

От какво се страхувате най-много?

— От някои бавни животни, които се разхождат след

полунощ около светещи дървета; от автобусите също.

Какво бихте искали да бъдете?

— Миналото, настоящето, бъдещето.

Какво наричаме добродетел?

— Хамак за удоволствие, завързан на най-високите

дървета на гората.

А смелост?

— Капката мляко в сребърния купел на моето кръщение.

Чест?

— Билет за отиване и връщане до Монте Карло.

Обичате ли природата?

— Над люлката ми се навеждаше понякога една хрътка,

тъжна като скъпоценности, заровени в морето. Танцуващи

пламъци минаваха над челото ми с огърлици от маргаритки.

Дами правеха реверанси пред здрача. Една вечер брегът

опустя.

Какво е любовта?

— Златна халка в облаците.

Какво е смъртта?

— Малък замък в планината.

[…]

Дворец, затулен от растения, парче лед в двора на

града. Поглед, отправен към рая.

Аз не ви питах нищо.

— Така ли?

 

(„Вечно движение“, 1920–1924)