Антонен Арто
Нощта действа

В меховете на издутите чаршафи,

в които цялата нощ диша,

поетът чувства как косите му

настръхват и се умножават.

 

По всичките тезгяси на земята

изкоренени чаши се издигат;

поетът чувства ясно — мисълта му

и членът му как вече го напущат.

 

Виновен за това е той, животът,

а също и на мисълта коремът;

бутилките се чукат с черепите

на висшето, ефирно събрание.

 

И словото израства от съня

подобно цвете или като чаша,

пълна с образи и дим.

 

Коремът с чашата се сблъсква

животът — ясен

в черепите стъклени.

 

Ареопагът на поетите пламтящ

насяда покрай сукното зелено

и празнотата се върти.

 

Животът мисълта пронизва

на гъстокосия поет.

 

На улицата един прозорец само

картите пляскат,

а на прозореца една жена

разголва най-естествено корема си.

 

(„Билбоке“, 1946)