Андре Брьотон
Хотел „Искра“

Философска пеперуда

Каца розова звезда

Която се превръща в прозорец към ада

Маскираният мъж стои все така прав

Пред голата жена косите й

Се хлъзгат като светлината сутрин

По нощния фенер, който са забравили да угасят

Дресираните мебели отвличат стаята жонглираща

С гипсовите се розетки

С кръглите си слънчеви петна

Със стъклените си отливки

С тях едно небе с компас синее

При спомена за неподражаемата гръд

Сега минава облакът градина над главата на човека

Който току-що седна

Той разполовява същата жена с магична гръд

И с очи на етруска

Ето часа когато северната мечка

С интелигентен израз се протяга и отброява един ден

От другата страна дъждът се изправя

На задните крака над булевардите на голям град

Дъждът в мъглата с провлечени петна от слънце

Върху червените цветя

Дъждът и детското йо-йо от някогашно време

Краката под напояващия облак заобикалят парника

Сега се вижда само една бяла ръка

Пулсирането й се определя от две крилца

Махалото на отсъствието се люлее

Между четирите стени пука главите

От тях изкачат на тълпи царе

Които почват да се бият помежду си

Чак докогато източното затъмнение

Гъстосиньо в дъното на чашките

Открие равностранното легло с чаршафи

С цвят на цветята на име снежни топки

Прекрасни кръгли масички разкъсани завеси

И малка книга подръка на нея са надраскани

Следните думи Няма утре

Нейният автор има странно име

В мрака се усеща земната сигнализация

 

(„Револверът с белите коси“, 1932)