Андре Брьотон
Под погледа на божествата

На Луи Арагон

„Преди да бие полунощ при кея

Ако една разчорлена жена върви след тебе

Недей се тревожи Тя е лазурът

Няма защо да се боиш от него

Ще има златноруса ваза в някое дърво

Камбанарията на селото с размазани бои

Ще бъде твоя ориентир Не бързай.

Спомни си Гейзерът кафяв който изхвърля

В небето струите от папрат

Те поздравява.“

 

Писмото запечатано на трите края с риби

Сега минаваше през светлината на предградия

Като реклама на укротител.

        Между това

Красавицата-жертва наричаха я в квартала

Малката резедава пирамида

Разпаряше за себе си облак подобен

На милостивата тоалетна чантичка.

        По-късно ризницата бяла

Която беше спряла да изпълнява домашните и други задължения

Почивайки си в радостно спокойствие

Детето с раковината което трябваше да бъде…

Но нека замълчим.

        В една клада вече се зараждаше

Начало на един роман прекрасен

За рицари на плаща и рапирата. В същото време

На моста се люлееше роса с глава на котка.

Нощта и всичките илюзии ще са загубени.

А ето белите отци се връщат от вечерня

С огромен ключ висящ над тях.

Ето и сивите вестители; ето най-после и писмото й

Или нейните устни: моето сърце е

Часовник с кукувица за да събужда Бога

 

Но докато тя говори падат всичките стени освен една

Плющяща в един гроб подобно корабно платно.

Вечността търси ръчен часовник

Преди да бие полунощ там недалеч от кея.

 

(„Земна светлина“, 1923)