Андре Брьотон
Пет съня

На Джорджо де Кирико

II

Седях в метрото срещу една жена, на която не бях обърнал особено внимание, когато, след като влакът спря, тя стана и каза, като ме погледна: „Растителен живот.“ Поколебах се за миг, намирахме се на станция Трокадеро, после станах, решен да тръгна след жената.

Като изкачихме стълбата, се намерихме на огромна ливада, осветена от зеленикава, извънредно твърда светлина. Привечер.

Жената вървеше по ливадата, без да се обръща, и след малко до нея се приближи някакъв твърде подозрителен тип с атлетична външност и каскет на главата.

Този човек се беше отделил от група футболисти — трима души. Те размениха с жената няколко думи, без да ми обърнат внимание, после тя изчезна, а аз останах на ливадата да гледам играчите, които продължиха да играят. Опитах се и аз да ритна топката, но… успях само веднъж.