Пол Елюар
Съзидатели

На Фернан Леже

Плачете стари ленивци от раздраното време

Претенциите ви са смехотворни

Ние направихме цимента си

От праха на пустинята

Разцъфнаха нашите рози като упойващо вино

Очите ни са чистите прозорци

На лицето на слънчеви къщи

И пеем високо и мощно както пеят гиганти

Ръцете ни това са звездите на нашето знаме

Превърнахме нашия покрив в покрив за всички

Сърцето се качва и слиза по стълби

Мъртъв пламък и свежест на раждане

Ние иззидахме къщи

Да заселим в тях светлината

Нощта да не реже живота на две

У нас любовта се издига когато децата растат

Да печелиш храната както печелиш мира

Да печелиш любов както пролетта я печели

Когато говорим ний чуваме

истината на зидарите

на мъдрите, на тухларите и на бетонджиите

Те издигнаха нашия свят над земята

Над затвори пещери и гробове

 

Въпреки всички ужасни умори те се кълнат

        че ще издържат

 

(„Непрекъсвана поезия“, 1946)