Пол Елюар
Във името на челото дълбоко съвършено…

Във името на челото дълбоко съвършено

Във името на твоите очи които гледам

И на устата ти която пак целувам

И днеска и завинаги

 

Във името на нашата погребана надежда

Във името на сълзите изплакани във мрака

Във името на воплите дори и да са смешни

Във името на ужасяващите смехове

 

Във името на уличните смехове

На нежността която свързва нашите ръце

Във името на плодовете покриващи цветята

Върху една красива и добра земя

 

Във името на хората които са в затвора

Във името на толкоз депортирани жени

Във името на толкова другари наши

Измъчвани изклани

Защото не приеха сянката

 

Ние ще трябва да укротим гнева си

Желязото да вдигнем

За да запазим възвишения образ

На всичките преследвани и гонени невинни

Които навсякъде ще тържествуват

 

(„Седем песни за любов през войната“, 1943)