Иван Вазов
22-та му годишнина

Тоз ден нявга в Стара планина загина,

дух изпусна под ханджара стареца,

тоз ден той за други свят замина

        там под голата Амбарица.

 

Татко, твоят спомен мили, образ честни

придружават ме в света лъжовния!

А сега по-живо твоят край злочестни

        спомням, твоя гроб тъжовния…

 

Разтъжи ми се сърцето пак и влязох

в черкова, запалих вощеницата.

Дълго се надържах, слаб излязох:

        най-подир капна сълзицата!

 

И аз знаех: ти ме гледаше със вера

от небето, и ме благославяше,

на кристалний си живот примера

        пак ми завещаваше.