Жан Арп
Краят на въздуха…

Краят на въздуха

и краят на света

са кръгли балончета

но краят на света

седи на сгъваемо столче

а краят на въздуха скача

от турнирното дърво

към празната клетка

която се носи във въздуха

 

Кожата на брилянта омекотява нравите

празниците продължават

и след смъртта понякога

дори зад балюстрадата

направена от износено пространство

 

Жадните облаци забиват

хоботите си и опашките

в парфюмираните рани

на медните перуки на цветята

които се разхождат по бъбривата вода

 

Устата на светлината се разтваря в прозявка

и в тях се вижда вътрешната пустота

 

(„Петна в празното“, 1936)