Анри Мишо
В нощта

В нощта

В нощта

Се сноших със нощта

С безбрежната нощ

С нощта.

Моя красавице моя

Нощ

Нощ на раждане

Тя с моя вик ме изпълва

С класовете си.

Ти, която ме пълниш

Като вълната плис-плис

Плискаш край мене

Димиш сгъстяваш се

Мучиш —

Ти си нощ

Нощ лежаща безмилостна

Тръбата, брегът й

Брегът гора, навсякъде

Пее брегът й горе навсякъде

Пее брегът и царствена е тежестта й

Всичко под нея се огъва

Под нея като тел опъната

Под нощта

Нощта.

 

(„Плюм“, 1938)