Иван Вазов
Болната змия

(П.С.)

С нозе от ход и лутане подсечени

        по урва качвах се една.

Внезапно в камъняка там напечени

        змия отровна ме клъцна.

 

Но зъбите изляха на обувката

        ядът си лют, неизлечим.

На халос й отиде ней цалувката,

        останах читав, невредим.

 

Пребих, стъпках змията отватителна

        и пътя си поех без шум…

Аз знам влечуга друга, зла, язвителна,

        срещал съм я на моя друм.

 

Тя неведнаж хапала е краката ми —

        и с колко ярост, злъчка, бес!

Но тя е болна — жали я ногата ми,

        и аз я не стъпках до днес.

 

Изпитвам християнско състрадание

        към таз озлобената гад,

и мисля, колко мъка, бол, страдание

        ней струва всяк изригван яд.

 

(Певец безвреден, тих, и брат на слабите,

        не съм помислил нивга аз,

че бих дигнал у змиите, у жабите

        такъва идрофобски бяс).

 

О, господи, във таз душа изгризана

        от злоба — твоя мир всели:

калаврата ми цяла е пронизана

        от толкова зъбчета зли!