Пиер Реверди
Изгубен път — писта за отлитане

Сега съм се излегнал на стълбове от пепел

А ти си се издигнал върху колони златни

Не мога да се спущам във бездните злощастни

Небето е под мене

Покрило е смъртта

 

От стиховете мътни успях да се измъкна

Не мога да се върна

Със сол покрих чертите на моето лице

И нямам вече място в света от мен напуснат

Търси във слънцето

Търси във мрачините

И във сърцето си невероятно ехо

Към скучните следи на заточение у тебе

И по-високо даже

 

(1944)