Пиер Реверди
Държах на всичко

Слушай шума от стъпки в килиите на въздуха

Въртят се птици над главата ми

Не ще останат кръговете им

Във края на алеята вратата се отвори

Спокойна тиха песен

Минаващите хора не я чуват

 

Ако очите ви бяха обърнати нагоре

 

Ний няма да отидем по-високо

От стълбата за рая или за тавана

Времето чисти люспите си

Във стаята където сянката ми бавно расне

Камбаната привиква минувачите

Тези които си отиват или идват

Биха желали да са глухи

Но трябва скоро да заминат

Не може вечно да се спи

Да се забрави отминаващия час

Да се познае бъдното

Едно извикано високо име

Поглежда под прозорците

Незнайна фигура без тяло

Пустата улица

Отворена врата

Всички съкровища мечтани

И свободата ми

Зад мене по паважа

Без шум веригите си влачи

 

(1928)