Иван Вазов
Cuique suum

Веднъж, след дълго лутане и тирене,

седнах при Искъра да ям.

В печатан лист увито беше сирене,

аз мойто име видях там.

 

И куп ругателства за мене в вестника —

грамада от душевна кал.

Усмихнах се, пожалих го злочестника,

кой толкоз мъка бе си дал.

 

И пак с охота — туй е за невярване, —

с охота страшна обедвах —

под песните на жаби и на гарвани…

Слушах ги тихо, па казах:

 

О гаргици! Вий требува да гракате,

за туй ви господ дал гласът!

О жабички, вий длъжни сте да квакате —

защо сте жаби на светът?

 

Юли 1899