Пиер Реверди
Риболовци на звезди

        Думата пее

        Декорът шуми

        Вятърът се рее

        Небето гърми

        Окото прелива

Това са виковете смесени в препускаща кола

Тълпа завива покрай ъглите на улица

Къщата се раздвижва

        Замаяният покрив

        Във празното се хлъзга

        Обърнат пушек

Във края на стъклото живеят светлините

Във булеварда дето морето се вълнува

Всички лица са прави и гледат към бордюра

И зданията слънцето наново боядисва

        Внезапно там далече

        Селяци се явяват

        Езици чужди никой

        Не ги разбира вече

В пристанището слизат тълпи от хора

Снегът е чист и бляскав по черните балкони

Дано със тази мрежа изплетена от думи

Да уловим звездата що с кораба отплува

 

(1925)