Метаданни
Данни
- Включено в книгата
-
Френски поети сюрреалисти
Съставил и превел от френски Стефан Гечев - Оригинално заглавие
- [не е въведено; помогнете за добавянето му], 1916 (Пълни авторски права)
- Превод отфренски
- Стефан Гечев, 1987 (Пълни авторски права)
- Форма
- Есе
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране и разпознаване
- sir_Ivanhoe(2011 г.)
- Корекция
- NomaD(2020-2021 г.)
Издание:
Заглавие: Френски поети сюрреалисти
Преводач: Стефан Гечев
Година на превод: 1987
Език, от който е преведено: френски
Издание: четвърто (не е указано)
Издател: Издателство „Захарий Стоянов“
Град на издателя: София
Година на издаване: 2011
Тип: сборник
Печатница: УИ „Св. Климент Охридски“
Редактор: Маргарита Петкова
Коректор: Виолета Борисова
ISBN: 978-954-09-0537-2
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/5000
История
- —Добавяне
Образът е чисто творение на духа.
Той не може да се роди от сравнението, от доближаването на две повече или по-малко отдалечени реалности.
Колкото повече връзките между двете реалности, които доближаваме, са далечни и правилни, толкова повече образът ще бъде силен, толкова по-голяма емоционална сила и поетическа реалност ще притежава той.
Две напълно противоположни реалности не се доближават. Те се противопоставят. От такова противопоставяне рядко се получава сила.
Един образ е силен не защото е брутален или фантастичен, а защото асоциацията на идеите е далечна и правилна.
Точността на асоциациите се контролира веднага с получения резултат.
Аналогията е творчески метод, тя е сбор от съотношения: а от природата на тези взаимоотношения зависи силата или слабостта на създадения образ.
Голямото тука не е образът, а емоциите, които той възбужда; ако са силни, ще оценим образа по заслуга.
Така предизвиканата емоция е поетически чиста, защото е родена извън всяко наподобяване, напомняне, сравнение.
Човек изпитва изненадата и радостта, че се намира пред нещо ново.
Не може да се създаде образ, като се сравнят две непропорционални реалности.
И напротив — създаваме силен образ, нов за духа, като доближим, без да ги сравняваме, две отдалечени реалности, отношенията между които е схванал единствено духът. Той трябва да улови и почувства без примеси създадения образ.