Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
6 (× 1глас)

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe(2011 г.)
Корекция
NomaD(2020-2021 г.)

Издание:

Заглавие: Френски поети сюрреалисти

Преводач: Стефан Гечев

Година на превод: 1987

Език, от който е преведено: френски

Издание: четвърто (не е указано)

Издател: Издателство „Захарий Стоянов“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2011

Тип: сборник

Печатница: УИ „Св. Климент Охридски“

Редактор: Маргарита Петкова

Коректор: Виолета Борисова

ISBN: 978-954-09-0537-2

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/5000

История

  1. —Добавяне

(На Фредерик Буте)

Ти пееш с другите додето галопират грамофоните

Къде са слепите къде отидоха

Единственият лист който откъснах

се превърна в множество миражи

Не ме оставяйте в тази тълпа жени посред пазара

Направил си е Испахан небе със сини плочки от емайл

И аз се качвам с вас по път в околностите на Лион

И досега не съм забравил призива на звънеца

На някогашния продавец на кокосови орехи

А вече чувам прегракналия звън на този бъдещ глас на

Другаря който ще пътува с тебе из Европа

Оставайки все пак в Америка

 

Едно дете

Едно теле одрано изложено в месарница

Едно дете

И тази извънградска част от пясък

Около някой беден град далеч на изток

Там бе застанал митничар подобно ангел

Пред дверите на сиромашки рай

И пътникът-епилептик с пяна на устата

В чакалнята на първа класа

Нощната лястовица — четка за бръснене

Къртицата — Ариадна

 

Запазихме си две купета в транссибирския влак

И се редувахме да спим аз и пътникът — търговец на бижута

Но този който бдеше не криеше револвера си зареден

Ти се разхождаше в Лайпциг с една жена

Облечена в мъжки дрехи слаба

Интелигентност да защото ето какво значи

Жена интелигентна

Не трябва да забравяме легендите

Например Дамата-изобилие в нощния трамвай

Там нейде из пустинен стар квартал

Аз виждах лов додето се изкачвах

А асансьорът спираше на всичките етажи

 

И между камъните

И между шарените дрехи на витрината

И между алените въглени на продавача на горещи кестени

И между шхуните норвежки закотвени в Роан

Аз виждам твоя образ

 

И той расте между брезите на Финландия

 

Този красив стоманен негър

 

Най-тежката тъга

На тебе падна когато ти получи

Пощенска картичка от Коруня[1]

Вятърът от залеза пристига

От Карубиерите[2] — металът

Всичко е по-тъжно отпреди

Всички земни богове стареят

В твоя глас вселената ридае

Нови същества изникват тук внезапно

три по три

 

(„Калиграми“)

Бележки

[1] Пристанище в Испания. — Б.пр.

[2] Южно високо дърво. — Б.пр.

Край