Иван Вазов
Бухалът

Тъга и непонятен страх и мъка

притиска ме в гората пуста, глуха.

Ни шум в листа, ни пиле да зацвръка,

нито бръмченье — да смути въздуха.

 

Ужасен мир — такъв ще е във гроба.

Ужасна е понявга тишината!

Такваз ще е в зандана глух на роба —

но там поне дрънчат му железата!

 

Внезапно глас въздуха ням разтресе.

Вслушах се: бухалът избуха нещо…

И радост ненадейна ми донесе

тоз звук, зловещ в мълчаньето зловещо.