Сюзан Бет Пфефър
Живота, какъвто го познавахме (1)

1

7 май

Лиза е бременна.

Татко позвъни към единайсет часа, за да ни го съобщи. Само че мама вече бе тръгнала, за да заведе Джони на тренировка по бейзбол, а Мат, разбира се, още не се беше върнал от колежа, така че аз бях единствената, която узна голямата новина.

— Бебето ще се роди през декември — тържествено обяви баща ми, сякаш бе първият в човешката история, който има по-млада втора съпруга, която ще има бебе. — Не е ли страхотно! Ще имаш братче или сестриче. Естествено, още е прекалено рано, за да се каже какво ще бъде, но веднага щом го разберем, ще ти съобщим. Нямам нищо против още една дъщеря. Първата е толкова прекрасна. Дали ще ти хареса да бъдеш детегледачка?

Нямах представа.

— Кога разбрахте? — попитах го.

— Вчера следобед — уточни татко. — Веднага щях да ти позвъня, но… ами ние празнувахме. Разбираш ме, нали, скъпа? Малко време само за нас, двамата с Лиза, преди да го съобщим на света.

— Разбира се, тате — отвърнах. — Лиза каза ли на семейството си?

— Това бе първото, което стори тази сутрин — отговори ми той. — Родителите й са във възторг. Това ще е първото им внуче. През юли ще дойдат за две седмици, преди теб и Джони.

— Ще позвъниш ли на Мат, за да му кажеш? — заинтересувах се. — Или искаш аз да му съобщя?

— О, не, аз ще му звънна — каза баща ми. — Той сега е много зает да учи за изпитите си, но ще се зарадва на прекъсването.

— Новината е страхотна, татко — додадох, защото знаех, че това се очакваше от мен. — Не забравяй да предадеш на Лиза колко се радвам за нея. И за теб също. За вас двамата.

— Сама й го кажи — прекъсна ме баща ми. — Ето я и нея.

За секунда той заглуши телефона, за да прошепне нещо на Лиза, след което тя пое разговора.

— Миранда — заговори, — не е ли вълнуващо!

— Много — съгласих се. — Това е чудесна новина. Наистина се радвам за теб и татко.

— Знаеш ли за какво си мисля? — продължи мащехата ми. — Наистина още е твърде рано, пък и още не съм го обсъдила с баща ти, но би ли искала да бъдеш кръстница на бебето? Не си длъжна веднага да ми отговориш, но ще си помислиш, нали?

Тъкмо в това е проблемът между мен и Лиза. Миг, след като ме вбесяваше или само раздразваше, защото тя действително умееше да дразни хората, изведнъж правеше нещо мило. И тогава можех да разбера защо татко се е оженил за нея.

— Разбира се, че ще си помисля — отвърнах. — Помислете си и вие двамата.

— Няма какво повече да му мислим — отсече тя. — Да можеш да видиш сияещото лице на баща си. Не мисля, че би могъл да е по-щастлив.

— Не бих могъл — обади се татко. Съдейки по смеха му, разбрах, че е грабнал слушалката от ръката на Лиза. — Миранда, моля те, кажи „да“. За нас ще означава много, ако си кръстница на бебето.

И така, съгласих се. Не бих могла да откажа.

После си побъбрихме още малко. Разказах му за последните ми тренировки по плуване и за това, как се справям в училище. Мама още не се бе върнала, когато най-после приключих с разговора, затова побързах да вляза в интернет, за да проверя какво ново около пързалянето с кънки. Горещият спор във фен сайта на Брандън Ерлих бе посветен само на това, дали той има реални шансове да спечели олимпийското злато. Повечето не го вярваха, но доста от нас бяха на мнение, че наистина може да се прицели в медалите, а пък ледът е хлъзгав, така че никога нищо не се знае.

Мисля, че бих искала да подновя уроците по фигурно пързаляне. През последните две години кънките много ми липсваха, пък и така ще мога да научавам новините около Брандън. Той вече не тренира при госпожа Дейли, но мога да се обзаложа, че още се чуват. Пък може и майката на Брандън да се появи на пързалката.

Щом мама се прибра, се наложи да й кажа за Лиза. Тя отбеляза, че било добра новина и че знаела, че искали деца. Двамата с татко здравата се бяха потрудили, за да са „щастливо разведени“. Мат все повтаряше, че ако бяха положили и половината от тези усилия по време на брака си, още щяха да са женени. Обаче не й споменах, че ще ставам кръстница (ако дотогава Лиза не размислеше, което бе напълно в неин стил). Малко ми е кофти, че никой не предложи Мат или Джони да са кръстници на бебето. Разбира се, мащехата ни и Мат много не се спогаждаха, а може би на тринайсет си твърде млад, за да бъдеш кръстник, така че и Джони нямаше много шансове.

Надявам се все пак, че Лиза може да размисли и да не ми се налага да се нагърбвам с това.

5 май

Не беше най-великият Ден на майката.

Преди време казах на мама, че аз ще приготвя обяда, и тя реши да покани госпожа Несбит. Не мога да кажа, че останах изненадана, но си помислих, че след като госпожа Несбит ще прави компания на нея, тогава аз бих могла да поканя Меган и майка й. Само че, когато разбра, че ще бъдем аз, мама, госпожа Несбит, Меган и госпожа Уейн, Джони заяви, че за него жените в стаята стават прекалено много, та затова предпочитал за обяд да се изнесе при Тим.

Мама смяташе, че е добре Джони да прекарва повече време с Тим и семейството му, защото там имаше три момчета, пък и бащата на Тим все се навърташе около тях. Затова и сега обяви, че щом Джони иска да е със семейството на Тим, тя няма нищо против.

Звъннах на Меган и й поръчах да си вземе записките по история, за да учим заедно за теста. Тя се съгласи.

Именно заради това съм й толкова бясна. Съвсем друго би било, ако не се беше съгласила. Но тя прие, така че аз приготвих руло „Стефани“ за петима и салата. И тъкмо се бях заела да подреждам чиниите и приборите, когато Меган се обади, за да ме уведоми, че решила да остане в църквата, защото имала работа с тамошната младежка група. Нещо се объркала с датите за сбирките им. А пък майка й нямало да се чувства удобно да ни гостува без нея, така че оставахме с две по-малко за неделния обяд, но тя се надявала да нямам нищо против.

Да, ама имам много против. Против съм, защото очаквах с нетърпение всички да обядваме заедно, а после да уча с Меган. Освен това смятах, че мама ще може да си поговори с госпожа Несбит и госпожа Уейн за бебето на Лиза. Мама не е първа приятелка с госпожа Уейн, но тя е забавна и щеше да я накара да се смее.

Меган прекарва твърде много време в църквата. Всяка неделя посещава църковната служба, а освен това поне два пъти седмично се занимава с младежката група, че и повече понякога. Въпреки всичките й приказки за това, как е открила Бог, аз си мисля, че всичко, което е намерила в църквата, е свещеникът — преподобният пастор Маршал. Говори за него, сякаш е филмова звезда. Веднъж дори й го заявих в лицето, а пък тя ми го върна, твърдейки, че точно така говоря и аз за Брандън, все едно че е едно и също, а то изобщо не е. Повечето хора смятат, че в момента Брандън е най-добрият фигурист в САЩ, а освен това не бърборя за него през цялото време и не се държа така, сякаш той е моето спасение.

Обядът мина добре, с изключение на това, че прегорих малко рулото и го сервирах леко пресъхнало. Но госпожа Несбит никак не се притесни, защото използваше щедро бутилката с кетчупа. Скоро след като се нахраних, оставих насаме мама и госпожа Несбит. Предполагам, че веднага са започнали да приказват за Лиза и бебето.

Иска ми се вече да е лято. Нямам търпение да изкарам шофьорска книжка.

Иска ми се още да съм приключила със зубренето за теста по история. АДСКИ ДОСАДНА РАБОТА!

Но по-добре ще е да започвам. Защото — според железните правила на мама — имам ли слаби бележки, няма шофьорска книжка.

11 май

На теста по история изкарах деветдесет и две точки. Можех да се справя и по-добре.

Мама заведе Хортън на ветеринар. Казал, че е добре. Все пак малко се притеснявам за него, защото вече е на десет години. Колко ли живеят котките?

Сами ми каза, че ще отиде на годишния бал с Боб Патерсън. Зная, че не бива да ревнувам, но не е така, само че не защото харесвам Боб (всъщност го смятам за влечуго), а защото никой не ме е поканил. Понякога си мисля, че никой никога няма да се сети за мен. И ще трябва да прекарам остатъка от живота си в седене пред компютъра си, да пращам постинги за Брандън Ерлих и бъдещето му във фигурното пързаляне.

Казах на Меган за Сами и за това, как тя винаги има купища гаджета, а тя ми отвърна: „Е, причината е, че винаги се намира място за още някой мъж в сърцето на Саманта“. След като се съвзех от шока, избухнах в смях. Но сетне приятелката ми съсипа всичко, превръщайки се в новата морална Меган, като се впусна в лекция за това, какъв грях е да правиш секс преди брака, и че трябвало да си имаш гадже само ако си готова да се обвържеш с него за цял живот.

Аз съм на шестнайсет. Нека първо си взема шофьорската книжка. Пък после ще мисля за доживотни обвързвания.

12 май

Снощи си легнах в лошо настроение, а днес всичко върви още по-зле.

На обяд Меган заяви на Сами, че ще отиде в ада, ако скоро не се разкае, а пък Сами адски се разбесня (не че я упреквам) и се разкрещя, че била достатъчно вярваща и нямало нужда Меган да я поучава за божиите желания. Освен това знаела, че Господ искал тя да е щастлива и ако не трябвало хората да правят секс, щял да ни сътвори като някакви подобия на безполовите амеби.

Мисля, че беше адски забавно, но Меган не беше на това мнение и двете наистина сериозно се сдърпаха.

Не мога да си спомня кога за последен път трите сме обядвали и сме се забавлявали заедно. Когато Беки още беше здрава, ние четирите правехме всичко заедно, а след като се разболя, още повече се сближихме. Меган, Сами или аз ежедневно я посещавахме в дома й или в болницата и после си споделяхме по телефона или чрез имейли какво ново има около нея. Не мисля, че бих могла да понеса погребението й, ако до мен не бяха другите две момичета. Но оттогава всичко се промени. Сами започна да излиза с всякакви момчета, а Меган се прехласна по църквата. Много се промениха през последната година. Май само аз си останах същата.

Ето че сега ще започна първата си година в гимназията и се очаква това да бъдат най-хубавите ми години, а на мен ми е адски кофти.

Но истинската причина за скапаното ми настроение е голямото спречкване с мама.

Всичко започна след вечерята. Джони се прибра в стаята си, за да си довърши домашните. С мама зареждахме миялната, когато тя ми заяви, че утре вечер щяла да излезе с доктор Елиот на вечеря.

За миг ме прободе ревност заради решението й да излиза на срещи, ала скоро ми мина. Харесвах доктор Елиот, а и майка ми отдавна не се е срещала с никого. Освен това винаги е добре да се иска нещо от нея, когато е в добро настроение.

— Мамо, мога ли да се запиша за уроци по фигурно пързаляне?

— Само за лятото ли? — попита ме тя.

— Е, и за следващата година — смънках. — Ако се усещам готова да продължа.

— Нали след като глезенът ти зарасна, каза, че повече не искаш да се пързаляш — припомни ми мама.

— Лекарят каза, че три месеца не бива да скачам — уточних. — А след това нямаше смисъл да се пробвам в състезанията. Затова спрях. Но сега ми се иска да се пързалям само за удоволствие. Мислех, че ти харесва да се занимавам с някакъв спорт.

— Харесва ми — призна тя, но начинът, по който затръшна вратичката на миялната машина, ми подсказа, че идеята не й допада чак толкова, колкото ми се искаше. — Само че нали ходиш на уроци по плуване, а за есента си запланувала да играеш и волейбол? Не можеш да се занимаваш едновременно с три спорта. Дори само два ще ти дойдат много, ако искаш да изкараш добри оценки.

— Затова вместо с волейбол, ще се занимавам с фигурно пързаляне — осведомих я. — Мамо, зная си възможностите, но обичам да се пързалям. Не разбирам защо си против.

— Ако вярвах, че причината е само защото харесваш фигурното пързаляне, тогава можеше да го обсъдим — отговори ми тя. — Но уроците по фигурно пързаляне са много скъпи и мисля, че искаш да ходиш на тях, за да научаваш последните клюки за Брандън Ерлих от таблото за съобщенията.

— Мамо, Брандън вече въобще не се пързаля тук! — извиках. — Сега тренира в Калифорния.

— Но родителите му още живеят тук — припомни ми тя. — А и ти искаш да тренираш при госпожа Дейли.

— Дори не зная дали ще ме вземе — възразих. — Всичко е само заради парите, нали? Имаме средства да изпратим това лято Джони на лагер да тренира бейзбол, но нямаме достатъчно, за да ходя на уроци по фигурно пързаляне?

Майка ми смени петнайсет нюанса на червеното, а сетне се разрази истинска буря. Развика ми се за парите и отговорностите, а аз й крещях, че предпочита братята ми вместо мен и не ме обича така, както Мат и Джони (знаех, че не е вярно, но тя не биваше да твърди, че не разбирам нищо от пари и отговорности). Толкова шум вдигнахме, че Джони изскочи от стаята си, за да провери какво става.

След около час мама влезе при мен и се извинихме една на друга. Тя каза, че ще помисли за уроците по фигурно пързаляне. Смятала, че волейболът щял да ми бъде по-полезен за кандидатстване в колежа, защото ако съм била достатъчно добра, можело да ме приемат в техния волейболен отбор.

Не добави, че никога няма да бъда достатъчно добра за колежанския отбор по плуване, което действително беше много мило от нейна страна. Както се развиват нещата, никога и за нищо няма да съм достатъчно добра.

Напоследък дори не харесвам двете си най-добри приятелки.

На всичко отгоре утре имам тест по математика, а не мога да твърдя, че съм добре подготвена.

Иска ми се вече да съм в колежа. Не виждам как ще се справя през следващите две седмици, да не говорим за още две години в гимназията.

13 май

Петък, тринайсети. Е, нещата не се оказаха чак толкова зле.

Тестът по математика не беше толкова труден, колкото си мислех.

Мама каза, че ако искам, през юли мога да започна с уроците по фигурно пързаляне.

Така или иначе, през август ще бъда с татко, а после, ако искам да продължа с уроците, пак ще разговаряме.

Меган обядва с приятелите си от църквата (нито един от тях не харесвам), а Сами — с гаджето си от тази седмица, така че аз се храних с част от отбора по плуване, което се оказа много по-забавно, отколкото да слушам как Меган и Сами се карат за Господ. Дан, който през следващата година ще бъде капитан на отбора, ми каза, че наистина имам добър стил в кроула и че ако поработя върху това, през следващия сезон можело да ме включат в плувната щафета.

Харесвам и Питър (доктор Елиот каза на мен и Джони да го наричаме така). Някои от мъжете, с които мама излизаше, се опитваха прекалено усилено да ни се харесат, докато Питър се държи съвсем непринудено. Но не и с мама. Когато говори с нея, пелтечи, препъва се и остава само да падне на земята. Но умее да се присмива над себе си и ни успокоява, че когато оперира някой от пациентите си, съвсем не е толкова непохватен.

Той попита дали някой от нас е чул нещо за астероида и Луната. Мама си спомняше нещо смътно; беше голяма новина, когато астрономите я обявиха за пръв път. Някакъв астероид щял да се удари в Луната, а Питър, докато карал колата, чул по радиото, че през следващата седмица явлението можело да се наблюдава през нощта. Попитах мама дали не можем да изровим отнякъде телескопа на Мат и тя каза, че би трябвало да го попитаме, но била сигурна, че той няма да има нищо против.

След като майка ми излезе, двамата с Джони дори не се скарахме заради компютъра. По телевизията от осем до девет часа даваха нещо, което исках да гледам, а пък той искаше да види предаването от девет до десет, така че всичко се уреди много добре. Във фен сайта продължава разгорещеният спор дали на Брандън ще му бъдат необходими само един, или два четворни аксела, за да спечели златен олимпийски медал.

Ще бъде жестоко, ако Брандън вземе златото. Обзалагам се, че ще има парад и всичко останало.

Вече стана единайсет, а мама още не се е прибрала. Предполагам, че с Питър се любуват на луната.

15 май

През целия уикенд се занимавах само с реферата си по английски.

Тази сутрин татко се обади.

Мат каза, че може да използваме телескопа. След две седмици щял да се прибере у дома. Закле ми се, че ще ме научи да шофирам.

Джони бе обявен за най-добър играч в прогимназията за тази седмица.

16 май

Внезапно всичко, свързано с Луната, се превърна в най-важната тема. Или пък и на учителите, като на всички нас, им бе писнало от уроците.

Бих могла да го разбера, ако имах час по астрономия. Но в час по френски? Мадам О’Брайън ни застави през целия час да говорим единствено за la lune. Накара ни да напишем съчинение и да й го представим в петък, понеже в сряда вечерта всички сме щели да излезем навън и да наблюдаваме как астероидът ще се блъсне в Луната.

Сами заяви, че винаги валяло, когато наставала суматоха за слънчево затъмнение или метеоритен дъжд.

Но не само мадам О’Брайън се вълнуваше от астероида. В часа по английски темата на урока беше за произхода на „лунното полукълбо“. Еди изтърси някаква шега за задните полукълба, но господин Клифърд беше толкова разпален да изяснява етимологията на думите, че дори не се ядоса. Вместо това говори за жаргонните изрази и метафорите, които са свързани с астрономията. Даде ни и домашно — поредният реферат. Трябвало да пишем на някаква тема, която да е свързана с Луната. Разбира се, и този път срокът за предаване беше петък.

Предполагам, че госпожа Хемиш е напълно уверена, че тази работа с Луната е преди всичко историческа, защото точно за това говорихме в часа по предмета. Колко хора в историята на човечеството са наблюдавали Луната, кометите и лунните затъмнения. Всъщност това ми беше по-интересно. Когато съм се заглеждала в нея, никога реално не съм се замисляла, че това е същата Луна, която са виждали Шекспир, Мария-Антоанета, Джордж Вашингтон и Клеопатра. Да не споменаваме за онези милиарди човешки същества, за които нищо не зная. Представителите на хомо сапиенс, че и неандерталците са се взирали в същата Луна, която сега виждам и аз. Тя е светила и в тяхното небе.

Разбира се, госпожа Хемиш не се задоволи само с това, да ни вдъхнови да се замислим за Луната и историята. И тя ни даде реферат за домашна работа. Може да напишем есе за астрономията в миналото и как е повлияла на някого през вековете (като например дали появяването на кометата е всявало само страх, или ги е превърнало в пророци) или съчинение за това, което ще се случи в сряда вечер.

И всичко това за петък.

Не ги разбирам учителите. Човек може да си помисли, че са се наговорили и поне на един от тях би могло да му хрумне колко е несправедливо да ни затрупват с реферати за петък. Не бих възразявала, ако можех да дублирам поне две от домашните, като си напиша есето по история и после си го преведа на френски (бих могла да го свърша, ако бях добра по френски, което обаче не е вярно). Но не виждах как ще успея да напиша два реферата вместо един, затова бях принудена да напиша три отделни (при което единият на френски) и да предам всички в петък.

Наистина започна да ми писва от Луната.

Тази история се очакваше да се случи около девет и половина в сряда вечерта. Мама също се заинтересува дотолкова, че цяла вечер гледахме новините по телевизията. Съобщиха, че досега често се е случвало астероиди да удрят Луната и затова тя била осеяна с кратери, само че този щял да бъде най-големият, който се е блъскал в небесното светило, и че при ясно време можело да се наблюдава ударът дори с невъоръжено око, но по-добре било с бинокъл. Представиха го доста драматично, но аз все още не вярвам, че това си заслужава да ти тръснат три реферата наведнъж. И то за петък.

Мама изгледа и местните новини, което почти никога не прави, защото все повтаря, че били твърде потискащи. Те също предсказаха ясно време за сряда вечерта. Небето щяло да бъде чисто, а температурата — малко под шестнайсет градуса по Целзий. Споменаха също, че в Ню Йорк хората организирали партита в Сентръл Парк или по покривите на жилищните сгради. Попитах майка ми дали може и ние да си спретнем купон, но тя ме отряза. Все пак улицата навярно ще се изпълни с хора, които ще гледат небесното зрелище, и все едно че ще си организираме празник на квартала.

Не зная колко интересно ще бъде, но в сравнение с всичко друго в живота ми, поне ще е нещо по-различно.

17 май

На теста по математика получих 82 точки. Поне на четири въпроса можех да отговоря вярно, но съм допуснала няколко грешки.

Със сигурност зная, че майката на Сами от години не е проверявала резултатите от тестовете на дъщеря си, а майката на Меган повече се тревожи с кого излиза дъщеря й, но не мисля, че се трогва особено от оценките й. На мен обаче ми се беше паднала майка, която работеше у дома и разполагаше с много време, за да ми виси над главата и да настоява да знае как се справям с тестовете.

Този път обаче не стигнахме до яко спречкване (в края на краищата не се бях провалила), но тя не пропусна възможността да ми изнесе поредната си лекция от типа „Не бива да си толкова безгрижна“ — от онези, които съм принудена да изслушвам поне веднъж седмично, а понякога дори и по-често, ако я налегне кофти настроение.

Мама заяви, че след като съм склонна да проявявам безхаберие, може би няма да е зле още отсега да се заловя с лунните реферати, особено след като те явно не са пряко свързани с това, което ще се случи утре.

Предложи ми да пиша за кацането на астронавтите на Луната през 1969 г., затова проверих в Гугъл и открих, че доста хора въобще не се вълнуват от това, че космонавти са се разхождали по нея. Всички бяха гледали сериите на „Стар Трек“ (оригиналната версия, онази със старомодните специални ефекти) и бяха свикнали с това, как капитан Кърк и командир Спок кръстосват Вселената, така че обикновените хора никак не се трогваха от разходките по лунната повърхност.

Стори ми се шантаво. Космонавти са стъпили на Луната за пръв път в човешката история, но хората предпочитат за хиляден път да гледат как доктор Маккой казва: „Той е мъртъв, Джим“.

Не бях съвсем сигурна дали да напиша това в реферата, така че поговорих с мама на тема: как фантастиката може да въздейства повече от реалността и как през 1969 година е преобладавало циничното отношение към властта заради войната във Виетнам, и настроенията през шейсетте въобще, така че доста хора не са повярвали, че астронавтите наистина са посетили Луната, а са го сметнали за измама.

Мисля да посветя реферата си по френски на предстоящото да се случи утре вечер, защото не знам достатъчно добре езика за теми като измамите и циничното отношение. В домашното по английски ще се съсредоточа върху това, колко цинично са били настроени хората през шейсетте относно всичко, което им е казвало тогава правителството.

Споделих с мама, че Сами ми спомена, че утре вечер със сигурност щяло да вали, понеже падали дъждове винаги когато се очаквало да се случи нещо важно на небето, а тя се засмя и ми заяви, че никога не е виждала по-песимистично настроено петнайсетгодишно момиче.

Аз ще бъда с татко, когато Сами ще навърши шестнайсет. Имам чувството, че ако организира купон за рождения си ден, ще покани само момчета, тъй че вероятно няма значение дали ще отсъствам.

Към десет вечерта се случи нещо странно. Пишех си реферата, а мама спореше с Джони за лягането му, когато телефонът иззвъня. Никой не ни се обаждаше толкова късно и затова всички се стреснахме. Първа се добрах до апарата. Беше Мат.

— Добре ли си? — попитах го.

Мат никога не се обаждаше в толкова късен час, особено през вечерите от уикенда.

— Добре съм — увери ме той. — Просто исках да ви чуя.

Уведомих мама кой се обажда. Джони вдигна телефона от кухнята, а мама — от спалнята си. Разказахме му какво става тук (не пропуснах да му се оплача, че ни тръснаха три реферата все за Луната), а той ни осведоми за новостите при него в колежа. После с мама си поговориха за всичко, свързано с прибирането му у дома.

Беше си съвсем нормален разговор, но нещо май не беше наред. Джони пръв затвори, след него и мама, а аз убедих Мат да поговорим още минута.

— Сигурен ли си, че всичко е наред? — запитах го.

Той замълча за секунда.

— Имам странно предчувствие — рече ми накрая. — Предполагам, че е заради тази работа с Луната.

Мат винаги ми обясняваше разни неща. Мама си гледаше писането и се занимаваше с Джони. Татко беше на работа (докато живееше с нас), така че когато имах въпроси, винаги се обръщах към Мат. Не че е медиум, а може би просто защото беше с три години по-голям от мен, разполагаше с готов отговор за всеки мой въпрос.

— Нали не мислиш, че нещо ще се обърка? — поинтересувах се. — Няма вероятност този метеор да се стовари върху нас. Само ще се блъсне в Луната.

— Зная — съгласи се той. — Но утре вечер положението може донякъде да се усложни. Може да се задръстят телефонните линии, защото всички ще си звънят един на друг. Хората понякога изпадат в паника без основателна причина.

— Наистина ли смяташ, че ще се паникьосат? — попитах. — Цялата тази история май само послужи като извинение за учителите да ни натоварят с повече домашни.

Мат се засмя.

— На учителите не им е необходимо оправдание за това — рече. — Както и да е, надявах се, че тази вечер ще си у дома и ще може да си побъбрим.

— Липсваш ми — казах му. — Радвам се, че ще си дойдеш.

— Аз също — призна той. За миг замълча. — Още ли си водиш дневник?

— Да.

— Добре. Да не пропуснеш утре да запишеш впечатленията си. Вероятно ще се забавляваш, като прочетеш за всичките подробности след двайсет години.

— Явно искаш да запиша всичките ти мъдрости — пошегувах се. — За многобройните ти бъдещи биографи — додадох.

— Е, и това също — съгласи се той. — Ще се видим след няколко дни.

Като затворих, не можах да реша дали се чувствам по-добре, или по-зле след обаждането му. Ако Мат се тревожи за нещо, тревожа се и аз.

Но може би брат ми се притесняваше само за своите реферати и изпити.