Дж. Р. Уорд
Сбъдната любов (73)

70

Куин нямаше представа къде се намира.

Преди да излязат от стаята, му бяха връчили черна роба с нареждането да си сложи качулката, да постави ръце зад гърба си и да не вдига очи от пода. Можеше да говори единствено когато се обърнеха към него и беше повече от ясно, че начинът, по който се държеше, щеше да бъде част от преценката им за него.

С други думи — не биваше да се държи като задник или лигльо.

Е, това беше лесно.

Първата спирка, след като слязоха по голямото стълбище, беше кадилакът на Ви — позна го по миризмата на турски тютюн и звука на двигателя. Кратко пътуване, без да бързат. А после му наредиха да слезе и студен въздух нахлу под качулката на робата, както и под ръба й.

Босите му крака прекосиха участък леденостудена замръзнала земя, а после стъпиха върху гладка набита пръст, върху която нямаше сняг. Ако се съдеше по звуците, очевидно вървяха през някакъв коридор или пък пещера…? Не след дълго го дръпнаха, за да спре, чу как се отваря врата, а след това пое надолу. Много скоро отново го накараха да спре и нещо изтрака, сякаш се вдигаше още някаква преграда.

Сега под стъпалата си усещаше гладък мрамор. При това — топъл. Имаше също така и мека светлина — от свещ.

Господи, ударите на сърцето му отекваха гръмовно в ушите му.

Няколко крачки и ето че пак го спряха, а след това чу шумолене на плат. Братята сваляха робите си.

Искаше му се да погледне, за да види къде се намират и какво става, но не го стори. Както му бяха наредили, държеше главата си наведена надолу, а очите си — приковани в…

Тежка ръка се отпусна върху тила му и гласът на Рот изрече гръмовно на Древния език:

— Не си достоен да влезеш тук такъв, какъвто си сега. Кимни с глава.

Куин се подчини.

— Кажи, че не си достоен.

— Не съм достоен — отвърна той на Древния език.

Около него гласовете на братята се извисиха в мощен вик на Древния език, изразяващ несъгласие, и на Куин му се прииска да им благодари за подкрепата.

— Макар да не си достоен — продължи кралят, — тази нощ ти искаш да станеш такъв. Кимни с глава.

Куин се подчини.

— Кажи, че искаш да станеш достоен.

— Искам да стана достоен.

Този път гръмовният вик на братята изразяваше одобрение и подкрепа.

Рот продължи:

— Има само един начин да станеш достоен, единственият правилен начин. Плът от плътта ни. Кимни с глава.

Куин се подчини.

— Кажи, че искаш да бъдеш плът от плътта ни.

— Искам да бъда плът от плътта ви.

В мига, в който гласът му заглъхна, наоколо се надигна напев, дълбоките гласове на братята се сляха в съвършена хармония и ритъм. Куин не се присъедини, защото не му бяха казали да го стори… но някой пристъпи пред него, друг — зад него, а после всички започнаха да се поклащат напред-назад.

Собственото му тяло последва примера им и ето че те станаха едно цяло, мощните им рамене се полюшваха напред-назад в такт с напева, бедрата им се движеха ритмично, крачейки напред…

Куин се присъедини към напева. Не беше възнамерявал да го стори, то просто се случи. Устните му се разтвориха, дробовете му се изпълниха с въздух и гласът му се сля с гласовете на другите…

В мига, в който това стана, той се разплака.

Добре, че беше качулката.

През целия си живот бе искал да принадлежи някъде. Да бъде приет. Да бъде част от група, която уважава. Искал го бе отчаяно, с цялото си същество, но никога не го бе получил и това едва не го беше убило… беше оцелял само защото се бе разбунтувал против обичаите, нормите, фигурите на властта.

Дори не бе осъзнал, че напълно е изгубил надежда някога да познае подобно единение.

Ала ето го сега, някъде на земята, заобиколен от мъже, които го бяха… избрали. Братята, най-почитаните бойци на расата, най-могъщите войници, цветът на елита… бяха избрали него.

Не, това не беше случайността на рождението.

След като цял живот бе смятан за проклятие, да бъде приет с широко отворени обятия, тук и сега? Изведнъж Куин се почувства цял, така както никога преди…

Внезапно акустиката се промени, напевът започна да кънти, сякаш бяха влезли в огромна пещера с неимоверно висок таван.

Нечия ръка на рамото му го накара да се закове на място.

А после спряха и движението, и напевът, и последните звуци отшумяха.

Някой го хвана за ръката и го придърпа напред.

— Стълби — каза Зи.

Изкачи шест стъпала, а после подът под краката му отново стана равен. Спря едва когато гърдите и пръстите на краката му опряха в нещо, което приличаше на стена, от същия мрамор като този, по който стъпваше.

Зейдист се отдалечи, оставяйки го там.

Сърцето му се блъскаше неистово в гърдите.

Гласът на краля отекна като гръм.

— Кой предлага този мъж?

— Аз — отвърна Зейдист.

— Аз — заяви Тор.

— Аз.

— Аз.

— Аз.

— Аз.

Куин примига няколко пъти, когато един по един всички от братята предложиха да го приемат в редиците си. А след това дойде ред и на последния.

Гласът на краля прокънтя, силен и ясен:

— Аз.

Мамка му, отново трябваше да примига няколко пъти.

Рот продължи — аристократичната напевност на Древния език, подсилена от воинска мощ.

— Въз основа на заявеното от всички членове на Братството на черния кинжал и по предложение на Зейдист и Фюри, синове на воина от Братството Агъни; на Тормент, син на воина от Братството Харм; Бъч О’Нийл, свързан по кръв с мен; Рейдж, син на воина от Братството на черния кинжал Торчър; Вишъс, син на воина от Братството Блъдлетър; както и на мен, Рот, син на Рот, обявявам мъжа пред себе си, Куин, син на никого, за достоен претендент за членство в Братството на черния кинжал. По свое усмотрение и по силата на властта, която имам, в името на опазването на расата и в пълно съгласие с променените закони разрешавам да бъдат премахнати всички правила за потекло. Може да започнете. Обърнете го. Съблечете го.

Преди някой да се приближи до него, Куин изпъна рамене и успя да избърше очите си, така че отново беше мъж, когато го завъртяха и му свалиха робата…

Той ахна. Намираше се върху подиум, а пещерата наоколо беше огряна от стотици черни свещи, чиито пламъци се сливаха в симфония от мека златна светлина, която обливаше с треперливо сияние грубо издяланите стени и се отразяваше в лъскавия под.

Ала не това привлече вниманието му: между него и огромното, огряно от свещи пространство се издигаше олтар.

Насред който беше поставен голям череп.

Прастари, костите нямаха белия цвят на наскоро умрелите, а бяха потъмнели и разядени от времето, покрити с патината на древното, на свещеното, на дълбоко почитаното.

Това беше първият брат. Не можеше да бъде другояче.

Куин премести поглед от черепа и усети, че го обзема страхопочитание. Там долу, вдигнали очи към него, бяха живите носители на тази велика традиция. Братята стояха рамо до рамо и голите им тела образуваха внушителна стена от плът и мускули, а светлината на свещите се разливаше по силата и могъществото им.

Тор улови Рот за ръката и го поведе по стълбите, които Куин току-що беше изкачил.

— Отстъпи назад и се улови за клиновете — заповяда Рот на английски, докато отиваше до олтара, съпроводен от Тор.

Куин се подчини без колебание; плещите и задните му части се опряха в камъка, а пръстите му напипаха две солидни дръжки.

Когато кралят вдигна ръка, Куин изведнъж разбра как точно всеки от братята беше получил подобния на звезда белег върху гърдите си. Сребърна ръкавица с шипове на кокалчетата обвиваше юмрука на Рот… в който бе стиснат черен кинжал.

Тор протегна китката на Рот над черепа.

— Господарю.

Кралят поднесе оръжието към ръката си и светлината падна върху ритуалните татуировки, които описваха потеклото му… а после и върху острието, впило се в кожата.

Червена кръв избликна от раната и покапа в сребърната чаша, поставена във вътрешността на черепа.

— Моята плът — заяви кралят.

След това близна раната, за да я затвори, и ето че огромният мъж с дълга до кръста черна коса и неизменните тъмни очила бе поведен към Куин.

Дори и незрящ, Рот знаеше точно как са разположени телата им, колко висок е Куин, къде се намира лицето му…

Защото го стисна право за челюстта и с брутална сила отметна главата му назад и настрани, оголвайки гърлото му.

Сега вече Куин знаеше за какво служеха шибаните дръжки.

Жестоката усмивка на Рот оголи огромни кучешки зъби, каквито Куин никога не бе виждал.

— Твоята плът.

С мълниеносно движение кралят се впи във вената му без милост, проби кожата с едно брутално ухапване и всмукна няколко пъти, преглъщайки големите глътки една след друга. А после кучешките му зъби се прибраха и той прокара език по устните си, усмихвайки се като всемогъщ пълководец.

И тогава настъпи моментът.

Куин изобщо нямаше нужда да му казват да се стегне както никога досега. Ръцете му се сключиха около дръжките в стената, а раменете и краката му се напрегнаха, готови да посрещнат онова, което предстоеше.

— Нашата плът — изръмжа Рот.

Кралят не му спести абсолютно нищо. С все същата безпогрешна точност той сви в юмрук ръката, облечена в сребърната ръкавица, и с все сила я стовари в гърдите на Куин. Ударът беше толкова мощен, че устните на Куин изплющяха, раздвижени от въздуха, изкаран до последната глътка от дробовете му. Зрението му реши да си даде почивка за малко, но когато се завърна, той съвсем ясно видя лицето на Рот. По него се четеше неприкрито уважение… и пълна липса на изненада, сякаш бе очаквал Куин да приеме това по мъжки.

И с това не се приключи. Следващият наред беше Тор. Той пое ръкавицата и камата от Рот, произнесе същите думи, поряза ръката си, остави кръвта си да покапе в черепа, впи зъби в гърлото на Куин, а после го удари със силата на камион. След това дойде ред на Рейдж. Вишъс. Бъч. Фюри. Зейдист.

Когато всичко свърши, Куин кървеше както от раните на врата, така и от тези на гърдите си, тялото му беше обляно в пот и единствената причина да не се бе свлякъл на купчинка върху пода, беше мъртвата хватка, с която стискаше двете дръжки.

Само че изобщо не го беше грижа какво друго ще му сторят — той щеше да се задържи на крака каквото и да ставаше. Нямаше си и понятие от историята на Братството, но беше готов да се обзаложи, че никой от братята не се бе сринал като торба с пясък по време на церемонията по приемането си… и макар да нямаше нищо против в някои отношения да е пръв, това не включваше да е първият без топки.

Пък и засега нещата трябва да вървяха добре, помисли си той, защото останалите братя стояха наоколо, ухилени до уши, сякаш напълно одобряваха как се справя… и това му вдъхна още по-голяма решителност.

Кимвайки, сякаш беше получил заповед, Тор отново поведе краля към олтара и му подаде черепа. Повдигайки го високо, Рот каза:

— Това е първият от нас. Нека възхвалим воина, който даде живот на Братството.

Боен вик се изтръгна от братята, гласовете им, слели се в един, отекнаха като гръм в пещерата, а после Рот се приближи до Куин.

— Пий и стани един от нас.

Нямаше нужда да му повтарят.

С неочакван прилив на сила Куин грабна черепа и погледна право в очните кухини, докато поднасяше сребърната чаша към устните си. Отвори широко уста и изля кръвта в гърлото си, приемайки останалите мъже в себе си, поемайки силата им… присъединявайки се към тях.

Наоколо братята изръмжаха одобрително.

Когато свърши, Куин постави черепа обратно в ръцете на Рот и избърса уста.

От масивните гърди на краля се откъсна дълбок смях.

— Няма да е зле отново да се уловиш, синко…

И това беше последното, което Куин чу.

Сякаш мълния беше паднала върху него от небето, той бе залян от внезапна вълна на енергия, която превзе всичките му сетива. Отскочи назад, намери дръжките и се вкопчи в тях в същия миг, в който мощни конвулсии разтърсиха тялото му…

Имаше най-доброто намерение да запази съзнание.

Ала уви… неудържимият вихър, от който беше повлечен, беше прекалено силен. Тялото му се тресеше неистово, сърцето му се блъскаше в гърдите, мозъкът му свистеше като запален фойерверк и с едно мощно бум! над него се спусна мрак.