Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Братството на черния кинжал (11)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Lover at Last, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,2 (× 28гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
mladenova_1978(2020 г.)

Издание:

Автор: Дж. Р. Уорд

Заглавие: Сбъдната любов

Преводач: Вера Паунова

Година на превод: 2014

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Ибис

Град на издателя: София

Година на издаване: 2014

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Симолини“

Излязла от печат: 20.05.2014

Редактор: Стефана Моллова

Технически редактор: Симеон Айтов

Коректор: Соня Илиева

ISBN: 978-619-157-067-6

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/9960

История

  1. —Добавяне

48

Докато минаваше през внушителната порта на едно имение в богаташката част на Колдуел, Асейл беше раздразнен. Изтощен. Настръхнал. И то не защото редовно вземаше кокаин и не се хранеше.

Къщурката се намираше вляво и без да обръща, той спря джипа си под едно от жизнерадостните прозорчета. Би предпочел да се дематериализира тук — беше далеч по-лесно. Но след като остави близнаците в онзи готик клуб, „Желязната маска“, трябваше да погледне действителността в очите — ако не се нахранеше, нямаше да може да продължи.

Ненавиждаше това. Не ставаше въпрос за парите, които щеше да му струва. А за факта, че не изпитваше особено привличане към тази жена… и не му бяха приятни опитите й да промени това.

Слезе от колата и когато студеният вятър, който го блъсна в лицето, му възвърна част от бодростта, той си даде сметка колко замаян беше всъщност.

В този момент една кола мина по улицата, някакъв обикновен седан.

А после изящната вратичка на къщурката се отвори.

Асейл усети гъделичкане в кучешките си зъби, когато присъствието на жената на прага достигна до сетивата му. Облечена в нещо черно и ефирно, тя беше готова за него. Упоителният мирис на възбудата й тежеше във въздуха, макар че не това разпали неговата похот. А вената й — ни повече, ни по-малко…

Изведнъж Асейл се намръщи и погледна отвъд къщурката към гората, която обкръжаваше имението.

Стоповете на колата, която току-що беше минала по улицата, проблеснаха в червено между оголените дървета, преди който и да седеше зад волана да обърне, така че фаровете описаха голям кръг… и да ги угаси.

Начаса Асейл посегна към пистолета си.

— Прибери се вътре. Не сме сами.

Жената веднага сложи край на съблазняването и изчезна в къщичката, затваряйки вратата с трясък.

Да се дематериализира в гората, несъмнено би било най-добрият ход, но разбира се, Асейл беше твърде изтощен от глад за това…

Внезапно вятърът смени посоката си и задуха към него. Ноздрите на Асейл се разшириха и той изръмжа тихо… при това — не предупредително. По-скоро в нещо като поздрав.

Сякаш някога би могъл да забрави точно тази комбинация от феромони.

Малката му крадла беше разменила ролите и сега правеше с него онова, което той бе сторил с нея предишната нощ. Откога ли го следеше, зачуди се Асейл и усети как едновременно с надигналото се в гърдите му раздразнение го жегва уважение.

Не му беше приятна идеята, че може да го е видяла под моста, ала доколкото я познаваше, това изобщо не беше изключено.

Пое си дъх, бавно и дълбоко, но не долови нищо съществено. Което означаваше, че е сама. И събира информация? За кого?

Асейл се обърна обратно към къщичката и по лицето му се разля мрачна усмивка. Тя несъмнено щеше да се приближи, когато го видеше да влиза вътре… а той бе далеч от мисълта да не й осигури истинско представление.

Почука веднъж и жената отвори.

— Всичко наред ли е? — попита тя.

Асейл плъзна очи по лицето й и задържа поглед върху косата й. Тъмна. Гъста. Почти като тази на неговата малка крадла.

— Да. Просто някакъв човек, закъсал с колата.

— Значи, няма за какво да се безпокоим?

— Ни най-малко.

Докато облекчение изтриваше напрежението от лицето на жената, Асейл затвори вратата зад тях и я заключи.

— Толкова се радвам, че отново дойде при мен — каза тя, оставяйки обточената с дантела сатенена роба да се разтвори.

Тази нощ носеше черно неглиже, което повдигаше гърдите й и караше талията й да изглежда така, сякаш би могъл да я обхване само с една ръка. Миришеше, сякаш беше попрекалила — твърде много крем за ръце, лосион за тяло, шампоан, балсам и парфюм се разнасяха от нея.

Наистина му се искаше да не си беше правила този труд.

Асейл обходи с поглед прозорците в къщата. Естествено, никой от тях не беше променил местоположението си: по един тесен прозорец от двете страни на каменното огнище. Три над умивалника. И накрая еркерният прозорец вляво, с мекото място за сядане и бродираните възглавници.

Неговата крадла щеше да избере този вдясно от камината. Той беше встрани от светлината на фенера над входната врата и в сянката на комина.

— Готов ли си за мен? — измърка жената.

Асейл пъхна ръка в якето си. Хилядата долара в кеш бяха сгънати веднъж и десетте стодоларови банкноти образуваха тънка пачка.

С плавно движение, той обърна гръб на еркерния прозорец и камината. По някаква причина не искаше неговата крадла да го види, че плаща. Онова, което щеше да последва обаче, искаше тя да види, и още как.

— Ето.

Подаде й парите, като се надяваше тя да не ги брои. И тя не го стори.

— Благодаря. — Жената се отдръпна и прибра пачката в червен керамичен буркан. — Е, да започваме ли?

— Да, да започваме.

Асейл се приближи и начаса пое контрол — улови лицето й между дланите си, наклони главата й назад и я целуна настойчиво. В отговор тя простена, сякаш неочакваната волност бе нещо, което приветстваше, макар да не се бе осмелявала да очаква.

Асейл се радваше, че й харесва. Ала в случая не ставаше въпрос за нейната наслада.

Той я притегли към дивана край насрещната стена и затискайки я с тялото си, я сложи да легне с глава към камината. Докато се отпускаше назад, тя разпери ръце настрани и вирна гърди, така че те изпънаха сатенените чашки, които ги покриваха.

Напълно облечен, без да си свали дори палтото, Асейл я покри с тялото си; коляното му се пъхна между нейните, а ръката му се плъзна надолу и вдигна дългото до пода неглиже…

— Не, не — каза, когато тя понечи да обвие ръце около врата му. — Искам да те виждам.

Глупости. Искаше тя да се вижда през прозореца.

Жената се подчини на драго сърце и Асейл отново започна да я целува, докато отместваше дългите поли на дрехата й настрани. В мига, в който го стори, разтвори широко краката й.

— Чукай ме — каза тя, извивайки се под него.

Е, това нямаше да е възможно. Не беше корав. Но не всички трябваше да го знаят.

За да изглежда обзет от страст, той смъкна палтото от раменете си и с едно бързо движение на кучешките зъби разкъса презрамките на неглижето, оголвайки гърдите й на светлината, хвърляна от огъня; начаса зърната й се втвърдиха върху изобилната бяла плът.

Асейл спря за миг, сякаш прехласнат от това, което виждаше. А после протегна език и наведе глава.

В последния миг, тъкмо преди да започне да ближе и смуче, вдигна очи и ги прикова в тъмния прозорец вдясно, срещайки погледа на жената, която знаеше, че се спотайва в сенките и го гледа…

Прилив на чиста, неподправена похот нахлу в тялото му и го завладя, измествайки напълно разума, като движеща сила на действията му. Жената под него вече не беше онази от собствената му раса, която бе купил за кратко.

А неговата крадла.

И това промени всичко. С внезапен порив той впи зъби в шията й и взе вената й, черпейки онова, от което се нуждаеше.

Като през цялото време си представяше, че под него бе човешката жена.

* * *

Сола ахна…

И се дръпна от прозореца на къщичката.

Гърбът й се удари в коравата неравна стена на комина, издялан от речни камъни, и тя затвори очи, поемайки студения въздух на големи глътки, докато сърцето й се блъскаше в гърдите.

От вътрешната страна на клепачите си, сякаш някой го прожектираше, тя виждаше единствено голите гърди, щръкнали под него, и тъмната му глава, която се навеждаше, езикът му, подал се между устните… и очите му, вдигнали се изведнъж, за да срещнат нейните.

Исусе, откъде бе разбрал, че е там?

И по дяволите, никога нямаше да забрави гледката на онази жена, просната под него, палтото му — захвърлено настрани, тялото му — заслонило се в прегръдката на стройните й бедра. Можеше да си представи топлината на огъня до тях и още по-изпепеляващата горещина, която се излъчваше от него… допира на кожа в кожа, обещанието за екстаз.

Не поглеждай отново — заповяда си Сола. — Той знае, че си тук…

Пронизителният писък на жена, получаваща оргазъм, отекна в къщурката, разбивайки на парченца благоприличния вид на мястото.

Сола отново се приведе към прозореца и надникна през стъклото… макар да знаеше, че не бива да го прави.

Той беше в жената, долната част на тялото му се движеше с мощни тласъци, лицето му — заровено в шията й, ръцете му — протегнати, за да подкрепят горната част на масивното му тяло.

Вече не поглеждаше нагоре. И щеше да е зает известно време.

Сега беше моментът да се оттегли.

Пък и наистина ли трябваше да гледа?

Сола изруга и се махна от мястото, пробивайки си път през драскащите храсталаци и избягвайки тънките безлистни дървета. Когато стигна до взетата си под наем кола, скочи вътре, заключи вратите и запали двигателя.

Затвори очи и отново си представи всичко: как се прокрадва до къщичката, как се доближава до прозореца, спотаена в сенките край комина.

Отново го видя, застанал в стаята насреща й; видя и жената пред него, изящното й тяло — обвито в черен сатен, тъмната й дълга коса — спускаща се до кръста й. Той бе уловил лицето й в шепи и я бе целунал страстно, а раменете му се бяха превили, докато се навеждаше, за да я докосне, с невероятно еротично изражение…

А след това я бе отвел до дивана.

Въпреки че я убиваше да си го признае, Сола бе почувствала как я жегва ирационална ревност. Ала това не беше най-лошото — собственото й тяло бе реагирало, женствеността й бе разцъфнала между краката й, сякаш нейните устни целуваше той, нейната талия обгръщаха ръцете му, нейните гърди се притискаха в неговите. И тази реакция още повече се бе засилила, когато бе сложил онази жена да легне на дивана, лицето му — белязано от мрачна жажда, очите му — проблясващи, сякаш това, което се намираше под него, беше храна, която ей сега щеше да вкуси.

Да гледа, беше нередно. Лошо.

Но дори заплахата за собствената й безопасност (а като че ли и за умственото й здраве) не се бе оказала достатъчна, за да я накара да се махне от прозореца. Особено когато той се надигна и отметна тежкото черно палто от раменете си. Невъзможно й бе да не си го представи гол, да не види масивните му гърди и стегнатите мускули на корема му, огрени от светлината на огъня… А после той сякаш беше скъсал тънките презрамки на неглижето със зъби… със зъби, за бога!

И тъкмо когато съвършените гърди на жената се бяха освободили… той я беше погледнал.

Без никакво предупреждение искрящите му хищнически очи се бяха вдигнали, впивайки се право в нейните, а лукава усмивчица бе извила крайчеца на устните му.

Сякаш това представление беше специално за нея.

— Мамка му. Мамка му!

Едно беше ясно — ако искаше да й даде урок за шпионирането, едва ли би могъл да намери по-добър начин… освен ако не й пъхнеше дулото на пистолет в устата.

Сола слезе от банкета и се качи на пътя. Докато взетият под наем форд „Таурус“ набираше позволената скорост от седемдесет километра в час в продължение на поне петнайсет километра, на Сола й се прииска да си беше в своето ауди. Кръвта все още препускаше бясно във вените й и тя се нуждаеше от външен израз на вълнението, завладяло тялото й.

Някакъв отдушник.

Като например… секс.

И то не със себе си.