Дж. Р. Уорд
Сбъдната любов (43)

40

Куин знаеше, че поставя Блей в ужасно несправедливо положение. На това му се казваше чукане от съжаление. Но, господи… само като погледнеше в тези бездънни сини очи, открити за него така, както някога… това бе единственото, за което бе в състояние да мисли. И, да, строго погледнато, наистина ставаше въпрос за секс, в смисъл че искаше тялото му… и по-точно — една част от него. Ала беше и много повече от това.

Не би могъл да го изрази с думи, просто не го биваше да борави с тях. Но желанието му за близост го бе подтикнало към тази целувка. Искаше да покаже на Блей какво има предвид, от какво се нуждае, защо това бе важно. Струваше му се, че целият му свят рухва, обгърнат в пламъци, а загубата, която се случваше едва в съседната стая, щеше да боли още дълго, дълго време.

И все пак да бъде с Блей, да усеща топлината му и да го докосва, бе като обещание за изцеление. Дори ако траеше само докато бяха в тази стая, той щеше да го приеме като скъпоценен дар… и ако трябваше да го преживява отново и отново като спомен.

— Моля те — прошепна той.

Само че така и не даде на Блей възможност да отговори. Езикът му се показа, близна устните на другия воин, промъкна се между тях, завзе устата му. Отговорът на Блей бе в начина, по който позволи да бъде бутнат лекичко назад върху възглавниците на дивана.

В главата на Куин имаше две смътни мисли. Едната бе, че вратата е само затворена, но не и заключена… за което той се погрижи, като пусна месинговото резе с помощта на волята си. Втората беше, че не могат да си позволят да обърнат мястото надолу с главата. Да го направи със собствената си спалня, беше едно, но тази дневна беше обща собственост, приятно обзаведена с копринени възглавници, изящни завеси и цял куп неща, които изглеждаха така, сякаш лесно можеха да бъдат разкъсани, строшени или, не дай си боже, направени на петна.

Пък и вече бе съсипал хамъра си, помлял бе градината и накрая беше разпердушинил спалнята си. Определено беше покрил квотата си за разрушение за тази година…

Разбира се, най-разумното решение на проблема как да не създаде нови грижи на Фриц, бе да изминат няколкото метра по коридора и да се преместят в стаята му, ала когато изкусните ръце на Блей се спуснаха към бедрата му и се захванаха с ципа му, тази блестяща идея отиде по дяволите.

— О, господи, докосни ме — простена той, а тазът му подскочи нагоре.

Просто трябваше да внимава всичко да си остане чистичко и подредено. При положение че изобщо беше възможно.

Когато ръката на Блей се пъхна в кожените му панталони и се плъзна нагоре-надолу, тялото на Куин се изви в дъга. Ъгълът не беше съвсем подходящ, а и панталонът здравата притискаше топките му, ала, всемогъщи боже, изобщо не го беше грижа. Фактът, че е Блей, му стигаше.

Човече, след всички тези години на свирки и чекии, които му бяха правили и самият той беше правил, имаше чувството, че за първи път го докосват. Трябваше да върне услугата.

Издаде гърди напред, така че лицата им се доближиха. Господи, обожаваше погледа на тези сини очи, които Блей вдигна към него, разгорещени, необуздани, грейнали.

Готови.

Куин го сграбчи здраво и го привлече към себе си, впивайки устни в тези на Блей, прониквайки между тях, покорявайки ги…

— Почакай, почакай. — Блей се дръпна назад. — Ще строшим дивана.

— Какво? — Очевидно му говореха на английски, но дяволите да го вземат, ако схващаше и дума. — Диванът?

А после си даде сметка, че така бе притиснал Блей в страничната облегалка, че тя бе започнала да поддава. Ето какво причиняваха на мебелите повече от двеста килограма секс.

— О, мамка му, съжалявам.

Понечи да се отдръпне, но тогава Блей пое нещата в свои ръце… и ето че Куин вече лежеше по гръб на пода, с притиснати крака и панталони, смъкнати около глезените.

Прекрасна. Идея.

Благодарение на това че не носеше бельо, възбудата му начаса се възползва от възможността да излезе на чист въздух. Той свали ръка и се докосна, докато Блей сваляше тежките ботуши, които му пречеха, и ги захвърляше настрани. След това беше ред на панталоните — Куин никога през живота си не се бе радвал повече при вида на чифт кожени панталони, политнали във въздуха.

А след това Блей се зае за работа.

Куин затвори очи, когато усети как раздалечават бедрата му и от вътрешната им страна се плъзват две воински ръце. И начаса пусна ерекцията си — защо трябваше неговата длан да се пречка, когато тази на Блей можеше да…

Само че не ръцете на Блей го поеха. А топлата, влажна уста, която допреди малко Куин бе целувал така, сякаш животът му зависеше от това.

За частица от секундата, докато Блей го засмукваше, през ума му мина мисъл, от която топките му се сгърчиха — че Сакстън бе научил Блей как да го прави… собственият му шибан братовчед бе правил това на Блей, а Блей — на него…

Престани, нареди си той. Каквото и да бе миналото, каквито и уроци да бе съдържало то, сега неговата ерекция бе тази, която получаваше внимание. Така че — майната му на всичко друго. За да се увери, че наистина е така, той си заповяда да отвори очи. Мили… боже…

Главата на Блей се движеше нагоре-надолу над бедрата му, юмрукът му — стиснал основата на пениса му, докато другата му ръка се грижеше за топките. В този миг, сякаш бе чакал очите им да се срещнат, Блей го пусна за миг и облиза устни.

— Не искаме да оцапаш хубавата стая, нали? — провлачи той.

А след това протегна език и близна пиърсинга му там долу; розовата плът подразни оловносивата халка и топчица…

— Господи, ще свърша още сега — откъсна се дрезгав стон от Куин, у когото се надигаше мощно освобождаване. — Ще…

Беше безсилен да го спре — можеше да го стори толкова, колкото някой, скочил от висока скала, би могъл да се откаже няколко метра след като го е направил.

Но той не искаше да го спира. И не го стори.

С мощен рев (който несъмнено беше чут и навън), гръбнакът на Куин се изви, задникът му се стегна и топките му изригнаха. Ала ефектът не спря само дотам. Освобождаването премина през цялото му тяло, разтърсваща енергия, бушуваща в него, докато той впиваше пръсти в килима, върху който лежеше, стиснал зъби… и свърши необуздано.

За щастие, Блей чудесно го биваше с „почистването“… от което оргазмът на Куин стана още по-мощен. И му даде толкова много за гледане. До края на дните си Куин нямаше да забрави тази гледка: устата на Блей — обвита около него, бузите му — хлътнали, докато поемаше неговото освобождаване… до последната капка. Отново и отново, и отново.

Обикновено Куин беше готов да започне отначало почти моментално, ала когато мощните вълни най-сетне престанаха да се разбиват в него, тялото му се отпусна съвършено безсилно, ръцете му тупнаха на пода, коленете му омекнаха, главата му се люшна.

Като се замислеше, това трябва да бе най-невероятният оргазъм в живота му. Отстъпваше най-много на онези, които бе имал по-рано през деня с Блей.

— Не мога да помръдна — промълви той.

Смехът на Блей беше дълбок и сексапилен.

— Наистина изглеждаш мъничко поизцеден.

— Мога ли да ти върна услугата?

— Можеш ли да повдигнеш глава?

— Тя все още ли е закачена за тялото ми?

— Доколкото мога да видя — да.

Блей отново се засмя и в този миг Куин разбра какво иска да направи… и сам се изненада от себе си. Във всичките си сексуални подвизи никога не бе позволявал да го чукат. То просто не бе част от програмата. Той беше завоевателят; този, който вземаше, който поемаше контрол и нито за миг не губеше това превъзходство. Да бъде отдолу не беше нещо, към което проявяваше какъвто и да било интерес.

Ала сега го искаше.

Единственият проблем бе, че буквално не можеше да помръдне. Пък и… как да каже на Блей, че е девствен? Защото искаше да го стори. Ако някога стигнеха дотам, той държеше Блей да знае. По някаква причина това бе важно за него.

Изведнъж лицето на Блей изникна пред очите му и, господи, толкова беше красив, с пламнали бузи, грейнали очи, а масивните му рамене закриваха всичко в стаята. А усмивката му… усмивката му беше толкова секси, толкова самодоволна и самоуверена… сякаш фактът, че бе доставил такова удоволствие на някой друг, му бе достатъчен и той не се нуждаеше сам да постигне освобождаване. Само че това не беше справедливо, нали така?

— Не мисля, че скоро ще можеш да помръднеш — каза Блей.

— Може би. Но мога да си отворя устата — тихо отвърна Куин. — Почти толкова широко, колкото и ти.

* * *

Е, добре, мисълта, че бе доставил такъв оргазъм на Куин, бе толкова удовлетворяваща, че той напълно бе забравил за собственото си тяло. Работата бе там, че след толкова години, в които го бяха отхвърляли, беше невероятно въодушевяващо да се почувства силен по отношение на Куин… да бъде онзи, който го бе отвел до едно място по-еротично и уязвимо от всяко друго в живота му. А именно това се бе случило. Той знаеше точно как изглежда и звучи Куин, когато свършва, и сега можеше да заяви без капчица съмнение, че никога не бе виждал приятеля си съсипан по този начин, проснат върху килима, вените на врата му — изпъкнали до скъсване, мускулите на корема — напрегнати, хълбоците му — разтърсвани от мощни тласъци. Оргазмът му беше продължил двайсет минути, без никакво прекъсване.

А сега, в последвалото затишие, Блей сякаш получи откровение. До този момент никога не си беше давал сметка за цинизма, който нито за миг не слизаше от лицето на Куин — сбърченото чело, постоянната саркастична извивчица на едното ъгълче на устните му, линията на челюстта, която никога не омекваше. Сякаш всичките гадости, които бе понесъл от семейството си, завинаги бяха разкривили чертите му.

Само че това не беше вярно, нали така? По време на оргазма и сега, когато нещата се бяха успокоили, от това напрежение нямаше и следа. Загубило всеки помен от резервираност, лицето на Куин изглеждаше много по-младо и Блей се зачуди защо досега не бе забелязал това.

— Е, ще ми дадеш ли нещо да посмуча, докато се възстановявам? — попита Куин.

— Как…?

— Казах, че съм жаден. И ми трябва нещо, което да посмуча. — При тези думи Куин прехапа долната си устна, забивайки белите кучешки зъби в меката плът. — Ще ми помогнеш ли?

Клепачите на Блей трепнаха.

— Да… мога да направя нещо по въпроса.

— Тогава нека видя как си сваляш панталоните.

Блей се изправи на крака толкова бързо, че почти наруши законите на физиката; изрита обувките и разкопча панталона си с треперещи пръсти. Оттук нататък нещата продължиха много бързо. И през цялото време докато се събличаше, по някакъв свръхестествен начин си даваше сметка за всичко в стаята… и най-вече — за Куин. Той отново ставаше корав, пенисът му се възбуждаше въпреки всичко, което беше преживял току-що… яките му бедра се стегнаха, тазът му се раздвижи… коремът му — толкова плосък, че и най-малкото движение на тялото му се очертаваше под опънатата загоряла кожа.

— О, да… — изсъска Куин и кучешките му зъби се удължиха, докато ръката му, открила възбудата на Блей, започна да го милва бавно.

Дишането на Блей се учести, а пулсът му се ускори, когато разноцветните очи на Куин се спряха върху пениса му.

— Ето какво искам — изръмжа другият мъж и като се пусна, протегна и двете си ръце.

За частица от секундата Блей не беше сигурен как точно ще го направят. Куин лежеше успоредно на дивана, така че нямаше кой знае колко място…

Гърлено, пулсиращо ръмжене изпълни въздуха, когато Куин сви пръсти… сякаш нямаше търпение да се добере до онова, което искаше.

Майната му на предварителното планиране.

Коленете на Блей се подчиниха на този зов и се присвиха, сваляйки тежестта му на пода, до главата на Куин.

Оттам нататък Куин взе нещата в свои ръце. Дланите му се протегнаха и притеглиха Блей напред, така че още преди той да разбере какво става, едното му коляно беше зад главата на Куин, а другият му крак — извит настрани.

— О… господи… — простена Блей, усетил как пенисът му се плъзва между устните на Куин.

Тялото му се килна напред, докато не се озова проснат върху възглавниците на дивана… и именно тогава най-неочаквано намери предостатъчно опора. Подпря ръце на дивана и разпредели тежестта си между коленете, краката и дланите си… след което се зае да изчука устата на Куин така, както никога не го беше правил.

Другият мъж пое абсолютно всичко, дори когато хълбоците на Блей се люшнаха напред в тласък, събрал цялата му сила.

С пръстите на Куин, впити в задните му части, и това невероятно смучене, и… Исусе, пиърсинга на езика му, чиято топчица се впиваше в пениса му с всяко докосване… Блей пое към абсолютно същия оргазъм, който Куин бе получил преди малко.

И все пак някъде на заден план, част от него се чудеше дали не наранява другия мъж. Та ако продължаваха така, той щеше да свърши в стомаха му, за бога…

Твърде късно бе да се тревожи за това.

Тялото му пое контрола, сковано от поредица разтърсващи спазми, които започваха от върха на гръбнака и се спускаха чак до краката му. И тъкмо когато стихийните усещания най-сетне започнаха да утихват, светът се разлюля около него, сякаш чувството му за равновесие беше издухано заедно с…

Не, със света всичко си беше наред. Просто Куин го беше вдигнал от пода, станал бе изпод него и заставаше зад…

Когато Куин проникна с мълниеносен тласък, от гърдите на Блей се изтръгна стон, който несъмнено можеше да бъде чут чак в Канада… Скърцането, отекнало в стаята, накара Куин да се намръщи, дори през напрежението и насладата.

О! Бяха избутали дивана по пода.

Все тая. Щеше да купи нов, ако счупеха този; но за нищо на света нямаше да спре това.

Ритъмът на Куин беше точно толкова неумолим, колкото и неговият преди малко… и в този случай подобна разплата бе не само това, което заслужаваше, но и точно каквото искаше. Всеки тласък притискаше лицето му в меките възглавници, при всяко отдръпване отново можеше да си поеме дъх, а после всичко се повтаряше.

Намествайки крака, така че Куин да може да проникне още по-дълбоко, Блей смътно усети, че бяха разместили дивана, ала кой го беше грижа, стига да не го избутаха в коридора!

В последния момент, тъкмо преди да свърши отново, той прояви достатъчно присъствие на духа, за да посегне към панталоните си.

Ръката на Куин се пресегна, избута бельото от ръцете му и се погрижи вместо него да има нещо, което да улови освобождаването му. Миг по-късно гърдите на Блей бяха повдигнати от дивана и той се оказа изправен на колене. Куин се погрижи за всичко, стиснал възбудата му, без нито за миг да спира тласъците си…

Свършиха едновременно и два вика отекнаха в стаята.

Насред оргазма Блей случайно вдигна глава и в старовремското огледало, което висеше между двата прозореца насреща му, зърна отражението им, с очите си видя, че са слети в едно… и от това отново свърши.

Най-сетне тласъците започнаха да отслабват. Пулсовете се забавиха. Дишането стана по-леко.

В огледалото Блей видя как Куин затвори очи и отпусна глава надолу. А после усети най-лекото докосване до шията си.

Устните на Куин.

След това свободната ръка на Куин се вдигна нагоре, поспирайки, за да се плъзне по гърдите му…

Куин замръзна. Дръпна се назад. Отдръпна устните и допира си.

— Съжалявам. Съжалявам, аз… знам, че не искаш това от мен.

Промяната върху лицето му, завръщането на обичайния му цинизъм… Блей изпита чувството, че му бяха откраднали нещо безмерно скъпо. Ала въпреки това не можеше го помоли отново да му даде близостта си. Куин беше прав — в мига, в който се появи тази нежност, у него се надигна паника.

Отдръпването беше бързо, прекалено бързо и Блей почувства, че му липсва усещането за пълнота и притежание. Но наистина беше време да сложат край на това.

Куин се прокашля.

— Ъъъ… искаш ли да…

— Аз ще се погрижа — промърмори Блей, измествайки ръката му от смачканите боксерки пред хълбоците си.

По време на секса тишината в стаята създаваше усещане за уединение. Сега тя допълнително усилваше звуците, които Куин създаваше, докато си обуваше кожените панталони.

Мамка му.

Отново бяха поели по същия опасен път. И докато това се случваше, усещанията бяха толкова наситени и завладяващи, че те не можеха да мислят за нищо друго, освен за секса. Ала сега, когато всичко бе свършило, Блей усети, че му е студено в свежия, приятно затоплен въздух на стаята, най-различни части от тялото му туптяха, след всичко, на което бяха подложени допреди малко, краката му бяха омекнали и нестабилни, мозъкът му — замаян…

Нищо не изглеждаше сигурно и безопасно. Ни най-малко.

Насилвайки се да се облече, той го стори възможно най-бързо, нахлузвайки всичките си дрехи, дори мокасините. Междувременно Куин върна дивана на мястото му, нагласявайки внимателно крачетата му в хлътнатините, които бяха останали в килима. Оправи възглавниците. Намести персийския килим.

И ето че сякаш нищо не се бе случило. Ако не се брояха смачканите боксерки, които Блей стискаше в юмрук.

— Благодаря ти — тихичко каза Куин. — Аз… ъъъ…

— Да.

— Е… аз да си вървя.

— Аха.

И това беше всичко.

Е, ако не се броеше затварянето на вратата.

Останал сам, Блей реши, че му трябва един душ. Още храна. Сън.

Вместо това остана в дневната на втория етаж, без да откъсва очи от огледалото, припомняйки си какво беше видял в него. Някъде на заден план в главата му се въртеше смътната мисъл, че не може да продължават така. Не беше безопасно за него от емоционална гледна точка. Всъщност беше същото, като отново и отново да слагаш ръка над пламък… и всеки път, когато отново го сториш, да доближаваш плътта си още малко до изпепеляващата горещина. Рано или късно, мехури от изгорено по кожата щяха да са най-малкият ти проблем, защото цялата ти шибана ръка ще е в пламъци.

След известно време обаче вече не мислеше за своето самосъхранение. А за онова, с което бе започнало всичко.

Направи така, че да престане.

Блей прокара ръка през косата си. След това погледна към затворената врата и се намръщи, а мислите се блъскаха в главата му.

Миг по-късно си тръгна забързано.

Преди да се затича.

А накрая хукна с всичка сила.