Дилян Бенев
Преображения (Фрагменти)

В памет на баща ми

Тази книга е своеобразно продължение на третата част от „Противоборство“ (2018), но с акцент върху физиката.

Класическата механика на Нютон е издържала само двеста години, но той е останал в историята на науката и практиката.

А „оптимистичната теория“ за прехода ни към новото време може и да пребъде в него. Теоретично да пребъде… щом с гравитирането си надолу все не можем да намерим мястото си в историята и да правим история от това.

* * *

Звучащото като абсурд във физиката, че колкото по-бързо се движите, толкова по-тежки ставате, никак не звучи абсурдно, ако колкото повече напредвате житейски като винтче от машина по пътя на технотронната ера, толкова повече тежест придобивате на свързващ материал — за оптимална експлоатация на машината.

* * *

Във физиката едноименните заряди се отблъскват.

Но в живота някои еднополови представители на Homo Sapiens така могат да се привлекат интимно и да се обрекат във вечна вярност с медиен блясък, увличайки себеподобни, сякаш това е самата естественост — от Всевишния вдъхновена и с песнопения възвеличена!

* * *

Коефициентът на полезно действие на една топлинна машина е винаги по-малък от единица — в противовес на повечето паразитно извисени в машината на живота, чийто коефициент рядко може да падне под единица — благословени за това.

* * *

Ентропията като мярка за безпорядъка в една система асоцииращо ни говори и за безпорядъка на света (или контролирания хаос) — най-безупречната система за устоите на порядъка.

* * *

При радиоактивността едно атомно ядро се разпада спонтанно в друго, а в геополитически смисъл ядрото на националната държава — поетапно в ядрото на глобалния все по-демонизиращ се свят.

Без право на отмяна!

* * *

Законите за усъвършенстване на интегрални схеми на Гордън Мур са попътният вятър за електронната ера. А тя е на път и душите ни да опустоши! най-малко — по волята на Мур.

* * *

Електрическият ток като насочено движение на електрични заряди много навежда на мисълта за целенасочената политика на ценовия шок — все да сме ошашавени като ударени от ток

* * *

Насоченото движение на електрични заряди — една препратка към мисълта и за насоченото движение на нискостоящите, наелектризирани със заряда на онеправданието.

* * *

В електротехниката плюсът и минусът се привличат.

Както и в живота: положителните хора все в отрицателна среда се развиват и ако не ги сринат, израстват.

* * *

Съпротивлението на материалите на тока, протичащ през тях, е само една незначителна величина спрямо тоталната съпротива срещу всеки узурпатор, катализирана от тока на опустошението — по законите на робството.

* * *

Електрическата крушка на Томас Едисон прави хората независими от дневната светлина, с известна доза компенсация за неизбежната им зависимост — все да са на мушката на някого като осветени и от най-слабата крушка.

* * *

Никола Тесла е обичал силно гълъбица. И тя го е обичала. Били са неразделни.

И какво нещо е непредсказуемият гений?!…

Дотам да надрасне времето си в самотата на изследванията си в името на хората, че да бъде заобичан не от човеците, а от представител на животинския свят.

Животинския!…

* * *

Никола Тесла е критикувал учените от своето време, че са заменили експеримента с математика и че бродейки от уравнение на уравнение, нямали никаква връзка с действителността. О, нещастни Тесла!… А как би ни критикувал днес в глобалното време, когато губим все повече връзка със себе си, оправдавайки раждането си? Как?…

* * *

Смъртоносните лъчи на тесла като отбранително оръжие са били много унищожителни. А колко ли пъти биха ни изпепелили сегашните нападателни оръжия, както продължават да ги правят и безконечно рекламират?

Колко ли?…

* * *

Перифразирайки Тесла, че животът е като уравнение, неподдаващо се на решение, навярно това е несъмнено точно и за живота у нас: все да няма решение как да се себенадмогнем в уравниловката и да оставим следа.

* * *

Гулиелмо Маркони (ученикът на Тесла) е носител на Нобелова награда за физика, която толкова много е липсвала в живота на Учителя му…

Дали от лоша случайност или от краен субективизъм (както често се случва и с други) — заради вечно несменяемите и затова вездесъщи цензори?

* * *

Фактът, че Айнщайн заради презрението му към авторитета съдбата го е направила авторитет — най-малко се връзва с философията на непрезиращите презрени — като още по-презрени!

* * *

При все че Айнщайн е доказал, че пространството е криво, то силата, която ни съединява и програмира, е винаги в пространството на правия път.

* * *

Макар че въображението, а не толкова знанието, е несъмнен белег за интелигентност (по Айнщайн), някои хора, лишени от въображение и дарба, но сляпо наизустили нужния материал, придобивайки що-годе знания, така подмолно могат да се издигнат до върха и да минават за водещи интелектуалци в областта на изкуството и науката, че доживотно да не слязат от него, щом са такива.

* * *

Въпреки че пространството е криво — пак е по-право! — щом тръгнеш ли по правия път, далеч повече те изкривяват — само и само от него да кривнеш и тръгнеш по наложения „прав“ път, дорде не свършиш.

* * *

Времето минава по-бързо във високото и по-бавно в ниското — е прозрял Айнщайн, без да е осъзнал, че орисан ли си да не паднеш от върховете на властта, и самото време става солидарно с теб, почвайки да тече по-бавно и печелившо за теб, без да избягаш от страха си: да не би изведнъж да ти дойде времето да паднеш от висините и да се обезпаметиш в него.

* * *

Колкото физическите закони са еднакви за всички наблюдатели, независимо как се движат, толкова законите на обществото не жулят еднакво всички, както и да лавираме в него — щом най-малко жулят тези, които най-много ни надзирават.

* * *

Теорията на относителността отхвърля абсолютното време на Нютон.

Но за теорията на модерното време — това велико и безпогрешно време на разпад на естествения ход на нещата — времето е повече от абсолютно!

* * *

Телефонът на Александър Бел е един от върховете на техниката, който в най-новите си модификации (навлизайки в бита ни) така може да се слее със същността ни, че един ден да сме изпразнени от нея.

* * *

Гледай парната машина на Джеймс Уат — локомотива на времето — и съди за промитите мозъци на центрофугираните същества в пералнята на времето.

* * *

Четете за произхода и еволюцията на Земята, касаещи геофизиката, и съдете за еволюцията й — от земя за хляба ни в земя за отравянето ни, за да продължим да я торим.

* * *

Като част от уникалната планета Земя — нашата земя, свещената земя на славните ни деди… сме осъдени все по нея да пълзим, дорде други извън нея в галоп и Космоса прекрояват.

* * *

Въпреки че елементарната частица се смята за неделима — неделимият в своята праволинейност елементарен човек и под това си ниво на ортодоксалност би паднал — оборвайки я.

* * *

Ако анализираме закона на Архимед, че всяко тяло, потопено в течност, олеква толкова, колкото тежи изтласканата от него течност — бихме интерпретирали в друг смисъл: че и всеки човек, потопен в блатото на моралната разруха, губи човешкото си толкова, колкото е отнетата му възможност изобщо да има смисъл.

* * *

Някои хора, дори и по силата на телепортацията да изчезнат от времето си в друго време — горкото време! — щом най-малко могат себе си да променят — като изкупление!

* * *

Електродвигателите, захранвани с енергия от пространството, за добруването на хората — неминуемо подтикват към въпроса: а докога енергията на мисълта (като двигател на прогреса), губеща пространство за подивяването на хората, ще продължава да губи?

* * *

Съгласно Хайзенберг: Не е възможно да знаем точно положението и скоростта на една частица… Да, ама ако тази частица се преобрази в човек, в човек извън контрола? Абсурд е да не бъде намерен, с каквато и скорост да се движи и укрива, заради клеймото си на човек.

* * *

Това, че събитията не могат да бъдат предсказани с пълна сигурност, щом винаги съществува елемент на неопределеност, никак не дискредитира усилията на екстрасенси и врачки (къде ли не и кога ли не), да те убедят и преубедят, че наистина могат да гадаят бъдещето с голяма точност — сякаш са изместили и самия Създател за неопределено време — тъй дълго, че съвсем да го заместят!

* * *

Колкото силата е по-малка, толкова изминатият път е по-дълъг.

Особено що се отнася до пътя на познанието.

Той е толкова по-дълъг, колкото е по-малка силата, която може да те накара от дебилен по-дебилен да станеш.

* * *

Всяко действие има равно нему противодействие — както и преднамереното и задкулисно въздействие, равно нему апатично бездействие — като самосъхранително действие.

* * *

Няма по-голямо приложение на закона за запазване на енергията в природата от запазването на онази негативна енергия в обществото, вечно захранваща социалната бездна — от себе си да се отвърнем.

* * *

Пиер и Мария Кюри — неповторимото семейство физици, изследващи радиоактивността и получили нобелова награда — сякаш са били компенсиращо възмездени заради все по-разпадащото се семейство днес — а камо ли да бъде изобщо наградено, щом е още семейство.

* * *

Както уравненията са стълб във физиката и математиката, така и уравниловката между хората е стълб в глобалната им осмислизация — за това, че са хора.

* * *

* * *

Както и да си разменят местата в секса — съгласно аритметичното свойство комутативност, винаги ще си останат на същия хал — несъвместими, щом по рождение са сбъркани!

* * *

Расте ли, расте — по геометрична прогресия — ненакърнимата между нас балканска агресия.

* * *

Обосновано е, че хармонията на природата се разкрива най-ясно от математиката — както и хармонията от природата на двойното счетоводство е висша математика за облажилите се от него.

* * *

Когато четем за откритието на Лайбниц за безкрайно малките величини, това не може да не предизвика асоциация в съзнанието ни за безкрайните нищожни под път и над път — все да властват с амбиция и коварство, много повече от възможностите си — смисъла си да закърпят.

* * *

Щом две успоредни прави се пресичат в безкрайността — то и два антипода по линия на изкуството също могат да имат допирна точка: единият — в излишъка от лансирането си, а другият — в излишъка от пренебрегването си.

* * *

Две успоредни прави се пресичат в безкрайността — но две сходни управи, водени от грабежното си и свръхзначимо „аз“ (коя повече да деребейства?) — никога!

* * *

Становището на Кантор за свободата в математиката като същност е по-скоро намек за свободата, дала най-много тласък на всепроникващата измама, минаваща за истина — целокупната ни същност.

* * *

Хипа̀тия Александрийска (древногръцки учен) е не само първата жена с особен принос към физиката, астрономията и теорията за коничните сечения в математиката, белязана с трагизма си да бъде бита и публично изгорена заради безбожието си — но и де факто е родоначалник на женската еманципация. Тази неукротима еманципация — способна вече не само да измества мъжете, но и доста от тях, ако не малтретирани, да прави манипулируеми от порочни жени с власт — мъжкото им достойнство да изгори — като добре изпипана работа на модерното време.

* * *

* * *

Ератостен — математикът астроном, пръв изчислил точните измерения на Земята с минимална разлика от сегашните данни — съвсем би забуксувал, ако му се наложи да изчисли и днес с подобна разлика сумата от национални предателства в съществуването на света — резонираща върху живота на Земята.

* * *

Огромното огледало на Архимед, концентрирало слънчевата светлина върху римската флота, безмилостно изгаряна от него, е своего рода огледалото на възмездието, в което се е оглеждал самият Рим — за назидание.

* * *

Щом математиката е наука за очевидните от само себе си неща (по Клайн) — то задкулисието на живота е истинската математика за случването на нещата.

* * *

Безспорно сумата на две числа дава едно общо число — но Изтокът и Западът, въпреки обединението си, пак ще си останат апокалиптично разделени с нещо — по силата на една друга аритметика.

* * *

Астероидите с траектория, пресичаща тази на Земята, и с вероятност от сблъсък са заплаха за нас.

А нима тези над седем милиарда хора — от роби по̀ роби на подсъзнанието си — не са най-опасният астероид за нея?

* * *

Аристотел е вярвал, че Земята е център на Вселената — защото е Аристотел. И му е позволено да греши.

А колко ли такива, които не са и прашинка от Аристотел, имат най-малко оправдание да се прикриват, когато най-много грешат?

* * *

Ако изходим от парадокса на Ферми, че колкото е възможно да има извънземна цивилизация, също толкова няма доказателства за нея, бихме стигнали и до парадокса, че колкото е възможно да се намери изход и да се възпре масовата чипизация — другият смисъл на цивилизацията — толкова е по-абсурдно това да стане.

* * *

Ако изпратите писмо до Марс, би ви струвало 18 000 долара.

На пръв поглед астрономическо число! — за нищо работа. Обаче, ако се замислим по-дълбоко за нещата — повечето от нас, неочаквано, за няма нищо така скъпо биха заплатили (дори и с живота си) за нещо, че тези 18 000 долара да им се видят като едното нищо.

* * *

Колонизацията на Марс би била толкова рискована и скъпа, граничеща и с най-големия абсурд.

Но Земята затова е Земя, за да има и свой износ на колонизация.

Пък било то и на най-астрономическата цена! — за нечие спасение. Иначе що за цивилизация?!…

* * *

Земята се върти около Слънцето, за да ни осветява и топли, както и ние — около орбитата на големите: така да ни осветяват и топлят, като един вид слънце, че хем да горим от него и хем да не изгаряме напълно, за да има още какво друго да изгаря от подобно слънце — смисъла си да оправдае.

* * *

Дори и във вихъра на нагона си е невъзможно да правиш секс в Космоса поради липса на гравитация и атмосфера.

Но друг е въпросът: щом е напълно възможно тук на Земята, доколко е вече удоволствието от него (и честотата на правене) за повечето от нас — машинизираните обездушени?!

* * *

Невероятното в Космоса, че има безброй планети, се допълва от другото невероятно, че в нито една от тях е невъзможно като на нашата — хем да има живот за човешки същества, здраво стъпили на земята, хем мнозинството от тях да се чувстват все повече пропаднали в нея заради цената си, че са хора.

* * *

Фактът, че на Луната няма въздух, няма вятър и ако наистина няма други въздействия, който и астронавт да стъпи там и остави нещо, то ще остане непокътнато с милиони години. Фантастично!

Значи ако има начин и душата си да остави — непокътната и спасена ще остане — за разлика от нашата…

* * *

Макар че Вселената е безкрайна без начало и край, като всеки край идва и нашият край. (Въпреки ламтежа за физическо безсмъртие!) но този край е не какъв да е край… — а край, от който ще се роди едно ново, безмерно и безпощадно в своята проява начало — заради безкрайния ни грях. Като изкупление!