Аманда Куик
Реката знае (6)

Пета глава

Антъни сам си отключи и влезе в тъмната къща. Нямаше кой да му отвори. Малобройната прислуга знаеше, че той не държи да го чакат.

Отиде в библиотеката и хвърли палтото си върху облегалката на един стол. Съблече фрака, развърза вратовръзката си и разкопча колосаната си яка.

Подреди на масата всички придобивки от касата и си наля бренди. След като изпи една сериозна глътка, седна и започна да чете документите.

След двайсет минути нямаше съмнение на какво е попаднал. Документите потвърждаваха слуховете, които бе дочул в своя клуб. Елуин Хейстингс ръководеше още един консорциум. В това нямаше нищо странно. Той участваше в рисковани финансови операции през последните няколко години. Онова, което го порази в тази особена схема, беше самоличността на единия от участниците.

Изпи брендито и си наля още. Беше късно, но не бързаше да си легне. Знаеше, че като заспи най-после, ще сънува Фиона Ризби. Но образът й нямаше да бъде на младата, красива, бликаща от енергия жена, каквато беше приживе; по-скоро щеше да му се яви както я видя, когато я извадиха от реката — с мъртви, обвиняващи очи.

Извади колието от кадифената торбичка и се загледа в него. Единият от двата въпроса, които го измъчваха през изминалата година и два месеца, намери своя окончателен отговор, що се отнасяше до него. Фиона не се бе самоубила. Хейстингс я беше убил.

Но вторият въпрос оставаше. Трябваше да разбере защо Фиона е била убита. И преди всичко трябваше да разбере по негова вина ли тя се бе замесила в някаква опасна афера, завършила с нейната смърт.

Изпи още една чаша бренди. В главата му взе да се оформя план.

След известно време се качи в спалнята и си легна. За негово учудване не споменът за трупа на Фиона разстрои съня му, а лицето на Луиза Брайс. Гледаше го през прозрачния воал на очилата си, бдителна и тайнствена. Засънува, че тича след нея през безкраен лабиринт от коридори и че няма да престане да я преследва, докато не отключи нейните тайни.