Аманда Куик
Реката знае (4)

Трета глава

Делово споразумение! Как, по дяволите, се стигна дотук? Щеше да разбие сейфа на Елуин Хейстингс, докато неговата отскорошна съучастница, да кажем клиентка, го чакаше в закрита карета в близката уличка. Неговият вече объркан живот тази вечер се усука определено спираловидно.

За втори път същата вечер Антъни оглеждаше сумрачния коридор пред спалнята на Хейстингс. Пазачът беше изчезнал. Нямаше никакви знаци, че някой друг се е скрил тук. Провери в нишата, където се бе притаил по-рано. Беше празна.

Повторното влизане в къщата не го затрудни. Облече дълга връхна дреха и нахлупи ниско шапката; беше ги взел за целта. Луиза го бе наблюдавала внимателно, явно заинтригувана от преобразяването.

— Ако ме видят отдалеч, малко вероятно е да ме познаят — обясни той.

— Изглеждате доста заплашително с това палто и с тази шапка, господине. Да се смае човек как промениха външността ви. Заклевам се, че ще минете лесно за член на класата на престъпниците.

— Идеята е да изглеждам като почтен търговец.

— О, извинете.

Беше се прехвърлил през оградата на двора без произшествия, въпреки че по едно време бе принуден да се скрие зад живия плет, когато, както изглежда, вторият пазач — Ройс, се бе задал за обичайната обиколка на имота.

Като се водеше от плана на партерния етаж, който бе проучил днес следобед, и от наблюденията си по-рано вечерта, веднага намери слугинския вход. Задното стълбище все още беше безопасно. Прислугата беше заета с безкрайните капризи на гостите.

За негова радост беше сам в коридора и отвори вратата на спалнята. Влезе и застана неподвижно, запомняйки всяка подробност на обляната в лунна светлина стая. Повече от година беше проучвал Хейстингс. Знаеше почти всичко за своята плячка.

Повдигна единия край на килима и намери сейфа точно там, където предполагаше, че е. Светлина не му бе необходима. Когато човек отваря тайно сейф „Аполо“, го прави с опипване, зрението в случая не играе роля. Отвори касата много бързо. Беше се снабдил с набора от инструменти за разбиване на каси от най-изкусния бирмингамски касоразбивач. Бяха по-деликатни и по-чувствителни от хирургически скалпел.

Бръкна в касата, извади всичко и го подреди на килима. Лунните лъчи осветяваха ясно предметите. Имаше четири кадифени торбички за бижута, документи, пет подвързани с кожа тетрадки и плик с три писма. Прелисти тетрадките. Четири бяха попълвани от други хора, не от Хейстингс или съпругата му. В петия бяха вписани плащания от хора, означени само с инициали. Писмата бяха подписани от млада дама.

Натъпка писмата, тетрадките и документите във вътрешните джобове на палтото си. Развързвайки една по една торбичките, заразглежда съдържанието им. В първите три имаше гривни, обици и колиета с диаманти, перли и други скъпоценни камъни. Всички бяха изработени в съвременен стил. Без съмнение бяха принадлежали на първата госпожа Хейстингс. В обществото се възхищаваха на нейния усет и стил. Взе четвъртата торбичка и изсипа в дланта си съдържанието й. Лунните лъчи проблеснаха в смарагдите и диамантите, инкрустирани в златно колие. Беше старомодно и много добре познато.

Разтърси го едва обуздана възбуда. Очакваше да попадне на някакво доказателство, но не бе посмял да се надява на такъв късмет.

Прибра колието в торбичката, завърза връзките и я пусна в джоба си. Хвърли другите в сейфа, затвори вратичката и заключи. След това оправи килима. Нямаше как да предвиди кога Хейстингс ще провери съдържанието на своя „Аполо“, но като установи състоянието му, неприятната изненада ще го разтревожи не на шега. Нито един обикновен крадец не би зарязал повечето от бижутата. Щом Хейстингс установи какво точно е взето, ще разбере, че някой го преследва. С малко късмет ще започне да го облива студена пот.

Антъни се приближи до вратата и се заслуша напрегнато.

Подът в коридора проскърца. Първото проскърцване бе последвано от друго, този път още по-близо. Някои идваше към спалнята. Най-вероятно единият от пазачите. Дали ще отвори спалнята на своя работодател, или тя бе забранена територия? Нямаше как да разбере Куинби или Ройс е в коридора, но доколкото познаваше темперамента на Хейстингс, беше малко вероятно да упълномощи който и да е от двамата да кръстосват неговото светилище.

Откъм коридора се чуха гласове. Мъж шепнеше нещо тихо и настоятелно. Отговаряше му жена също толкова тихо и пламенно.

Очевидно Хейстингс водеше някоя от своите гостенки в спалнята, докато младата му жена бе заета с гостите в салона. Постъпката доказваше вече придобитото от Луиза лошо мнение за неговата репутация. Но чувствителността на младоженката в момента не беше първата му грижа. Трябваше да се измъкне от спалнята.

Имаше две възможности: прозорецът или междинната врата към спалнята на госпожа Хейстингс. Избра втората. Ако излезеше на перваза, после може би нямаше да открие отворен прозорец, за да се промъкне обратно.

Вече с ръка върху топката на междинната врата, чу как се отваря вратата към коридора на другата стая. Замръзна, заслушан как двойката влиза.

— Толкова е рисковано, Лили.

— Хейстингс и неговите гости се къпят в шампанско тази вечер. Никой няма да забележи, ако отсъстваме за малко. Във всеки случай срещата ни сега не е по-безразсъдна, отколкото срещите ни, преди да бъда принудена да приема този отвратителен брак.

— Но ако някой ни свари…

— Скъпи, така отчаяно исках да те видя. Изминалите няколко седмици бяха истински кошмар. Прегърни ме.

Чу се прошумоляване на тежката коприна и страстни стенания.

— О, божичко, Лили, не знаеш какво ми беше. Лежах буден по цели нощи и си представях теб в леглото на Хейстингс. Гледката ме подлудяваше.

— Не се измъчвай, любов моя. През първата брачна нощ той не можа да консумира брака и оттогава не е влизал при мен.

— Хейстингс импотентен ли е?

— Упреква мен. Твърди, че не разбирам специалните му нужди. Мисля, че ходи другаде да задоволява въпросните „нужди“, и аз съм безкрайно благодарна, повярвай ми.

-Аз също.

Антъни пусна топката на вратата, прекоси стаята, открехна другата врата и надникна в коридора. Излезе и се измъкна по задното стълбище.