Аманда Куик
Реката знае (35)

Трийсет и четвърта глава

По-късно Антъни я изпрати до вкъщи. Мълчанието й в каретата го разтревожи, но колкото и да се опитваше да я заговори, не успя. Луиза изглеждаше потънала в мисли.

Никой не им отвори, когато изкачиха стълбите пред къщата. Тя извади ключ от маншона си. Той взе ключа и отключи.

— Защо няма никого?

— Днес следобед прислугата почива. — Луиза влезе във фоайето, развързвайки панделките на бонето си. — Ема има среща в Обществото на любителите градинари. Още дълго никой няма да се прибере.

Той също влезе.

— Разбирам.

Погледна го, сякаш не знаеше какво да прави, след като вече беше влязъл.

— Заповядайте в кабинета, господине — каза тя.

Настроението му веднага се подобри.

— Благодаря.

Луиза закачи бонето си на закачалката и го поведе към кабинета.

— Трябва да сверим бележките си за нашето разследване. Имам информация, която получих, преди да станем партньори.

Той се разочарова. Канеше го не заради неговата компания. Възнамеряваше да обсъждат проклетото разследване.

— Чудесно — отвърна той, влизайки след нея в кабинета. — Но първо имам един въпрос.

— Какъв е въпросът? — попита Луиза, като се запъти към писалището си.

— С Кларис прекарахте доста време в градината. За какво си говорихте?

— Вашата сестра е много мила. — Тя седна зад писалището. Свали очилата си и започна да ги бърше с носна кърпичка. — Харесах я.

— Радвам се. — Застана пред писалището и се загледа в нея. — Тя също, както изглежда, те хареса, но това не е отговор на моя въпрос. Интересувала се е от естеството на нашата връзка, нали?

— Точно обратното. Тя като че ли е наясно точно какви са нашите отношения, господине.

Той скръсти ръце.

— И моите родители стигнаха до подобно заключение.

Луиза сложи очилата си и го погледна крайно подозрително.

— Какво им казахте?

— Нали връзката ни е само делова, точно това им казах.

Тя направи гримаса.

— Нима ви повярваха?

— Не.

— И вашата сестра не ми повярва, когато се опитах да й кажа същото. Всички те си мислят, че имаме тайна любовна връзка.

— Предупредих те, че моите близки са много прями. Те също така са интелигентни.

— Е, да погледнем нещата от добрата им страна — изправи рамене Луиза. — Фактът, че семейството ви не се съмнява в нашите интимни отношения, показва, че сме се престорили убедително, а това е важното, не сте ли съгласен?

Реши да не отговаря, защото щеше да избухне.

Тя се покашля.

— Искам да кажа, че щом вашите близки са убедени в романтичните ни чувства, и Хейстингс ще повярва, а нали това е най-важното?

Гледаше я, без да промълви дума.

Тя се намръщи:

— Престанете да ме гледате така.

— Как?

— Не зная. — Махна с ръка. — Сякаш се готвите да сграбчите плячка или нещо подобно. За какво си мислите, господине?

Той се подпря на писалището и се наведе към нея.

— Мисля си — отговори с равен глас, — че заключенията на моето семейство са самата истина. Ние имаме тайна любовна връзка.

Тя примигна и се облегна.

— Не съвсем.

— Какво, по дяволите, имаш предвид?

— Трябва да признаете, че отношенията ни са някак объркани.

Това преля чашата. Не може да се очаква от един мъж да понесе толкова много. Антъни се изправи, заобиколи писалището, хвана я за раменете и я изправи.

— Съгласен съм, че някои страни в нашето съдружие са трудни за обяснение, но не и тази. Ние сме любовници, Луиза.

— Да, ами, предполагам, че технически погледнато…

— Погледнато всякак.

Тя се изчерви.

— Да се върнем на нашето разследване. Както ви споменах, искам да споделя някои мои наблюдения.

— Имам по-добра идея.

Луиза примигна отново.

— Каква е?

— Ще ти покажа.

Грабна я на ръце и я понесе към вратата.

— Боже мой! — Вкопчи се в раменете му. — Какво правите? Къде ме носите?

— Горе. — Обърна се настрана, за да я пренесе през вратата. — Вероятно там някъде има легло.

— Да, но какво общо има… — Замълча, защото се досети изведнъж. — Положително нямате намерение да…

— Да правя любов с теб на удобно легло ли? Да, точно това възнамерявам да направя.

Тръгна по стълбите.

— На дневна светлина!

— Нали каза, че прислугата и лейди Аштън ще се приберат след няколко часа?

— Да, но…

— Тогава трябва да се възползваме от отсъствието им.

— Не говорите сериозно, господине.

— Защо? Тайните любовници вършат точно такива неща.

— Едва ли. Всеизвестно е, че се срещат тайно през нощта в градини, облени от лунна светлина, и на разни други подобни места.

— Опитахме тази практика — напомни й той. — Не беше съвсем успешна, ако си спомняш.

Луиза понечи да възрази, но се отказа. Сви вежди тревожно.

— Не бива да ме носите по стълбището. Ще се пресилите.

— Сигурно, но ще ми свърши работа. — Продължи да се изкачва. Горната стълбищна площадка вече се виждаше.

Тя се поколеба.

— Не съм ли твърде тежка, за да ме носите по стълбището?

— Да, тежиш, няма спор. — Изкачи стълбите и спря да си поеме няколко пъти дълбоко дъх. — Но съм сигурен, че упражнението ще си струва. Коя е твоята стая?

— Първата врата вдясно.

— Истински щастливец съм. Няма да се наложи да те нося до края на коридора.

— Все пак, господине, бива ли да се оплаквате толкова много за една нищо и никаква мъчнотия? Любовниците в романите и драмите никога не се оплакват.

— Навярно авторите пропускат тази подробност. Продажбите спадат.

Вратата на нейната спалня беше открехната. Бутна я с крак, влезе и свали младата жена на земята до леглото.

Лицето на Луиза пламтеше, очите й блестяха. Той свали внимателно очилата й и ги постави на нощната масичка. Цялото му същество беше пренапрегнато от желание.

— Очите ти са като кехлибар — каза тихо. — Грамадни.

Тя се сепна.

— Благодаря — изрече много учтиво. — Вашите са много ярко съчетание от зелено и златисто.

Той се усмихна и започна да сваля фуркетите от косата й. Черните копринени кичури падаха на раменете й. Докато разплете косата й, вече беше възбуден. „А още дори не съм я разсъблякъл.“

— Исках да те видя така от първия миг, в който се запознахме.

Тя като че ли се смути:

— Без очилата ли?

Той се разсмя:

— Със спусната коса.

Съблече жакета си и го метна на облегалката на един стол. Наблюдаваше как тя следи движенията му, докато развързваше вратовръзката си. Прелестният й интерес го забавляваше.

Провери прозореца. Гледаше към улицата и към малкия парк в средата на площада.

Установи, че в тази стая няма как да се вижда отвън. Не бе необходимо да спуска пердетата. Щеше да се наслаждава на голотата на Луиза на топлия блясък на следобедното слънце. Обгърна лицето й и я целуна, отдаден всецяло да я прелъсти.

— Антъни?

— Този епизод ти харесва, спомняш ли си? Целуването.

— О! Да. Наистина.

От нея се изтръгна тих звук, женствен и гальовен, и тя разтвори устни.

Докосва известно време устните й със своите, сякаш опитваше вкуса им, но не несдържано. Когато усети, че тя тръпне и омеква в ръцете му, плъзна ръка към копчетата на роклята. Разкопча бавно горната част и я съблече също толкова бавно, без да откъсва устни от нейните.

Прониза го изпълнен с копнеж трепет, когато усети пръстите й върху гърдите си. Разкопча непохватно ризата му и тогава почувства милувката й върху кожата си. Нежният жест едва не го извади от равновесие.

Антъни целуна шията й, после гърдите й, за да я разсее. Когато тя отпусна глава на рамото му и затвори очи, той се зае да я доразсъблече Най-накрая успя да свали полата и тя остана само по тънка долна риза, чорапи и обувки.

Зацелува отново устните й с нежна настойчивост. Езикът й докосна неговия любопитно и сякаш да изследва усещането, и тогава той не успя да потисне дрезгавия стон, който се надигна у него. Реакцията му като че ли я насърчи. Вкопчи се още по-силно в раменете му. А той я зацелува още по-пламенно.

Когато най-после освободи устните й, те бяха влажни и подпухнали. Погали ги леко с върха на пръста си. Тя се олюля. Кожата й беше топла и поразително нежна.

Той се наведе и отметна завивките. Хвана Луиза през талията, повдигна я и я сложи на леглото.

Картината, която представляваше с черна коса, разпиляна върху бялата възглавница, с полуотворени, бленуващи очи, беше най-очарователно еротичната, на каквато се бе наслаждавал. Учуди се, че не свърши на мига.

Отстъпи неохотно, за да се съблече. Когато свали дрехите си, се позабави нерешително, търсейки някакъв знак на одобрение.

Тя се подпря на лакът и заопипва нощната масичка. Намери очилата си, сложи си ги и го погледна смаяно.

— Боже мой! — ахна тя, очевидно смутена. — Миналата вечер осъзнах, че сте значително по-голям от статуите на голи мъже, които съм виждала, но не осъзнах огромните размери на ситуацията, така да се каже.

Той не беше съвсем сигурен как да разбира думите й.

— Никога не съм бил сравняван със статуя — каза най-накрая.

Тя се засмя. Затисна устата си с ръка. Очите й блестяха.

Нов изблик на опияняващо желание и очакване го връхлетя. Извади от джоба на панталона си ленена носна кърпа и се върна до леглото.

Махна за втори път очилата й и ги остави на масичката. После развърза една по една ботите й с високи токчета и ги пусна на земята. Плъзна бавно ръка първо по единия крак, събувайки чорапа с жартиера, после по другия.

Надвеси се над нея. Тя пое дъх на пресекулки, когато той съблече ризата й, но щом целуна връхчетата на гърдите й, простена, изгаряща от нетърпение. Заби нокти в раменете му, после в гърба му.

Притискаше се малко по малко към тялото й, наслаждавайки се, като я оставяше да свикне с ласките му. Когато започна да се извива неспокойно, за да се прилепи още повече до него, свали последните остатъци от бельото й. Тя се отдръпна изплашено, когато всяка бариера пред благоприличието падна. Той я погледна, тя стискаше здраво очите си, но не направи опит да се отдръпне.

Тя пъхна ръка помежду им и обгърна пениса му много нежно. Желанието го замая на мига.

Той я погали между бедрата. Тя беше вече хлъзгава, гореща. Напипа ласкаво най-чувствителната точка и тогава едва не се издигна над леглото, сякаш беше безплътен.

— Антъни — заби тя нокти в рамото му.

Той я възбуждаше, докато тя не започна да се извива и да се прилепва още повече към него.

Луиза изстена и се вкопчи в гърба му, когато той плъзна два пръста в нея. Погледна я. Вече нямаше никакви задръжки, отдадена на страстта си. Той си помисли, че не е виждал по-красива жена.

Намести се между бедрата й. Преди тя да усети какво възнамерява да направи, той я целуна на най-интимното й място.

— Какво става? — извика тя. — О, не, не бива.

Опита се ужасена да седне и да се отдръпне. Той я хвана за бедрата и не й разреши да се помести, и продължи да я гали с език. Вкусът и мирисът на нейното тяло беше като наркотик, за който би убил.

— Антъни?

Преди нея почувства по издайническото напрягане на тялото й какво ще последва. Погали я нежно с палци.

— Боже мой! — простена тя. — Божичко! Антъни.

Не каза нищо повече. Кулминацията я понесе. Едва не понесе и него.

Плъзна се отново върху Луиза и влезе в нея, възбуден докрай, преди последните тръпки на възбудата й да са преминали. Тя се прилепи към него и последните остатъци от нейното самообладание изчезнаха.

Кулминацията настъпи у него като взрив само след няколко движения. Едва успя да се отдръпне от топлата й и нежна плът и да свърши в кърпата.

Накрая се отпусна върху възглавниците, чувствайки се умиротворен за пръв път след нощта, когато Фиона умря.