Аманда Куик
Реката знае (31)

Трийсета глава

От около година придобиха навика да се срещат далеч от любопитни погледи в един ресторант. Сядаха в сепаре в дъното на залата. Оттам и Антъни, и Фоулър виждаха добре входа.

Френски майстор готвач държеше малкото заведение и сервираше наистина ненадминато пиле, задушено с вино. Славеше се също така с превъзходни вина. И все пак най-привлекателното беше, че бе закътан на безименна уличка, далеч от Скотланд Ярд. Фоулър не се притесняваше, че ще срещне някой колега.

— Казах ти миналата година, че убийството на лорд Гавин и самоубийството на госпожица Баркли нямат нищо обща със смъртта на госпожица Ризби и госпожа Хейстингс — каза той, набождайки парченце пилешко.

— Имаш право. — Напомни си, че трябва да внимава, когато разпитва по този въпрос. С Фоулър се сближиха заради общия им интерес да научат истината за смъртта на Фиона Ризби, но Фоулър все пак беше детектив. — Независимо от това ми се струва любопитно, че толкова много жени решиха да се хвърлят в Темза за по-малко от месец. Какво знаеш за лорд Гавин.

Детективът изсумтя:

— Що се отнася до Скотланд Ярд, светът е по-добър без него. И неговата вдовица, предполагам, се радва, че се е спасила от негодника.

Бурната реакция на Фоулър накара Антъни да замълчи. Остави бавно вилицата си.

— Миналата година, когато обсъждахме случая с Гавин, не показа никакви чувства.

— Не се обиждай, но тогава не те познавах добре. — Фоулър отпи вино. — Ако си спомняш, бяхме се срещали само веднъж. Казах ти толкова, колкото сметнах за необходимо, за да те уверя, че няма връзка между скандала с Гавин и смъртта на Фиона Ризби.

— Разбирам. Но сега естествено възбуди любопитството ми. Защо си доволен, че Гавин не е вече между живите?

Детективът вдигна вежди.

— Познаваше ли го?

— Съвсем бегло. Засичах го от време на време в някой от клубовете, но никога не сме били близки.

Фоулър надникна в съседното сепаре, за да се увери, че още е празно. Сниши глас:

— Лорд Гавин, мога да кажа спокойно, че не е непознат на онези от нас, които разследват убийства в Скотланд Ярд.

Антъни изстина.

— Никога не съм чувал слухове в този смисъл.

— Разбира се, че не си чувал. Моите началници държаха да се пази пълна тайна. Щеше да стане ужасно, ако се разчуеше, че неговото име е свързано с криминално разследване. Гавин щеше да побеснее. Всички, свързани със случая, щяха да бъдат понижени.

— Да, ясно ми е.

— Не е необходимо да споделяш в твоя клуб онова, което ще чуеш от мен.

— Имаш думата ми.

Фоулър кимна, защото му вярваше.

— Добре. Няколко месеца преди смъртта на Гавин собственичката на магазин за ръкавици — млада вдовица, поела търговията на съпруга си, беше изнасилена и пребита до смърт. Била намерена в напълно неадекватно състояние от продавачката, която повикала полиция.

— И после?

— Жертвата посочи лорд Гавин като виновник.

Антъни притихна.

— Във вестниците нищо не пишеше.

— Разбира се, че няма да пише. — Детективът изсумтя. — Случаят беше потулен веднага. Освен всичко останало, собственичката на магазина не беше надежден свидетел. По онова време имаше тайна любовна връзка с женен мъж и я бяха чували да се кара с любовника си.

— Оттам са си извадили заключение, че той я е пребил в пристъп на ревност и тя е набедила лорд Гавин, за да скрие името на любовника си.

— Точно така. Най-накрая жертвата преживя нервен срив и призна, че е излъгала за изнасилването от Гавин.

— Положително няма да ми кажеш, че е дала името на Гавин, за да те заблуди умишлено, нали?

— Не. Бил е неин клиент. Гавин е купил ръкавици от нея седмици преди изнасилването.

— Разпита ли го?

— Отказа да ме приеме. Без доказателства и само с една свидетелка, която промени показанията си, нямаше какво да направя.

— Чувствам, че историята не свършва тук.

— Не, не свършва — каза Фоулър мрачно. — След около месец друга неомъжена жена, която живеела сама, беше открита мъртва в жилището си над магазина. Беше изнасилена, пребита и намушкана.

Антъни побутна чинията си настрана. Изгуби апетит.

— За това убийство беше съобщено във вестниците. Доколкото си спомням, остана неразкрито.

— Защото нямаше доказателства. Имаше само една мъртва жена. И все пак някои сходства с първото изнасилване не ми даваха мира. В края на краищата открих свидетел, който видял мъж с описанието на Гавин да влиза в магазина веднъж или два пъти няколко дни преди престъплението, но това не е достатъчно, за да започна съответната процедура.

— Какво направи?

— Поисках да бъде изпратен полицай да следи Гавин известно време, но моите началници се страхуваха, че той може да го забележи и да се оплаче.

— После какво се случи?

— След около месец имаше още едно подобно убийство.

Антъни вдигна вежда.

— Пак на сама жена — дребен търговец ли?

— Да. При този случай съседка на жертвата казала, че тя й се била оплакала от неин клиент-джентълмен, който й досаждал и я плашел. Направил й неприлично предложение и когато му отказала, се вбесил. След това се случили разни инциденти.

— Какви инциденти?

— Измежду всичко останало някой пъхнал под врата й отвратителна рисунка на разпорена гола жена.

— Негодник — промълви тихо Антъни.

— Друг път търговката намерила в леглото си мишка с отрязана глава. Чаршафите били изцапани с кръв.

— Предполагам, че не е имало начин тези инциденти да се свържат с Гавин.

Фоулър поклати глава:

— Точно така.

— Разкажи ми как изглеждаше местопрестъплението при убийството на Гавин.

— Когато получих съобщение, че трупът му е открит в жилището над книжарницата на Баркли, отидох веднага. Намерих предсмъртното писмо на госпожица Баркли.

— Нещо друго?

— Ръжен с кръв и косми по него.

— Това ли беше всичко?

— Има още нещо — отговори бавно детективът. Остави вилицата много внимателно. — Фактът не се появи в пресата, защото не беше съобщен на журналистите. Намерих нож на пода до леглото. Някой може да заключи, че навярно госпожица Баркли е искала да го прободе, след като го е ударила по главата, само за да е сигурна, че е мъртъв.

— Доколкото разбирам, ти не вярваш, че случаят е такъв.

— Не, не вярвам. Подозирам, че ножът се е изплъзнал от ръката на Гавин, когато тя го е ударила.

Картината как Джоана Баркли се бори за живота си срещу мъж, нападнал я с нож, смрази кръвта на Антъни.

Сведе поглед и забеляза, че е свил ръцете си в юмруци. Отпусна неохотно пръстите си.

— Отишъл е там да я изнасили и да я убие — каза тихо.

— Абсолютно съм сигурен. Прегледах квитанциите и счетоводните тефтери на госпожица Баркли. Гавин беше купил три книги от нея по различно време. Тази тактика е част от схемата му, нали разбираш? Избира неомъжена жена, сама на света. Някакви си продавачки според него на никого няма да липсват, поне не за дълго. Жени със скромен произход, с много по-ниско обществено положение от неговото.

— Негодник!

— Душевно неуравновесен негодник по мое мнение — добави Фоулър. — Попадал съм на този тип и преди. Мисля, че отначало само е пребивал жертвите си, но след известно време това се е оказало недостатъчно да задоволи отвратителната му похот.

— Затова започнал да ги убива.

— И по всяка вероятност щеше да продължи, ако госпожица Баркли не го беше спряла — каза детективът. — Според мен тя ни направи голяма услуга, като отпрати в отвъдното Гавин. Жалко, че не е вече между нас. Предполагам, че се е самоубила от страх пред обвинението в убийство.

— Нейният страх не е бил безпочвен, като се има предвид общественото й положение в сравнение с това на лорд Гавин. — Погледна Фоулър и задържа погледа му. — И двамата знаем, че ако роднините на Гавин решат да видят госпожица Баркли обесена заради убийство, е напълно възможно да успеят.

Дебелите вежди на Фоулър подскочиха нагоре.

— За съжаление госпожица Баркли не е могла да знае, че съпругата му не е имала никакви чувства към него и семейството на Гавин тайно си е отдъхнало след смъртта му. Подозирам, че са имали причини да се страхуват от неговите пристъпи на ярост.

— Как научи това?

— Говорих с прислугата, разбира се. До неговата смърт миналата година в дома на Гавин слугите не са се задържали за дълго.