Аманда Куик
Реката знае (30)

Двайсет и девета глава

Месечният счетоводен баланс беше точен и сочеше отново добра печалба. Подобренията, които направи със средствата на новите инвеститори, се изплащаха, както бе очаквала.

Наближаваше полунощ. Бурни мъжки смехове се чуваха от приемната на партера. Господата се глезеха с превъзходно шампанско и бренди, омари, печена патица и всякакви други изискани ордьоври и питиета, които спомогнаха заведението „Феникс“ да се превърне в най-елегантния публичен дом в Лондон.

Не само храната привличаше вниманието на богатите, преситени мъже, които идваха тук всяка нощ. Мадам Феникс знаеше отлично, че основната притегателна сила са уменията на жените, които доставяха удоволствия за час или два.

Наетите жени във „Феникс“ не бяха обикновени проститутки. Бяха от сой, добре образовани и със светски обноски. Повечето от тях произлизаха от уважавани обществени кръгове — вдовици и самотни жени, изпаднали внезапно в окаяно положение, или такива, които се мъчеха отчаяно да изплатят дълговете на съпрузите си. Всички те имаха едно общо нещо: бяха изправени пред крайна бедност по една или друга причина. Бяха избрали „Феникс“ пред улицата или реката.

На вратата се почука забързано три пъти.

— Влез — каза тя и се обърна.

Вратата се отвори. Хубавичка млада камериерка, облечена с рокля с много пристегнат корсет, от чието деколте изскачаха почти целите й гърди, направи реверанс.

— Клиентът пристигна и го съпроводиха до стаята, мадам.

— Благодаря, Бетси. Върни се при гостите.

— Да, мадам.

С още един реверанс Бетси изчезна.

Мадам Феникс почака вратата да се затвори и отиде до шкафа за книги.

Дръпна силно таен лост, шкафът се плъзна встрани и се откри тесен проход, слабо осветен от стенни свещници. Пристъпи в прохода и затвори панела.

Първият собственик беше поръчал да се построи този скрит коридор, защото не обичал слугите да му се пречкат по официалното стълбище и по коридорите. По този начин те си вършели работата дискретно, без да се натрапват на господаря или на гостите му.

Бившата собственичка на публичния дом беше открила друго приложение на тайния коридор. След като се отърва от предшественичката си, мадам Феникс продължи традицията. В стената имаше малки отвори на определено разстояние, от които се виждаше в съседните стаи. Отворите бяха дискретно прикрити от другата страна. Посетителите нямаха представа, че понякога осигуряват лудо забавление на онези, които плащат да ги гледат.

Само най-ценените клиенти бяха осведомявани за възможността да наблюдават как другите се отдават на разнообразни сексуални желания. Естествено цената беше безбожна, но никой, на когото бе предложено да се възползва от това въведение, не отказваше да плати.

Слезе по тясно стълбище, след това повървя по коридора и спря пред малък отвор в стената.

Стаята от другата страна се осветяваше с газена лампа, чийто фитил беше намален до минимум. Стените и таванът бяха драпирани с черно кадифе. Средата на стаята беше заета от легло. Чаршафите бяха черни като абанос. На четирите здрави колони на леглото се полюшваха черни кадифени окови.

Имаше шкаф с остъклени вратички, през които се виждаха най-разнообразни инструменти — различни размери бичове и някои необичайни уреди.

Докато наблюдаваше, вратата се отвори. Една от предизвикателно облечените камериерки въведе клиента.

— Госпожица Джъстин заповяда да се съблечете, да сгънете дрехите си и да очаквате нейните нареждания — съобщи камериерката.

Клиентът закима с готовност.

— Веднага, разбира се.

Момичето излезе.

Чу се звън на метал, когато тя заключи вратата.

Клиентът бързо се съблече, обзет от нетърпение. Сгъна прилежно дрехите си и ги подреди върху тоалетната масичка. Беше вече абсолютно възбуден.

Ключът отново изскърца в ключалката.

Вратата се отвори и на прага застана висока жена със строга черна рокля с много тесен корсаж. Имаше вид на възпитателка.

— Можеш да застанеш до леглото — изрече жената със студен и отегчен тон.

— Да, госпожице Джъстин.

Клиентът стана покорно.

— Избери си от шкафа инструменти и бич. Този път някой по-голям. Виждам, че не си сгънал дрехите си така прилежно, както си длъжен да го правиш. Трябва да те накажа.

— Да, госпожице Джъстин.

Клиентът отвори шкафа и извади оттам бич.

— Целуни го, преди да ми го подадеш, и след това си сложи превръзка на очите.

Клиентът притисна послушно устни до дръжката на бича, преди да й го подаде. Отиде до масата, взе парче черна коприна и завърза очите си.

— Легни на леглото. По корем.

— Да, госпожице Джъстин.

Клиентът протегна ръце, за да напипа пътя си до леглото с черните чаршафи. Когато зае позицията, както му бе наредено, госпожица Джъстин обиколи всяка колона, без да бърза, и стегна китките и глезените му с окови. После взе бича.

Мадам Феникс се отдръпна от отвора в стената и забърза към стълбището, което водеше до нейния кабинет. Да гледа как наказват Елуин Хейстингс не беше удоволствие. Но пък негодникът се наслаждаваше, а това беше по-важно. Плащаше прескъпо за каприза си.

Върна се в личния си апартамент по тайния коридор.

Нещата вървяха много добре в дома „Феникс“, но се появи затруднение. Стана ясно, че трябва да се направи нещо с Луиза Брайс. Беше прекалено любопитна.

Отвори вратата. Той я очакваше, както се бе надявала.

— Скъпи!

Усмихна се и се хвърли в обятията му. Той напипа закопчалките на роклята й. След няколко минути я повали на леглото.