Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- 1899 (Обществено достояние)
- Форма
- Поезия
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
История
- —Добавяне (от Словото)
„Угасналият поет Вазов е излязъл пред обществото с едно улично стихотворение: «Недей», с което съветва Н. Ц. В. Княза и пр.“
Угаснал ме поет във гняв нарекоха
добри ми душмани,
присъда страшна злостно те извлекоха
из моето мълчанье.
Пойдох при Музата си аз, в природата,
в недрата горски тихи —
(тя там живееше, посред свободата),
скръбта си поверих й.
Изслуша ме приветливо девицата,
към свод посочи, рече:
— Поете мой, угасна ли зорницата,
като я няма вече?
Виж как се лей, шуми, рекичката —
тя вчера бе пресекла,
дъждец валя таз нощ в гори — водичката
тече пак, де е текла!
Цъфтят сега цветята красни, злаците —
зимъска — ще черенеят;
запели сладко славеи в шумаците:
ще млъкнат — пак да пеят.
Звучеше — млъкна — пак ще екне лирата,
да учи, пей, бичува.
От малкий брат до тоз, що грей в порфирата —
гласа й всяк ще чува.
Из лириния звън светата истина
излазя по-красива.
През песниковото сърце пречистена —
тя чудна мощ добива.
Разгласяй я, втълпявай я в сърцата ти,
те жадни са за нея,
та нека фърля кал върху крилата ти
глупецът и злодея!
Светилото, що пална бог в челото ти,
то трябва да светлее!
Бедите могат съкруши живота ти,
но то ще се да грее.
Туй, що е вечно, то живее всякога,
въпреки ярости ужасни,
ти сам нали казал го беше някога:
„Не се гаси туй, що не гасне“?
Юни 1899