Силвия Дей
Седем години копнеж (10)

Глава 8

На следващата сутрин Джесика се събуди с нещо много подобно на мигрена. Лошо й беше — вкусът в устата й бе ужасен, в главата си усещаше силно, непрестанно пулсиране. Опита се с все сили да потисне гаденето, но не успя. Освен това все се връщаше мислено към болезненото място между краката. Изчерви се при спомена за случилото се предния ден, а след това потръпна. Как бе могла да си позволи подобна липса на дисциплина? И във възбудата си да направи такова грубо предложение на Алистър, което да го накара да напусне каютата й вбесен?

Много добре знаеше отговора — Алистър Колфийлд имаше необикновено въздействие върху нея. Джесика не беше на себе си, когато бяха заедно, ставаше друга жена, не можеше да се познае. Беше й трудно да прецени дали тази непозната, в която се превръщаше, й харесва. Как можеше да се държи подобаващо, когато се чувстваше толкова объркана, смутена и виновна?

Бет както винаги бе същински дар от бога. Уреди да й донесат кана топла вода, за да се измие, и чиния твърди бисквити, които значително облекчиха гаденето й. Вечерта Джес се почувства достатъчно добре, за да хапне нещо по-сериозно и да се изправи лице в лице с Алистър Колфийлд. Тъй като много добре знаеше какъв става, когато е гневен, предпочете да не се среща с него насаме. Затова реши да вечеря в капитанската каюта с останалите господа. Алистър упорито избягваше да я поглежда и да говори с нея, докато се хранят, затова Джесика прецени, че е взела правилното решение. Пропастта, която бе зейнала помежду им обаче, й причиняваше болка.

Но може и да беше за добро. Ако Алистър бе изгубил интерес към нея заради държанието й, Джесика щеше да си спести вълненията, които я измъчваха, откакто бяха подновили познанството си. Онова, което бе поискал от нея — да бъде негова любовница, беше толкова далеч от собствената й представа за нея самата, че просто не можеше да го приеме. И все пак беше повече от очевидно, че той проби защитните й стени. Въздържанието, към което Джес се стремеше, трябваше да започне първо от него. И въпреки че й беше много неприятно, че трябва да го нарани, за да постигне целта си, и за двамата бе най-добре да се въздържат от по-нататъшни контакти.

Джесика се извини още при първата отдала й се възможност. Мъжете се изправиха на крака, а Алистър каза:

— Ще ми окажете ли честта да се разходите с мен по палубата, лейди Тарли? Може би чистият въздух ще ви облекчи.

Успя да се усмихне нервно и прие предложението му. Излязоха от каютата, придружени от помощник-капитана, който бързо се отдалечи по коридора и ги остави сами.

Джес спря пред вратата на каютата си.

— Трябва да си взема шал.

— Ето. — Алистър разкопча копчетата на връхната си дреха.

Тя извърна поглед от гърдите му и възрази:

— Един джентълмен никога не се показва само по риза.

— Ти си единственият човек на борда, който би се обидил от това, Джесика — отвърна й заядливо Алистър, — а след случилото се вчера смятам, че няма смисъл да се придържам към общоприетите нрави.

Сърцето й замря, когато видя строгото му изражение. В сините му очи проблясваше дяволски огън; решителният начин, по който бе стиснал зъби, показваше, че няма да й е лесно да го спре. Колко добре познаваше израза на едва сдържан гняв! Той никога не вещаеше добро.

— Може би е по-добре да разговаряме друг път.

— Има въпроси, които трябва да изясним. Колкото по-скоро, толкова по-добре.

Въпреки опасенията си Джесика го послуша и се запъти към стълбата, която водеше към палубата. Усети топлина и тежест, когато Алистър наметна връхната си дреха върху раменете й. Уханието му веднага подразни сетивата й, сега то бе по-силно, с ясно доловим мъжки аромат. Алистър беше много мъжествен и тялото й реагира на ярките спомени от предната вечер.

Изкачиха се по стълбите и стигнаха до палубата. Колфийлд спря на място, незасенчено от мачтата и такелажа. Обърна се към двамата моряци, които работеха там, и с властен и нетърпелив жест ги отпрати.

Надвеси се над Джесика по начин, който едновременно я възбуждаше и тревожеше. Беше скандално красив. Огряна от сребърната луна, класическата му костна структура изглеждаше прекрасно. Алистър Колфийлд можеше да мине за статуя на античен герой, ако не беше изключителната му жизненост.

— Не знам как да го направя — изпъшка Алистър и прокара ръка през косата си.

— Кое?

— Да се въртя като в танц около истината; да се преструвам, че нещата не са такива, каквито са, и да използвам правилата за благоприличие като щит.

— Правилата за благоприличие наистина приличат на танц — съгласи се Джес тихо. — Задават поредица от стъпки, които трябва да се следват, и позволяват на двама души, коренно различни един от друг, да прекарат заедно известно време, като следват определена цел. Така пред тях се отваря широк път, който да следват заедно.

— В момента не се интересувам от танци, нито искам двамата с теб да се държим като непознати. Защо остана?

— Моля?

— Не се опитвай да се измъкнеш. Защо остана в гората онази вечер?

Джесика стисна реверите на дрехата му от вътрешната страна и се загърна по-плътно в нея. Не защото й беше студено, а понеже се чувстваше твърде разголена.

— Ти ми каза да остана.

— Така ли? — На устните му се изписа жестока усмивка. — Нима се подчиняваш на всяка моя заповед?

— Разбира се, че не.

— Защо се подчини на онази тогава?

— Защо не? — предизвика го и вирна брадичка.

Алистър я приближи.

— Тогава беше невинна. Би трябвало да се ужасиш. Да избягаш.

— Какво очакваш да ти отговоря?

Той я стисна за лактите и я повдигна, докато тя застана на пръсти.

— Мислила ли си за онази нощ оттогава? Сети ли се поне веднъж за нея, докато лежеше в леглото с Тарли? Споменът за нея преследва ли те?

Джес бе смаяна колко близо до истината е Алистър.

— Какво значение има?

Колфийлд вдигна ръка, обхвана тила й и я придърпа към себе си. Джесика усещаше горещия му влажен дъх по устните си, докато той продължаваше да говори.

— Спомням си всяка секунда, в която беше там. Как се надигаха гърдите ти, докато се задъхваше. Трескавия блясък в очите ти. Ръката ти, притисната до гърлото, когато се опитваше да потиснеш тихите си стонове…

— Наоколо има хора! — прошепна ядосано Джес, разтреперена от страх и възбуда.

Беше изненадана, че трепти от страст в отговор на грубото му държание. Не трябваше да приема с подобно вълнение грубите му действия. Ужасяваше се от мисълта, че част от нея може би е приучена съзнателно да търси такова отношение.

— Не ме интересува.

Джесика заговори бързо, разкъсвана от обърканите си мисли:

— Грубото ти държание и липсата на добри обноски може да са достатъчни на някои жени, но на мен никак не са ми забавни, уверявам те.

Алистър я пусна толкова бързо, че тя залитна.

— За теб са повече от достатъчни, мила. В момента ме гледаш със същия ненаситен поглед като в онази нощ.

Джес трепна. Мрачна, мъчителна сянка мина през лицето му, той се обърна и изруга тихо.

— Опитвах се да забравя онази нощ, но беше невъзможно — каза й през рамо.

Тя откъсна очи от гърба му и извърна лице към хладния влажен вятър.

— Защо този спомен те измъчва толкова? През всичките тези години не съм казала на никого.

— За което съм ти безкрайно благодарен.

С периферното си зрение Джесика забеляза, че той вкарва ръце в джобовете на сатенените си панталони.

— Оттогава непрекъснато ме избягваш. Защо, ако случилото се изобщо не те интересува? — попита я Алистър.

— Знаех за теб нещо, което не би трябвало да знам. Чувствах се неудобно.

— Аз те карах да се чувстваш неудобно — поправи я той. — И все още е така.

Съзнателно или не, Джесика се почувства преследвана. Долавяше необузданото му желание и то я плашеше. Може би не толкова заради неговата готовност да съгреши, колкото заради нейната собствена.

Алистър я заобиколи и застана пред нея така, че изпълни целия й взор.

— Колкото по-сдържано се държиш с мен, толкова повече нараства решителността ми да достигна до теб. Да, наистина знаеш за мен нещо, което никой друг не знае. И това не би трябвало да ни раздалечава, а напротив — да ни направи по-достъпни един за друг.

— Колкото съм достъпна в момента, докато разговарям с теб така откровено?

— Толкова достъпна, колкото беше снощи, само че без въздействието на алкохола. Макар че преди седем години с теб нямахме намерение да преминем границите, все пак го направихме. И вече няма връщане назад. Казах ти да останеш и ти не избяга. Тогава с теб споделихме момент, който нямаше нищо общо с живота ни преди или след това. Ти се обгърна с обществените норми за благоприличие и правила за поведение, както се загръщаш с шала си, но ние с теб сме отвъд тези ограничения. Съдбата ни събра заедно и аз нямам намерение да й се противопоставям.

Възможността съдбата да е предопределила двамата да станат любовници й подейства успокояващо. Сякаш някой й бе отнел способността да взема решения и я бе освободил от отговорността за неизбежните последствия.

Джесика си пое дълбоко въздух и каза бързо:

— Съжалявам за онова, което казах снощи, преди да тръгнеш. Исках да останеш…

— Аз проституирах за пари — прекъсна я Алистър грубо. — Трябва да ти обясня защо.

 

 

Щом го изрече, Алистър почувства огромно облекчение, последвано от силно напрежение. С все сили се стремеше никога да не разголва истинската си същност пред околните.

Джесика наклони глава и светла къдрица се спусна по рамото й. Стисна още по-здраво реверите на дрехата му и около плътните й устни се образуваха ситни бръчици. Съвсем наскоро бе загубила съпруга си, когото дълбоко бе обичала, и въпреки това Алистър я бе принудил да загърби чувствата си, за да задоволи егоистичната си потребност да я притежава. Дори в момента светлосивата й рокля показваше, че не се е отказала напълно от траура. На Алистър му беше ужасно неприятно да се сеща за онзи мъж, с чието безупречно поведение и висок морал не можеше да се сравнява.

— Разкажи ми — опита се да го убеди Джесика. — Обясни ми така, че да те разбера.

Алистър заговори, преди да е имал време да размисли:

— По настояване на майка ми Мастерсън ми даде парче земя в Ямайка. Имотът можеше да се похвали единствено с нищожния си размер и със съвсем оскъдната си реколта. Към него нямаше нито роби, нито постройки, нито машини. Майка ми се погрижи негова светлост да ми даде и един кораб и той успя да намери най-жалкия плавателен съд, който съм имал нещастието да видя някога. Пред мен се отваряше възможност да стана състоятелен човек, но ми липсваха средствата да закупя всичко необходимо, за да постигна успех.

Джесика въздъхна дълбоко:

— Не мога да си представя да се изправя пред такова сериозно изпитание, ако знам, че цялото ми състояние зависи от изхода на начинанието.

— За щастие, никога няма да се изправиш пред подобно изпитание. Но може би ще успееш да разбереш защо бях решил да продавам уменията си и да спечеля парите, които ми бяха необходими, за да преуспея.

— И тогава стана известен с това, че си готов да приемеш всеки облог.

Алистър кимна.

— Залагах на конни надбягвания и на всичко, което ми попадне. Всичко, което носеше печалба и ми позволяваше да противопоставя способностите си на нечии други. Освен това имах късмета жените да ме харесват.

— Ти си невероятно красив — съгласи се Джесика. — Но тогава беше толкова млад…

— И все пак бях достатъчно възрастен, за да разбера, че не мога да си позволя да имам идеали — добърши напрегнато Алистър.

Не му отне дълго време да вземе решението. Ако трябваше да е безскрупулен, за да оцелее, нямаше никакви угризения да направи необходимото.

— В някои отношения младостта ми беше преимущество. Бях буен, енергичен и далеч не толкова разсъдлив. — Последните думи прозвучаха по-предизвикателно, отколкото му се щеше, но Алистър целият бе настръхнал. Притесняваше се, че за нея миналото му ще се окаже напълно непреодолима пречка.

— В началото ми харесваше. Всичкият онзи секс, и то с разкрепостени жени, които много добре знаеха какво искат. Първия път, когато ми предложиха скъп подарък, останах изненадан. Сега осъзнавам, че по този начин някои от тях са изкупвали вината си, че се чукат с мъж на половината от годините им. Тогава обаче гледах на това като на игра. Какво можех да измъкна от тях в замяна на нещо, което ми доставяше огромно удоволствие? Освен това научих невероятни тайни за женското тяло. Как да разбирам какво искат жените, как да ги изслушвам и да ги докарвам до лудост. Цяло изкуство е да знаеш как да доставяш удоволствие и аз реших, че мога да го усъвършенствам, както сторих с другите си умения.

— Очевидно си бил много прилежен ученик — прошепна Джесика.

— Жените говорят много — продължи Алистър мрачно. Не можеше да прецени как приема тя до болка откровените му разкрития. — Особено за нещата, които им доставят удоволствие. Както при всичко останало, колкото по-голямо е търсенето на дадена стока, толкова по-висока цена можеш да й поискаш. Разбрах как бих могъл да се възползвам от това и реших, че би било глупаво да се откажа от какъвто и да е източник на доходи, като се има предвид положението, в което се намирах. След известно време вече няма значение какво е отношението ти към това, което вършиш. Научаваш се да контролираш тялото си преди всичко.

— Ами… — На Джесика й трябваше цяла вечност, за да успее да каже още нещо, най-накрая продължи: — Аз съм пълна глупачка. Никога не ми мина през ума, че е възможно да не си… се наслаждавал на акта. В крайна сметка лейди Трент е доста красива…

— Някои от тях бяха красиви, други не. Някои бяха красиви само отвън. Но когато продаваш нещо, то спира да ти принадлежи. Губиш правото да отказваш или да отхвърляш каквото и да било и ако искаш да получиш добри препоръки и да останеш в бизнеса, не можеш да си позволиш да имаш претенции и да създаваш трудности. Щом разбрах, че съм се превърнал в стока, използвана по предназначение, вече изобщо не изпитвах удоволствие от това, което вършех. Превърна се в работа, не по-различна от всички останали, макар и доста доходоносна.

— Ами семейството ти? Те не можеха ли да…

— Взех проклетия кораб и земята, която ми бяха дали. Не бях достатъчно горд, че да ги отхвърля. Повярвай ми, ако имаше към кого да се обърна за помощ, щях да го направя.

Алистър чакаше Джесика да го попита защо не е могъл да се обърне към Мастерсън и се чудеше какво да й отговори. Тя вече знаеше за тъмното му минало повече, отколкото някога би искал да сподели с когото и да е. Да сподели тайните си с нея — единствения човек, когото харесваше с цялата си душа, беше истинско мъчение за него. Искаше да бъде мъжът, когото тя желае най-много от всички, но изобщо не можеше да отговори на високите й стандарти.

— Значи си направил това, което е трябвало — заяви тя с такава убеденост, че го изненада. — Разбирам необходимостта да сториш нужното, за да оцелееш при трудни обстоятелства.

Алистър не можеше да повярва колко лесно Джесика прие разкритието, което бе направил. Пристъпи към нея, не искаше помежду им да има никакво разстояние.

— Можеш ли да ме приемеш въпреки това? Можеш ли да пренебрегнеш миналото ми? Колкото и да ми се иска да не е така, ако се докосна до теб, ще те опетня. Но и ще ти доставя удоволствие. Ще те боготворя. Нищо не искам така силно, както желая теб.

— Приемам те, Алистър. Наистина — каза Джесика и с мъка си пое въздух. — Но останалото…

— Продължавай — подкани я грубо.

— Аз не съм по-добра от онези жени, които са те използвали за свое собствено удоволствие.

Очите й бяха огромни и тъмни, по красивото й лице бе изписано страдание.

— Искам да имам право да те командвам — продължи тя. — Също като лейди Трент. И то не водена от съображения за сигурност, а защото се възбуждам, когато мисля за това.

Кръвта нахлу в члена му така бързо, че му се наложи да промени позата си. Прямотата й го възбуждаше, както и представата как тя използва тялото му, за да задоволи нуждите си.

— Джесика.

Тя неочаквано се раздвижи, заобиколи го и стигна до планшира. Постави ръка на полирания парапет и го стисна с такава сила, че кокалчетата й побеляха.

Алистър я последва, застана плътно зад нея и я обгърна с ръце. Гърбът й бе болезнено изправен, тялото й — обзето от огромно напрежение. Той наведе глава и допря устни до дясното й слепоочие. Трябваше да успее да й покаже, че безпокойството й издава по-дълбоките й чувства към него.

— Очакваш да ти се подчинявам ли? Мисълта, че можеш да ме принудиш да те обслужвам, възбужда ли те?

— Не! — възкликна Джесика и преглътна с мъка. — Искам да правиш всичко с желание, но ти ме объркваш. Трябва да имам контрол…

— Мислиш, че аз разполагам с контрол ли? Това, което става между теб и мен, е всичко друго, но не и безопасно. И никога няма да бъде. Трябва да приемеш привличането между нас такова, каквото е, с всичките му недостатъци и трудности. Трябва да вярваш, че си заслужава, независимо от цената, която ще се наложи да платим.

— Не мисля, че ще мога.

— Опитай.

Джесика се извърна и го погледна:

— Извини ме за нетактичността ми. Исках само да останеш. До такава степен, че говорих, без да се замисля.

Алистър стисна една блестяща златиста къдрица и я потърка между пръстите си.

— Никога не се извинявай за това, че ме желаеш. Но нека да ти изясня нещо. Дойдох при теб без маски и преструвки. Не можеш да имаш Лушъс. Никога. Този мъж вече не съществува, а и за теб никога не е съществувал.

По онова време беше решил да използва второто си име от съображения за сигурност. Така предпазваше себе си, а и се дистанцираше от низостта да приема пари срещу секс. Да дава на жените неща, които не можеха да получат другаде, без да се изложат на риск от скандал или подигравки. Някои го искаха само заради лицето и тялото му, но много от тях желаеха нещо съвсем различно. Искаха любовник, за когото се знае, че е готов да приеме всеки облог… всеки риск… Мъж, готов да направи всичко срещу пари. Чувстваха се по-малко покварени, след като знаеха, че са си купили правото да бъдат толкова развратни, колкото си искат.

— Разбирам — кимна Джесика.

Алистър допря челото си до нейното. Натъжаваше го мисълта, че тя желае една негова страна, която той никога не би искал да й покаже.

— Знаеш ли какво, ти никога не си го имала. Онази нощ, в момента, в който те видях, бяхме само ти и аз. Лушъс обслужваше лейди Трент. Аз бях с теб.

Джесика въздъхна дълбоко:

— Добре. Не го искам. Сега разбирам, че когато ти предложих да ти платя, всъщност исках да получа него. Макар че ти беше този, който… ме докосна. Съжалявам.

Очите й бяха ясни и широко отворени, изпълнени с тъга и съжаление. Може би и с известно състрадание, а това бе последното нещо, което Алистър искаше тя да изпитва към него.

— Ще ти дам всичко, което пожелаеш. Безплатно. Трябва само да ми кажеш.

Мушна ръце под връхната дреха, която й бе заел, и обхвана ханша й.

— Разкажи ми подробно за какво мечтаеш — продължи.

— Не! — Ужасът в иначе сдържания й глас го накара да се усмихне. — Неприлично е.

Наведе се още по-ниско и близна ухото й.

— Нужно ни е доверие — напомни й, а тя потръпна. — Аз ти доверих истината, която ме представя в най-лошата ми светлина…

— Не те укорявам за нищо.

— Това означава много за мен. Позволи ми да ти се отблагодаря. Кажи ми какви са желанията ти.

— Не трябва да показваме, че сме толкова близки — каза Джесика и се озърна наоколо. Беше забелязала нечие присъствие на палубата. — Не сме сами.

— Може ли да дойда при теб довечера?

Наложи се да чака безкрайно дълго отговора й, но така и не го получи. Вместо това тя ставаше все по-неспокойна, подръпваше връхната дреха, която й беше дал, и пристъпваше от крак на крак. Алистър се отдръпна от нея, страхуваше се, че я притиска твърде много, и то твърде рано.

— Каютата ми е през две врати от твоята, на отсрещната страна на коридора — каза й. — Можеш да дойдеш при мен.

Джесика го погледна с широко отворени очи.

— Никога не бих могла да го направя.

Той се усмихна. Може би наистина нямаше да го направи, но той щеше да я очаква цяла нощ и това щеше да е неговата награда.