Джейми Макгуайър
Красиво бедствие (2)

Втора глава
Прасе

Местата около любимата ни маса за обяд бяха заети от познати физиономии. От едната ми страна седеше Америка, от другата — Финч, а на останалите столове се бяха настанили Шепли и членове на неговото братство „Сигма Тау“. Чувахме се трудно заради бученето в столовата, а климатикът явно пак не работеше като хората. Въздухът беше напоен с миризми на пържено и пот, но всички изглеждаха някак си по-енергични от обикновено.

— Здрасти, Бразил — поздрави Шепли мъжа, седнал пред мен. Мургавата му кожа и шоколадовите очи контрастираха с бялата шапка на футболния отбор, нахлупена ниско на челото му.

— Липсваше ми след мача в събота, Шеп. Изпих една-две… към шест бири за теб — отвърна той с широка усмивка с бели зъби.

— Оценявам жеста. Заведох Мер на вечеря. — Той се наведе и целуна Америка по дългата руса коса.

— Седнал си на мястото ми, Бразил.

Бразил се извърна и видя Травис, после се обърна изненадано към мен.

— О, тя от твоите момичета ли е, Трав?

— Категорично не — поклатих глава аз.

Бразил погледна към Травис, който го гледаше очаквателно. После сви рамене и премести таблата си в края на масата.

Травис ми се усмихна и седна.

— Как си, Врабчо?

— Какво е това? — попитах аз, без да мога да отлепя очи от таблата му. Загадъчната храна в чинията му приличаше на восъчна.

Травис се засмя и отпи от чашата си с вода.

— Дамите в столовата ме плашат. Не бих искал да критикувам готварските им умения.

Не пропуснах оценяващите погледи на останалите на масата. Поведението на Травис възбуждаше любопитството им. Потиснах усмивката си, че съм единственото момиче, до което Травис е настоявал да седне.

— Уф… следобед имаме тест по биология — простена Америка.

— Учила ли си? — попитах.

— Не. Цяла нощ успокоявах гаджето си, че няма да спиш с Травис.

Футболистите в другия край на масата прекратиха отвратителния си смях и се заслушаха съсредоточено, с което привлякоха вниманието и на останалите студенти. Аз изгледах изпепеляващо Америка, но тя не изпитваше никаква вина, заета да побутва Шепли с рамо.

— Мили боже, Шеп, толкова зле ли го приемаш? — попита Травис и замери братовчед си с пакетче кетчуп.

Шепли не отговори, но аз се усмихнах на Травис, благодарна, че е отклонил въпроса.

Америка го потри по гърба.

— Ще се оправи. Просто му трябва малко време, за да повярва, че Аби ще устои на чара ти.

— Аз и не се опитвам да я очаровам — засегна се Травис. — Тя ми е приятелка.

Погледнах към Шепли.

— Виждаш ли? Няма за какво да се притесняваш.

Шепли най-после срещна погледа ми и като видя искреното ми изражение, очите му просветнаха.

— А ти учи ли? — попита ме Травис.

Аз се смръщих.

— Никакво учене не може да ми помогне по биология. Просто нищо не ми влиза в главата.

Травис се изправи.

— Хайде.

— Какво?

— Да вземем лекциите ти. Ще ти помогна.

— Травис…

— Вдигай си задника, Врабчо. Ще вземеш теста с отличен.

Подръпнах Америка за едната дълга руса плитка.

— Ще се видим на лекции, Мер.

Тя се усмихна.

— Ще ти пазя място. Ще ми трябва всяка помощ.

Травис дойде с мен до стаята ми и аз извадих помагалото, а той отвори учебника. Започна да ме изпитва неумолимо, а после ми изясни някои неща, които не разбирах, и те изведнъж ми се сториха очевидни.

— … а соматичните клетки се размножават с митоза. Там има фази. Звучат като женско име: Промета Анатела.

— Промета Анатела ли? — засмях се аз.

— Дрофаза, Метафаза, Анафаза и Галофаза.

— Промета Анатела — повторих аз и кимнах.

Той ме тупна по главата с лекциите.

— Схвана го. Ето че вече знаеш всичко.

— Е. ще видим — въздъхнах аз.

— Ще те изпратя и ще те изпитам по пътя.

Заключих вратата.

— Нали няма да ми се ядосаш, ако оплескам теста?

— Няма да го оплескаш, Врабчо. Макар че за следващия трябва да започнем по-отрано — отвърна той, като вървеше в крак с мен към катедрата по естествени науки.

— Как ще смогваш да ми даваш уроци, да си пишеш заданията, да учиш, че и да тренираш за боевете?

— Не тренирам за боевете — засмя се Травис. — Адам ми се обажда, казва ми къде ще се проведе боят и аз отивам.

Поклатих невярващо глава, а той разтвори конспекта, за да ми зададе първия въпрос. Докато стигнем, почти бяхме приключили втория преговор.

— Разбий ги — усмихна се той, като ми подаде записките и се облегна на касата на вратата.

— Здрасти, Трав.

Обърнах се и видях длъгнест мъж, който се усмихна на Травис, преди да влезе в стаята.

— Здрасти, Паркър — кимна Травис.

Очите на Паркър просветнаха, като погледна към мен, и той отново се усмихна.

— Здрасти, Аби.

— Здрасти — отвърнах аз, изненадана, че знае името ми. Бях го виждала на лекции, но не се бяхме запознавали.

Паркър седна на мястото си, разменяйки си шеги с колегите наоколо.

— Кой е това? — попитах аз.

Травис сви рамене, но кожата покрай очите му изглеждаше по-опъната отпреди.

— Паркър Хейс. Заедно сме в „Сигма Тау“.

— Ти участваш в братство?! — усъмних се аз.

— В „Ситма Тау“, също като Шеп. Мислех, че знаеш — каза той, като гледаше през мен към Паркър.

— Ами… просто не ми приличаш на такъв — отвърнах аз, загледана в татуировките по ръцете му.

Очите на Травис се насочиха отново към мен и той се ухили.

— Баща ми е негов член, всичките ми братя са били в „Сигма Тау“. Семейна традиция.

— И са очаквали също да се включиш? — попитах аз скептично.

— Не. Те са просто добри момчета. По-добре влизай вече.

— Благодаря ти, че ми помогна — казах аз и го смушках с лакът.

В този момент покрай мен мина Америка и аз я последвах.

— Как мина? — полюбопитства тя.

Свих рамене.

— Той е добър учител.

— Само това?

— И добър приятел.

Изглеждаше разочарована и аз се разкисках на унилото й изражение.

Америка открай време си мечтаеше да излизаме с двама приятели, а съквартиранти братовчеди за нея беше равносилно на джакпот. Когато реши да дойде с мен в Източния, искаше да живеем в една стая, но аз отхвърлих идеята, защото ми се щеше да поразперя малко крила. Когато й омръзна да се цупи, тя се съсредоточи върху мисията да намери приятел на Шепли, с когото да ме запознае.

Интересът на Травис към мен беше надминал очакванията й.

Попълних бързичко теста и седнах на стълбите отвън да я изчакам. Появи се след малко и се стовари до мен с физиономия на пораженец. Изчаках я да заговори първа.

— Беше ужасно! — проплака тя.

— Трябва да учиш с нас. Травис наистина обяснява много добре.

Америка простена и отпусна глава на рамото ми.

— Ти изобщо не ми помогна. Не можа ли да ми кимнеш поне?

Прегърнах я през раменете и двете се отправихме към общежитието.

През следващата седмица Травис ми помогна с доклада по история и продължи да ме обучава по биология. Заедно отидохме да видим таблото с оценките пред кабинета на професор Кембъл. Моят студентски номер беше на трето място от горе надолу.

— Третата най-добра оценка в курса! Браво, Врабчо! — каза той и ме прегърна. Очите му грееха от вълнение и гордост и някакво чувство на неловкост ме накара да направя крачка назад.

— Благодаря, Трав. Нямаше да се справя без теб — отвърнах аз и подръпнах тениската му.

Той ме преметна през рамо и се запровира през тълпата зад нас.

— Направете път! Размърдайте се, хора! Да направим място за кошмарно обезобразения огромен мозък на тази жена! Тя е гений!

А аз се хилех на развеселените и любопитни погледи на колегите си.

С времето все повече разпръсквахме слуховете за интимна връзка помежду ни. Репутацията на Травис доста помогна. Никой не беше чувал да е прекарвал с едно момиче повече от нощ, така че колкото повече ни виждаха заедно, толкова по-ясно разбираха, че връзката ни действително е платонична. Въпреки постоянните въпроси за отношенията ни потокът от внимание от страна на другите студентки към Травис не отслабваше.

Той продължи да седи до мен на лекциите по история и се хранехме на една маса. Не ми трябваше много време да осъзная, че съм грешала за него, и дори да започна да го защитавам от хората, които не го познават толкова добре.

В столовата Травис сложи кутийка с портокалов сок пред мен.

— Нямаше нужда. Щях да си взема — казах аз, докато свалях якето си.

— Е, сега не се налага — отвърна той, а трапчинката на лявата му буза хлътна още повече.

Бразил изсумтя.

— Да не те е превърнала в плажно жиголо, Травис? Какво следва — да й вееш с палмови листа, да обуеш тесни плувки?

Травис го стрелна с убийствен поглед, а аз скочих в негова защита.

— Ти дори не можеш да изпълниш плувките, Бразил! Така че си затваряй устата.

— Спокойно, Аби! Само се шегувах — вдигна ръце Бразил.

— Просто не му говори така.

Изражението на Травис издаваше смесица от изненада и благодарност.

— Е, сега вече видях всичко. Доживях да ме защитава момиче — рече той и се изправи. Преди да се отдалечи с таблата си, хвърли още един предупредителен поглед към Бразил, после излезе при пушачите отвън.

Стараех се да не гледам към него, докато се смееше и разговаряше. Всички момичета в групичката се опитваха да застанат до него. Америка ме хвана, че се разсейвам, и ме смушка с лакът в ребрата.

— Какво зяпаш, Аби?

— Нищо. Нищо не зяпам.

Тя подпря брадичка на ръката си и поклати глава.

— Толкова са прозрачни. Виж онази червенокосата. Колкото пъти мигне, толкова пъти прокарва пръсти през косата си. Чудя се как на Травис не му писва.

— Писва му — кимна Шепли. — Всички го мислят за задник, но ако знаеха колко е търпелив с всяко момиче, което е решило, че може да го опитоми… никъде не може да мръдне, без да му досаждат. Повярвайте ми, той е много по-учтив, отколкото бих бил аз на негово място.

— Да бе, все едно нямаше да ти харесва — подразни го Америка и го целуна по бузата.

Когато минах покрай Травис, той тъкмо си допушваше цигарата.

— Чакай, Врабчо. Ще те изпратя.

— Няма нужда да ме изпращаш до всяка зала, Травис. Знам как да стигна и сама.

Той лесно се разсея заради едно момиче с дълга черна коса и къса пола, което му се усмихна. Проследи го с поглед, кимна към него и хвърли цигарата си.

— После ще се видим, Врабчо.

— Да бе — завъртях очи аз, докато той вече подтичваше към девойката. Мястото му остана празно през целия час, а аз се улових, че се ядосвам, задето пропуска занятия заради момиче, което дори не познава.

Професор Чейни ни освободи по-рано и аз забързах през поляната, за да се видя в три часа с Финч и да му дам записките по музикална култура на Шери Касиди. Погледнах часовника си и ускорих крачка.

— Аби?

При мен дотича Паркър.

— Май не сме се запознавали официално — рече той, като ми подаде ръка. — Паркър Хейс. Стиснах ръката му и се усмихнах.

— Аби Абърнати.

— Бях зад теб, когато си видя оценката от теста по биология. Поздравления — усмихна се той и пъхна ръце в джобовете си.

— Благодаря. Травис ми помогна, иначе щях да бъда в дъното на списъка.

— О. А вие двамата сте…?

— Приятели.

Паркър кимна и се усмихна.

— Той каза ли ти, че този уикенд има купон в Къщата?

— Говорим си предимно за биология и храна.

— Типично за Травис — засмя се Паркър. На входа на „Морган Хол“ огледа лицето ми с големите си зелени очи. — Трябва да дойдеш. Ще бъде забавно.

— Ще говоря с Америка. Мисля, че нямаме планове.

— Вие винаги ли движите заедно?

— През лятото сключихме споразумение. Никакви солови купони.

— Умно — кимна той одобрително.

— Тя се запозна с Шеп в деня за ориентация, така че всъщност не се е налагало да я влача на много места. За пръв път ще я помоля нещо такова и съм сигурна, че с удоволствие ще дойде. — Вътрешно се присвих. Не само че дрънках глупости, но и открито заявих, че не ме канят на купони.

— Чудесно. Ще се видим там — усмихна се той със съвършената си усмивка на модел от някоя бананова република с квадратна челюст и естествено загоряла кожа.

Гледах го как се отдалечава. Беше висок, гладко избръснат, с изгладена раирана риза и джинси. Чупливата му тъмноруса коса се повдигаше, докато вървеше.

Прехапах устна, поласкана от поканата.

— Той повече ти отива — прошепна Финч на ухото ми.

— Готин е, нали? — Не можех да спра да се усмихвам.

— Определено. По онзи излъскан начин, дето те кара да си мислиш само за мисионерска поза.

— Финч! — извиках аз и го пернах по рамото.

— Носиш ли записките на Шери?

Извадих ги от раницата си. Той запали цигара, стисна я между устните си и присви очи, докато прелистваше страниците.

— Чудничко. — Сгъна ги и ги мушна в джоба си, после си дръпна още веднъж. — Добре че бойлерите в „Морган“ не работят. Ще ти трябва студен душ след влюбения поглед на този дългуч.

— Нямаме топла вода? — простенах аз.

— Така чух. — Финч метна раницата си на рамо. — Отивам на лекции по алгебра. Предай на Мер, че съм казал да не ме забравя този уикенд.

— Ще й кажа — отвърнах аз, вперила яден поглед в старите тухлени стени на общежитието. Качих се в стаята си, влязох и хвърлих раницата си на пода.

— Няма топла вода — обади се Кара от нейната половина на бюрото.

— Чух.

Мобилният ми телефон изпиука и видях съобщение от Америка, която проклинаше бойлерите. След няколко секунди на вратата се почука.

Америка влезе и се тръшна на леглото ми със скръстени ръце.

— Можеш ли да повярваш? Колко плащаме, а човек не може да се изкъпе!

Кара въздъхна.

— Стига хленчи. Защо просто не отидеш при гаджето си? Не спиш ли бездруго там?

Америка я стрелна с очи.

— Добра идея, Кара. Фактът, че си абсолютна кучка, понякога е много удобен.

Кара не отлепи очи от монитора си, пренебрегвайки заяждането на приятелката ми.

Америка извади телефона си и написа съобщение с удивителна точност и скорост. След малко телефонът й изчурулика и тя ми се усмихна.

— Отиваме при Шеп и Травис, докато оправят бойлерите.

— Какво? Без мен.

— Напротив. Няма защо да висиш тук и да мръзнеш в банята, при положение че Травис и Шеп имат две бани.

— Не съм поканена.

— Аз те каня. Шеп каза, че няма проблем. Можеш да спиш на дивана… ако Травис не го използва.

— А ако го използва?

Америка сви рамене.

— Тогава можеш да спиш в леглото му.

— В никакъв случай.

Тя завъртя очи.

— Не се дръж като бебе, Аби. Нали сте приятели? Щом досега не се е пробвал, не мисля, че тепърва ще го направи.

Думите й ме накараха да си затворя устата. Травис се навърташе около мен по един или друг начин всяка вечер вече седмици наред. Аз бях толкова заета да обяснявам на всички, че сме само приятели, че не ми бе хрумнало, че той наистина се интересува само от приятелството ни. Без да знам защо, почувствах се обидена.

Кара ни изгледа невярващо.

— Травис Мадокс не се е опитал да спи с теб?

— Ние сме приятели! — заявих аз отбранително.

— Знам, но изобщо ли не е опитвал? Той е спал с всички.

— Освен с нас — отвърна Америка. — И с теб.

Кара вдигна рамене.

— Е, аз не го познавам. Само съм чувала.

— Именно — сопнах се аз. — Дори не го познаваш.

Кара отново насочи поглед към монитора, без повече да забелязва присъствието ни.

— Добре, Мер — въздъхнах аз, — трябва да си приготвя багажа.

— Вземи си неща за няколко дни, кой знае колко време ще им отнеме да оправят бойлерите — предупреди ме тя, очевидно развълнувана.

Обзе ме ужас, сякаш ми предстоеше да се промъкна във вражеска територия.

— Ъъъ… добре.

Америка заподскача и ме прегърна.

— Ще бъде толкова забавно!

Половин час по-късно се натоварихме в нейната хонда и потеглихме. Америка не можеше дъх да си поеме от дърдорене. Когато спря на обичайното си място на паркинга, наду клаксона. Шепли дотича по стълбите, извади двата куфара от багажника и се заизкачва обратно след нас.

— Отворено е — изпухтя той.

Америка натисна дръжката на вратата и я отвори. Шепли изпъшка и остави багажа на пода.

— Боже, миличка, твоят куфар е с десет кила по-тежък от този на Аби!

Двете с Америка замръзнахме, когато от банята излезе някаква жена, която тъкмо си закопчаваше блузата.

— Здрасти — поздрави ни изненадано тя.

Познах дългокраката брюнетка, с която Травис си беше тръгнал след обяда.

Америка изгледа бясно Шепли. Той вдигна ръце.

— Тя е с Травис!

Травис се появи по боксерки и се прозина. Погледна гостенката си и я потупа по гърба.

— Моите хора си дойдоха. Ти по-добре да си вървиш.

Тя се усмихна, обви ръце около него и го целуна по врата.

— Ще оставя номера си на плота.

— Няма нужда — небрежно отвърна Травис.

— Моля? — Тя отстъпи назад, за да го погледне в очите.

— Всеки път! — изкоментира Америка. — Как може да си изненадана? Това е Травис Мадокс, по дяволите! Той точно с това е известен, а те всеки път се изненадват! — Тя се обърна към Шепли, а той я прегърна през рамо и й направи знак да се успокои.

Момичето изгледа Травис с присвити очи, грабна чантата си и тресна вратата зад гърба си. Америка поклати глава и се отдалечи по коридора. Шепли я последва, извит настрани под тежестта на куфара й.

Аз се отпуснах на фотьойла и въздъхнах, питайки се дали не е било лудост да идвам тук. Не бях осъзнала, че апартаментът на Шепли е терен за глупави фръцли.

Травис застана зад бара, скръсти ръце пред гърдите си и се усмихна.

— Какво има, Врабчо? Тежък ден?

— Не, просто съм отвратена от дън душа.

— От мен ли? — Той се усмихваше.

Трябваше да се досетя, че очаква този разговор. Но от това желанието ми да премълча съвсем се стопи.

— Да, от теб. Как може да използваш така хората и да се отнасяш по този начин с тях?

— Как съм се отнесъл? Тя предложи номера си, аз отказах.

Зяпнах, изумена от такава липса на угризения.

— Правиш секс с нея, но не искаш да вземеш телефона й?

Травис подпря лакти на плота.

— Защо да взимам телефона й, ако не възнамерявам да й се обадя?

— А защо спиш с нея, след като не възнамеряваш да й се обадиш?

— На никого нищо не обещавам, Врабчо. Тя не е поискала обвързване, преди да си разтвори краката на дивана.

Погледнах дивана с отвращение.

— Тя е нечия дъщеря, Травис. Ами ако един ден някой се отнесе така с твоята дъщеря?

— Нека да го кажа така: моята дъщеря да внимава да не си събува гащите за всеки срещнат задник.

Скръстих ръце, ядосана, че в думите му има логика.

— Значи, като изключим признанието ти, че си задник, казваш, че след като е спала с теб, заслужава да бъде изхвърлена като бездомна котка?

— Казвам, че бях честен с нея. Тя е възрастен човек, всичко беше по взаимно съгласие… тя даже настояваше, ако искаш да знаеш. А ти се държиш така, сякаш съм извършил престъпление.

— Тя не изглеждаше много наясно с твоите намерения, Травис.

— Жените обикновено оправдават действията си с това, което са решили в главата си. Тя не ми е казала, че иска връзка, по-открито, отколкото аз на нея, че очаквам секс без ангажименти. Кое му е различното?

— Ти си прасе.

Той сви рамене.

— И с по-лоши епитети са ме наричали.

Аз се загледах в дивана. Възглавниците още бяха разхвърляни от неотдавнашната му употреба. Потръпнах при мисълта колко ли жени са се отдавали на същата тази дамаска. При това дразнеща.

— Аз май ще спя на фотьойла — промърморих аз.

— Защо?

Изгледах го още по-яростно заради обърканото му изражение.

— Няма да спя на това нещо! Бог знае на какво ще лежа!

Той вдигна багажа ми от пода.

— Няма да спиш нито на дивана, нито на фотьойла, а в леглото ми.

— Което е още по-нехигиенично и от дивана.

— Никой не е лягал там с мен.

— Стига бе — завъртях очи аз.

— Сериозно говоря. Праскам ги на дивана. Не ги пускам в стаята си.

— А мен защо ме пускаш?

Той се усмихна палаво само с ъгълчето на устните си.

— Възнамеряваш ли да правиш секс с мен довечера?

— Не!

— Ето затова. А сега вдигай киселия си задник и си вземи душ, а после може да поучим биология.

Вперих гневен поглед в него, после намусено го послушах. Застоях се дълго под душа, оставих водата да отмие раздразнението ми. Докато втривах шампоана в косата си, въздъхнах при мисълта колко хубаво е да се къпеш в самостоятелна баня — няма джапанки, няма несесери, само успокояваща вода и пара.

Вратата се отвори и аз подскочих.

— Мер?

— Не, аз съм — отвърна гласът на Травис.

Аз автоматично обвих ръце около частите, които не исках да види.

— Какво правиш тук? Махай се!

— Забрави си кърпата. Донесох ти дрехите, четката за зъби и някакъв странен крем за лице, който намерих в чантата ти.

— Ровил си в нещата ми? — изпищях аз.

Той не отговори. Вместо това чух чешмата и звука от миене на зъби.

Подадох се иззад завесата, като я стисках пред гърдите си.

— Разкарай се, Травис.

Той ме погледна с побелели от пастата за зъби устни.

— Не мога да си легна, без да си измия зъбите.

— Ако се доближиш до завесата, ще ти избода очите, докато спиш.

— Няма да надничам, Враб — засмя се той.

Аз изчаках под душа, свила ръце пред гърдите си. Чу се плюене, изплакване на уста, пак плюене, после вратата се затвори. Измих сапуна от кожата си, подсуших се колкото можех по-бързо и намъкнах тениската и шортите си. Сложих очилата си и се сресах. Пред погледа ми попадна нощният овлажняващ крем, който Травис ми беше донесъл, и не можах да сдържа усмивката си. Когато поискаше, можеше да бъде загрижен, почти мил.

Травис отново отвори вратата.

— Хайде, Враб! Остарях тук.

Запратих гребена по него и той се наведе, за да го избегне. После затвори вратата и се отдалечи, като не спираше да се смее. Измих си зъбите и прекосих коридора. На минаване покрай стаята на Шепли от мрака се провикна Америка:

— Лека нощ, Аби!

— Лека нощ, Мер.

Колебливо почуках два пъти на вратата на Травис.

— Влизай, Враб. Няма нужда да чукаш.

Той отвори вратата и аз влязох. Леглото му имаше черна желязна рамка и се намираше под прозорците в дъното. Стените бяха голи, с изключение на едно самотно сомбреро над таблата на леглото. Нямаше да се учудя, ако стаята му беше отрупана с плакати на жени в оскъдно облекло, но всъщност не виждах дори реклама на бира. Леглото му беше черно, килимът — сив, а всичко останало в стаята — бяло. Изглеждаше така, все едно току-що се е нанесъл.

— Готина пижама — отбеляза той за жълтосините ми карирани панталонки и сивата тениска на Източния университет. Той седна на леглото и потупа възглавницата до себе си.

— Хайде, няма да те ухапя.

— Не ме е страх от теб — отвърнах аз, като се приближих и оставих учебника си по биология до него. — Имаш ли химикалка?

Той кимна към нощното си шкафче.

— Най-горното чекмедже.

Аз се пресегнах и го отворих. Вътре намерих три химикалки, молив, лубрикант и прозрачна стъклена купа, преливаща от различни марки презервативи. С погнуса грабнах една химикалка и затворих чекмеджето.

— Какво? — попита той, докато разгръщаше учебника.

— Да не си ограбил здравния център?

— Не, защо?

Аз свалих капачката на химикалката, неспособна да прикрия отвратената си физиономия.

— Запасил си се с кондоми за цял живот.

— По-добре да внимаваш, отколкото да съжаляваш, нали така?

Завъртях очи. Травис отново се загледа в учебника, а на устните му потрепна крива усмивка. Започна да ми чете, да изтъква най-важното, да ми задава въпроси и търпеливо да ми обяснява всичко, което не разбирам.

След час свалих очилата си и разтърках очи.

— Като пребита съм. Не мога да запаметя нито макромолекула повече.

Той се усмихна и затвори учебника.

— Добре.

Не бях сигурна как точно ще спим. Травис излезе от стаята и се отдалечи по коридора, като измърмори нещо пред вратата на Шепли. После пусна душа. Отметнах завивките, мушнах се под тях и ги придърпах до шията си, заслушана във воя на водата по тръбите.

Десет минути по-късно водата спря и подът заскърца под краката на Травис. Той прекоси стаята с кърпа около кръста. Имаше татуировки и от двете страни на гърдите, а изпъкналите му рамене бяха покрити с черни трайбъл мотиви. Линиите и символите на дясната му ръка стигаха до китката, а на лявата — до лакътя, като от долната страна на предмишницата му имаше само един надпис. Нарочно лежах с гръб към него, докато той свали кърпата и си обуе боксерките пред шкафчето си.

Изгаси лампата и се мушна в леглото при мен.

— И ти ли ще спиш тук? — попитах аз, като се обърнах към него. Пълната луна пред прозореца хвърляше сенки по лицето му.

— Ами да. Това е моето легло.

— Знам, но…

Замълчах. Единствените ми други варианти бяха диванът и фотьойлът. Травис се ухили и поклати глава.

— Не ми ли вярваш вече? Ще се държа добре, кълна се — каза той и вдигна пръсти, за които бях сигурна, че на скаутите никога не им е хрумвало да използват.

Не се възпротивих, само се обърнах и отпуснах глава на възглавницата, подпъхвайки завивките зад гърба си, така че да образуват ясна граница между моето и неговото тяло.

— Лека нощ, Врабчо — прошепна той в ухото ми.

Усещах ментовия му дъх по кожата си. Цялата настръхнах. Слава богу, че беше тъмно и той не можеше да види смущението и изчервените ми бузи.

Когато будилникът иззвъня, имах чувството, че едва-що съм затворила очи. Протегнах се да го спра, но стреснато отдръпнах ръка, защото усетих топла кожа под пръстите си. Опитах се да си припомня къде се намирам. Щом се сетих, се вкамених от ужас Травис да не помисли, че съм го направила нарочно.

— Травис? Будилникът ти — прошепнах аз. Той не помръдна. — Травис! — повторих аз и го смушках.

Понеже той пак не помръдна, аз се пресегнах през него и започнах да опипвам шкафчето, докато намеря часовника. Най-после го напипах, но тъй като не знаех как да го спра, го заудрях, докато уцеля правилното копче. После се отпуснах с изпъшкване на възглавницата.

Травис се закиска.

— Ти си буден?

— Обещах, че ще се държа добре, но не съм казвал, че няма да позволя да легнеш отгоре ми.

— Не съм легнала отгоре ти! — възпротивих се аз. — Не можех да стигна часовника. Това е най-дразнещата аларма, която някога съм чувала. Звучи като умиращо животно.

Той се пресегна и натисна някакво копче.

— Искаш ли закуска?

Изгледах го яростно и поклатих глава.

— Не съм гладна.

— Аз пък съм. Защо не отидем заедно до кафенето с мотора?

— Няма да понеса липсата ти на шофьорски умения толкова рано сутринта.

Спуснах крака на пода, нахлузих чехлите си и се затътрих към вратата.

— Къде отиваш? — попита той.

— Да се облека, а после на лекции. Да ти дам ли разписанието си?

Травис се протегна и се приближи към мен, все още по боксерки.

— Винаги ли си такава тросната, или ще ти мине, щом повярваш, че не съм измислил някакъв сложен план да се вмъкна в гащите ти?

— Не съм тросната.

Той се наведе към мен и пошепна в ухото ми:

— Не искам да спя с теб, Враб. Твърде много те харесвам.

После се отдалечи към банята, а аз стоях като гръмната.

Думите на Кара се върнаха в главата ми. Травис Мадокс спеше с всички. Не можех да не се почувствам в някакъв смисъл непълноценна, щом дори нямаше желание да опита.

Вратата отново се отвори и влезе Америка.

— Добро утро на всички, грее слънце, пеят птички! — усмихна се тя и се прозина.

— Превръщаш се в майка си, Мер — промърморих аз, заровена в куфара си.

— Ооо… да не би някой да не се е наспал тази нощ?

— Той не смееше дори да диша към мен — отвърнах аз язвително.

На лицето й се изписа многозначителна усмивка.

— О!

— Какво „о“?

— Нищо — каза тя и се върна в стаята на Шепли.

Травис беше в кухнята и си тананикаше нещо, докато бъркаше яйца.

— Сигурна ли си, че не искаш?

— Сигурна съм. Но ти благодаря.

Влязоха Шепли и Америка. Шепли извади две чинии от шкафа и ги подаде на Травис, който сипа по една купчинка димящи яйца в тях. Шепли сложи чиниите на плота и двамата с Америка седнаха заедно, за да утолят апетита, който несъмнено си бяха отворили предната нощ.

— Не ме гледай така, Шеп, просто не ми се ходи — заяви Америка.

— Милинка, в Къщата правят купон за двойки два пъти годишно — отвърна Шепли, докато дъвчеше. — Има още цял месец. Предостатъчно време, за да си намериш рокля и всичките там момичешки неща.

— Да, Шеп, много мило, но аз няма да познавам никого там.

— Много от момичетата, които идват, не познават останалите — възрази той, учуден от упорството й.

Тя се отпусна на стола.

— На такива купони канят кучките от сестринството. Те всички се познават… ще бъде странно.

— Стига де, Мер. Не ме карай да ходя сам.

— Ами, може да намериш някого да заведе Аби — предложи тя, като погледна първо мен, после Травис.

Травис повдигна вежди, а Шепли поклати глава.

— Трав не ходи на купони за двойки. На такива места отиваш с приятелката си, а той, нали знаеш.

Америка сви рамене.

— Може да й намерим друг.

Аз я изгледах с присвити очи.

— Чувам те.

Америка направи физиономия, на която знаеше, че не мога да откажа.

— Моля те, Аби. Ще ти намерим някой готин тип, забавен и остроумен, и знаеш, че ще се погрижа да е секси. Обещавам ти, че ще си изкараш добре! А и кой знае, може да ти излезе късметът.

Травис хвърли тигана в мивката.

— Не съм казал, че няма да я заведа.

Аз завъртях очи.

— Не ми прави услуги, Травис.

— Нямах това предвид, Враб. Купоните за двойки са за момчета с приятелки, а всички знаят, че аз нямам такава. Пък и няма да се притеснявам, че след това ще очакваш годежен пръстен.

Америка издаде устна.

— Много те моля, Аби!

— Не ме гледай така! — оплаках се аз. — На Травис не му се ходи, на мен не ми се ходи, няма да бъде забавно.

Травис скръсти ръце и се облегна на мивката.

— Не съм казал, че не ми се ходи. Мисля, че ще бъде забавно, ако отидем четиримата заедно — сви рамене той.

Всички погледи бяха насочени към мен и аз потръпнах.

— Защо не се забавляваме тук?

Америка се нацупи, а Шепли се наведе напред.

— Защото аз трябва да отида, Аби. Аз съм първокурсник. Трябва да се погрижа всичко да върви гладко, всеки да има бира в ръката си… такива неща.

Травис прекоси кухнята, прегърна ме през раменете и ме придърпа към себе си.

— Хайде, Враб. Ще дойдеш ли с мен?

Погледнах към Америка, после към Шепли и накрая към Травис.

— Да — въздъхнах аз.

Америка изписка и ме прегърна, после усетих ръката на Шепли на гърба си.

— Благодаря ти, Аби — каза той.