Джейми Макгуайър
Красиво бедствие (10)

Десета глава
Безизразно лице на покерджия

От мястото, на което седях, Америка и Шепли почти не се виждаха, и аз се прегърбих, наблюдавайки Травис, който бе вперил очи в празното ми място. Чувствах се много нелепо, че се крия, но не бях готова да седя срещу него цял час. Щом се нахраних, поех си дълбоко въздух и излязох навън, където Травис тъкмо допушваше цигарата си.

Бях прекарала по-голямата част от нощта в размисли как да се озовем отново там, където бяхме преди. Ако възприемах случилото се между нас така, както той обикновено се отнасяше към секса, имах по-добри шансове. В плана съществуваше опасност да го изгубя напълно, но се надявах огромното му мъжко его да го принуди да играе по същия начин.

— Здрасти — казах аз.

Той направи физиономия.

— Здрасти. Мислех, че ще те видя на обяд.

— Трябваше да тичам напред-назад, имам много за учене — свих рамене аз, опитвайки се да изглеждам възможно най-небрежно.

— Имаш ли нужда от помощ?

— Математика е, мисля, че се оправям.

— Мога просто да се мотая наоколо за морална подкрепа — усмихна се той и пъхна ръка в джоба си. Изпъкналите му мускули се стегнаха от движението и в съзнанието ми ясно се върна образът му, докато проникваше на тласъци в мен.

— Ъъ… какво? — попитах аз, объркана от внезапната еротична мисъл.

— Трябва ли да се преструваме, че онази нощ никога не се е случвала?

— Не, защо? — престорих се аз на неразбрала и той въздъхна, смутен от поведението ми.

— Не знам… защото отнех девствеността ти? — Той изрече думите с приглушен глас, наведен към мен.

Аз завъртях очи.

— Сигурна съм, че това не е първият път, когато дефлорираш момиче, Трав.

Точно както се бях опасявала, нехайното ми отношение го ядоса.

— Всъщност беше.

— Стига де… помолих те да няма неудобство между нас.

Травис си дръпна за последно от цигарата и хвърли фаса на земята.

— Е, ако съм научил нещо от последните дни, то е, че човек невинаги получава това, което иска.

— Здрасти, Аби — каза Паркър и ме целуна по бузата.

Травис го изгледа с убийствено изражение.

— Да те взема към шест?

Аз кимнах.

— До скоро — рече той и продължи по пътя си. Наблюдавах го как се отдалечава и се боях от последствията от тези десет секунди.

— Излизаш с него довечера? — процеди Травис. Зъбите му бяха стиснати и виждах как потрепва челюстта му.

— Казах ти, че ще ме покани, след като се прибера в „Морган“. Вчера ми се обади.

— Нещата леко се промениха след онзи ви разговор, не смяташ ли?

— Защо?

Той се отдалечи и аз преглътнах, опитвайки се да сдържа сълзите си. Травис се спря и се върна.

— Затова каза, че няма да ми липсваш след днешния ден! — каза той, като се наведе към лицето ми. — Знаела си, че ще разбера за вас с Паркър, и си мислела, че аз просто… какво? Ще те забравя? Не ми вярваш или не съм достатъчно добър за теб? Кажи ми, по дяволите! Кажи ми какво съм направил, мамка му, за да те накарам да постъпиш така!

Аз го гледах право в очите, без да отстъпвам.

— Не си направил нищо. Откога сексът е въпрос на живот и смърт за теб?

— Откакто го направих с теб!

Огледах се, осъзнавайки, че правим сцена. Хората минаваха бавно покрай нас, зяпаха ни и си шушнеха. Усещах как ушите ми парят; топлината постепенно се разпростря върху лицето ми и очите ми се напълниха със сълзи.

Той затвори очи и се опита да се овладее, преди да заговори.

— Това ли е? Мислиш, че не е означавало нищо за мен?

— Ти си Травис Мадокс все пак.

Той поклати отвратено глава.

— Ако не знаех, щях да реша, че ми тикаш миналото в лицето.

— Не мисля, че четири седмици се броят за „минало“. — Лицето му се изкриви и аз се засмях.

— Шегувам се! Травис, всичко е наред. Аз съм добре, ти си добре. Няма защо да правим от мухата слон.

От лицето му изчезнаха всички емоции и той вдиша дълбоко през носа.

— Знам какво се опитваш да направиш. — Погледът му за миг се разфокусира замислено. — Значи просто ще трябва да ти докажа. — Той ме погледна решително в очите и собствените му очи се присвиха, сякаш му предстоеше бой. — Ако си мислиш, че ще продължа да се чукам наляво-надясно, грешиш. Не искам никоя друга. Казваш, да бъдем приятели? Чудесно, приятели сме. Но и двамата знаем, че онова, което се случи, не беше просто секс.

Той ме заобиколи гневно и отмина, а аз издишах дъх, който не осъзнавах, че съм затаила.

Травис ме погледна през рамо и продължи по пътя си. По бузата ми се търкулна издайническа сълза и аз побързах да я избърша. Любопитните погледи на състудентите ми ме следваха, докато отивах към следващите си занятия.

Паркър седеше на втория ред и аз се вмъкнах на чина до него. На лицето му се разля усмивка.

— С нетърпение чакам довечера.

Аз си поех дъх и се помъчих да сменя предавката след разговора си с Травис.

— Какъв е планът?

— Вече се настаних в новия си апартамент. Мислех, че можем да вечеряме там.

— И аз чакам с нетърпение — отвърнах аз, опитвайки се да убедя сама себе си.

Америка отказа да ми съдейства, а и Кара не беше охотен помощник в избора на рокля за срещата ми с Паркър. Веднага щом я нахлузих през главата си, я съблякох и навлякох джинси. Цял следобед размишлявах за проваления си план и не можех да се съсредоточа върху подготовката. Времето беше хладно, така че облякох тънък пуловер от кашмир в слонова кост над кафяв потник и зачаках до вратата. Когато лъскавото порше на Паркър спря пред общежитието, излязох, преди да е успял да се качи по стълбите.

— Щях да дойда да те взема — каза той разочаровано, докато ми държеше вратата.

— Значи съм ти спестила разкарването — отвърнах аз и си закопчах колана.

Той седна до мен и се наведе да докосне лицето ми с две ръце, сетне ме целуна с пълните си меки устни.

— О — прошепна той. — Липсваха ми устните ти.

Дъхът му беше ментов, одеколонът му ухаеше невероятно, ръцете му бяха топли и меки, изглеждаше фантастично в джинсите и зелената си риза, но аз не можех да се отърся от усещането, че нещо липсва. Вълнението, което бях изпитвала в началото, подчертано отсъстваше и аз мислено проклех Травис, че ми го е отнел.

Насилих се да се усмихна.

— Ще го приема за комплимент.

Апартаментът му изглеждаше точно както си го представях. Безупречен, със скъпа електроника във всеки ъгъл и най-вероятно обзаведен от майка му.

— Е? Как ти се струва? — попита той, ухилен като дете, което показва новата си играчка.

— Чудесен е — кимнах аз.

Изражението му се промени от игриво към интимно и той ме притегли в обятията си. Целуна ме по шията и всички мускули в тялото ми се стегнаха. Предпочитах да бъда на всяко друго място, но не и в този апартамент.

Телефонът ми иззвъня. Аз се усмихнах извинително и вдигнах.

— Как върви срещата, Враб?

Обърнах се с гръб към Паркър и прошепнах:

— Какво искаш, Травис? — Опитах се да звуча остро, но гласът ми омекна от облекчение, че го чувам.

— Ходи ми се на боулинг утре. Търся си партньор.

— Боулинг! Не можа ли да ми се обадиш по-късно? — Чувствах се като пълна лицемерка, защото се бях надявала на оправдание да държа устните на Паркър по-далеч от моите.

— Откъде да знам кога ще свършиш? О… това не прозвуча добре — рече той, явно развеселен от собствените си думи.

— Ще ти се обадя утре и ще се разберем, става ли?

— Не, не става. Каза, че искаш да бъдем приятели, но не можем да излезем заедно да се забавляваме, така ли? — Завъртях очи, а Травис изпухтя. — Не ми върти очи. Идваш ли, или не?

— Откъде знаеш, че въртя очи? Преследваш ли ме? — попитах аз, като забелязах дръпнатите завеси.

— Ти винаги въртиш очи. Да или не? Губиш ценното време на срещата си.

Познаваше ме толкова добре. Борех се с желанието си да го помоля да ме вземе още сега оттук. Не можах да сдържа усмивката си при мисълта за това.

— Да! — отговорих с приглушен глас, сподавяйки смеха си.

— Ще дойда.

— Що те взема в седем.

Обърнах се към Паркър, ухилена като Червения котак от „Алиса“.

— Травис? — досети се той.

— Да — намръщих се аз, че ме с хванал.

— Още ли сте само приятели?

— Още сме само приятели — кимнах аз.

Седнахме на масата и ядохме китайска храна. След известно време отношението ми към него стана по-топло, а той ми напомни колко е обаятелен. Чувствах се олекнала, почти развеселена, което беше забележителна промяна в сравнение с по-рано. Колкото и да се мъчех да пропъдя тази мисъл от главата си, не можех да отрека, че настроението ми се бе подобрило от плановете ми с Травис за следващия ден.

След вечеря седнахме на дивана да гледаме филм, но още преди началните надписи да свършат, Паркър ме беше проснал по гръб. Радвах се, че съм избрала джинсите — с рокля нямаше да ми бъде толкова лесно да го отблъсна. Устните му се спуснаха към ключицата ми, а ръката му се спря на колана ми. Непохватно се опита да го откопчае, но когато щракна, аз се измъкнах и станах.

— Добре! Мисля, че толкова ти стига за тази вечер — заявих аз, като го закопчах отново.

— Какво?

— Първа база… втора база? Все едно. Късно е. Трябва да си вървя.

Той седна и ме хвана за краката.

— Не си тръгвай, Аби. Не искам да си мислиш, че за това съм те довел тук.

— А не беше ли за това?

— Не, разбира се — отвърна той и ме притегли в скута си. — От две седмици само за теб мисля. Извинявай за нетърпението.

Целуна ме по бузата и аз се усмихнах, когато дъхът му погъделичка шията ми. Обърнах се към него и го целунах по устните, опитвайки се с всички сили да почувствам нещичко, но не би. Отдръпнах се и въздъхнах.

Паркър свъси чело.

— Казах, че съжалявам.

— А пък аз казах, че е късно.

Закара ме до „Морган“, целуна ме за лека нощ и стисна ръката ми.

— Нека опитаме отново. Утре в „Биазети“?

Аз стиснах устни.

— Утре съм на боулинг с Травис.

— Тогава в сряда?

— Сряда е добре — отвърнах аз и се усмихнах пресилено.

Паркър се размърда. Явно обмисляше нещо.

— Аби? След няколко уикенда има купон за двойки в Къщата…

Вътрешно потреперих при мисълта за обсъждането, което неминуемо щеше да последва.

— Какво? — попита той, като неспокойно се изкиска.

— Не мога да дойда с теб — отвърнах аз и слязох от колата.

Той ме последва към входа на общежитието.

— Имаш планове ли?

— Имам планове… Травис вече ме покани.

— На какво те е поканил Травис?

— На купона за двойки — обясних аз малко смутено.

Лицето на Паркър се зачерви и той пристъпи от крак на крак.

— Ще ходиш на купона с Травис? Той не ходи на такива места. И нали сте само приятели? Няма логика.

— Америка не искаше да отиде с Шеп, освен ако не ида и аз.

— Тогава можеш да отидеш с мен — усмихна се той успокоено и преплете пръсти в моите.

Аз направих физиономия.

— Не мога да откажа на Травис, а после да отида с теб.

— Не виждам какъв е проблемът — сви рамене той. — Ще бъдеш там заради Америка, а Травис ще се освободи от ангажимента. Той е върл противник на тези купони. Смята, че те са начин момичетата да ни принудят да обявим официално връзката си.

— Всъщност на мен не ми се ходеше. Той ме нави.

— Сега имаш оправдание. — Беше влудяващо убеден, че ще променя решението си.

— Аз изобщо не исках да ходя.

Търпението му се изчерпа.

— Искам само да изясним нещата. На теб не ти се ходи на купона. На Травис му се ходи и те кани, а ти не искаш да отмениш уговорката си с него, за да отидеш с мен, въпреки че първоначално изобщо не си искала да ходиш?

Трудно ми беше да отвърна на тежкия му поглед.

— Не мога да постъпя така с него, Паркър, съжалявам.

— Ти разбираш ли какво е купон за двойки? Нещо, на което човек отива с гаджето си. Покровителственият му тон разпръсна и малкото съчувствие, което изпитвах.

— Е, аз нямам гадже, така че формално погледнато, изобщо не би трябвало да ходя.

— Мислех, че ще опитаме отново. Мислех, че между нас има нещо.

— Аз се опитвам.

— Какво очакваш от мен? Да си седя сам вкъщи, докато ти си на купона на моето братство с друг? Да поканя ли друго момиче?

— Можеш да постъпиш както желаеш — отвърнах аз, подразнена от заплашителния тон.

Той вдигна очи и поклати глава.

— Не искам да каня друга.

— Не очаквам да не отидеш на собствения си купон. Ще се видим там.

— Искаш да дойда с друга? А ти — с Травис? Не разбираш ли колко нелепо е това?

Аз скръстих ръце, готова за схватка.

— Казах му, че ще отида с него, още преди с теб да сме излезли, Паркър. Не мога сега да се откажа.

— Не можеш или не искаш?

— Все едно. Съжалявам, че не разбираш. — Отворих входната врата, а Паркър сложи ръка върху моята.

— Добре — въздъхна той примирено. — Очевидно това е проблем, с който ще трябва да се справя. Травис е един от най-добрите ти приятели, разбирам. Не искам това да се отрази на връзката ни. Става ли?

Аз кимнах.

Той отвори вратата и ме пусна да вляза, като ме целуна по бузата за довиждане.

— Значи ще се видим в сряда в шест?

— В шест — потвърдих аз и му помахах, докато се качвах по стълбите.

Когато свих по коридора, Америка тъкмо излизаше от банята и очите й светнаха.

— Здрасти, мацко! Как мина?

— Мина — отвърнах унило аз.

— Оу.

— Не казвай на Травис, моля те.

— Няма — изпъшка тя. — Какво стана?

— Паркър ме покани на купона за двойки.

Америка пристегна кърпата си.

— Няма да вържеш тенекия на Трав, нали?

— Не, и Паркър никак не е доволен от този факт.

— Разбираемо — кимна тя. — И много лошо.

Америка преметна дългите си кичури мокра коса през рамо и по голата й кожа се стекоха капки вода. Тя беше изтъкана от противоречия. Кандидатства в Източния, за да можем да се преместим заедно. Беше се провъзгласила за моята будна съвест, твърдо решена да се намеси, когато се поддам на вродената си склонност да стъпвам накриво. Връзката с Травис противоречеше на всичко, което си бяхме говорили, но тя се беше превърнала в неговата свръхентусиазирана мажоретка.

Облегнах се на стената.

— Много ли ще се ядосаш, ако изобщо не дойда?

— Не, не се ядосвам невероятно и необратимо много. Това си е отвсякъде причина за сериозна караница, Аби.

— Значи явно ще дойда — казах аз, като пъхнах ключа си в ключалката. Телефонът ми иззвъня и на екрана се появи забавната физиономия на Травис. — Ало?

— Прибра ли се вече?

— Да, докара ме преди пет минути.

— И аз идвам след пет.

— Чакай! Травис?

Беше затворил. Америка се разсмя.

— Имала си разочароваща вечер с Паркър, но се усмихна, когато Травис ти се обади. Наистина ли си толкова тъпа?

— Не съм се усмихнала — възразих аз. — Той идва насам. Би ли го посрещнала и да му кажеш, че съм си легнала?

— Напротив, усмихна се, и не, няма. Сама му го кажи.

— Да, Мер, ще изляза, за да му кажа, че съм си легнала.

Тя ми обърна гръб и си отиде в стаята. Аз вдигнах ръце и ги отпуснах.

— Мер! Моля те?

— Приятно прекарване, Аби — усмихна се тя и си влезе.

Слязох по стълбите и видях Травис на мотоциклета му пред стълбите. Беше облечен с бяла тениска с черни мотиви, които подчертаваха татуировките на ръцете му.

— Не ти ли е студено? — попитах го аз, като пристегнах якето си.

— Изглеждаш добре. Хубаво ли си изкара?

— Ъъ… да, благодаря — отговорих аз разсеяно. — Какво правиш тук?

Той врътна газта и двигателят изръмжа.

— Реших да покарам малко, за да си проясня главата. Искам да дойдеш с мен.

— Студено е, Трав.

— Искаш ли да взема колата на Шеп?

— Утре ще ходим на боулинг. Не можеш ли да изчакаш дотогава?

— Доскоро те виждах всяка секунда, сега съм щастлив, ако те зърна за десет минути…

Аз се усмихнах и поклатих глава.

— Минали са само два дена, Травис.

— Липсваш ми. Качвай си дупето на мотора и да вървим.

Не можех да споря. Той също ми липсваше. Повече, отколкото някога щях да си призная. Закопчах якето си и се качих зад него, като мушнах пръсти в гайките на джинсите му. Той издърпа китките ми към гърдите си и ги сложи една върху друга. Доволен, че съм го хванала достатъчно здраво, потегли бързо по пътя.

Опрях буза в гърба му и затворих очи, вдъхвайки миризмата му. Напомняше ми за апартамента му, за чаршафите, за начина, по който ухаеше, докато се разхождаше с кърпа на кръста.

Гледките на трала се размазваха покрай нас, а на мен не ми пукаше колко бързо кара, нито колко студен е вятърът, бръснеш кожата ми, дори не обръщах внимание къде сме. Единственото, за което мислех, беше тялото му, притиснато в моето. Нямахме цел или ограничения във времето; носехме се по отдавна опустели улици.

Травис спря на бензиностанция.

— Искаш ли нещо?

Аз поклатих глава и слязох от мотора, за да раздвижа краката си. Той се усмихна, като ме гледаше как оправям косата си с пръсти.

— Откажи се. Толкова си красива.

— Можеш просто да ме запишеш за статистка в рок клип от осемдесетте.

Той се засмя и се прозина, пропъждайки мухите, които бръмчаха наоколо. Пистолетът на колонката изщрака и прозвуча по-силно, отколкото очаквах, и тихата нощ. Имах чувството, че сме единствените две същества на планетата. Извадих телефона си, за да видя колко е часът.

— Господи, Трав. Три часът е.

— Искаш да се връщаме ли? — попита той с лице, помръкнало от разочарование.

Аз стиснах устни.

— Добре би било.

— Ще отидем ли все пак на боулинг довечера?

— Казах ти, че ще отидем.

— И ще дойдеш с мен на купона на „Сигма Тау“ след две седмици?

— Нима намекваш, че не си спазвам обещанията? Струва ми се малко обидно.

Той извади пистолета от резервоара и го закачи на колонката.

— Просто вече не знам какво възнамеряваш да правиш.

Той седна на мотора и ми помогна да се кача зад него. Аз пъхнах пръсти в гайките на колана му, а после размислих и обвих ръце около тялото му.

Той въздъхна и изправи мотора. Не му се искаше да запали. Кокалчетата му побеляха от стискане на дръжките. Пое си въздух, понечи да каже нещо, после поклати глава.

— Ти си важен за мен, нали знаеш — уверих го аз, като го стиснах.

— Не те разбирам, Врабчо. Мислех си, че познавам жените, но ти толкова ме объркваш, че не знам кое е горе и кое — долу.

— И аз не те разбирам. Ти трябваше да си любимецът на жените в Източния. Нещо не получавам всички преживявания на първокурсничката, които ми обещаваха в брошурата — подразних го аз.

— Едно на ръка. Никога не ми се е случвало момиче да преспи с мен само за да я оставя на мира — каза той все още с гръб към мен.

Не беше така, Травис — излъгах аз, засрамена, че е отгатнал намеренията ми, без дори да разбира колко е прав.

Той поклати глава и запали. Излезе на улицата. Караше необичайно бавно и спираше на жълти светофари, избирайки обиколния маршрут към общежитието.

Когато спряхме пред входа на „Морган Холи“, ме обзе същата тъга, както в нощта, когато напуснах апартамента. Беше абсурдно да проявявам такива емоции, но всеки път, когато се опитвах да го отблъсна, се ужасявах, че може и да успея.

Той ме изпрати до вратата и аз извадих ключовете си, отбягвайки погледа му. Изведнъж ръката му улови брадичката ми и палецът меко докосна устните ми.

— Той целуна ли те?

Аз се отдръпнах, изненадана от парещото чувство, което прониза всичките ми нерви от устата до пръстите на краката.

— Ти наистина знаеш как да прецакаш идеалната вечер, нали?

— Стори ти се идеална, така ли? Това означава ли, че си си прекарала добре?

— Винаги е така, когато съм с теб.

Той сведе очи към земята и свъси вежди.

— Целуна ли те?

— Да — въздъхнах подразнено аз.

Той затвори очи.

— Само това ли?

— Не е твоя работа! — Отворих вратата, но Травис я затвори и препречи пътя ми.

— Трябва да знам — извинително каза той.

— Не, не трябва! Мръдни се, Травис!

— Врабчо…

— Мислиш си, че след като вече не съм девствена, ще се чукам с всекиго, който поиска, така ли? Много благодаря!

— Не съм казал това, по дяволите! Толкова много ли искам — само малко спокойствие!

— И как точно ще се успокоиш, ако знаеш дали спя с Паркър?

— Откъде да знам? За всички е очевидно, само не и за теб! — каза той отчаяно.

— Значи съм идиот. Върви ти тази вечер, Трав — казах аз и се пресегнах към дръжката на вратата.

Той ме хвана за раменете.

— Това, което изпитвам към теб… полудявам…

— Това с лудостта е вярно — сопнах се аз, като се отдръпнах от него.

— Упражнявах се през цялото време, докато карах, така че ме чуй.

— Травис…

— Знам, че всичко е прецакано, ясно? Аз съм импулсивен и избухлив, а ти успяваш да влезеш под кожата ми както никой друг. Държиш се така, сякаш ме мразиш, а в следващата минута имаш нужда от мен. Никога не правя нищо както трябва и не те заслужавам… но те обичам, Аби. Обичам те повече, отколкото съм обичал, когото и да било, каквото и да било, когато и да било. Щом си до мен, не ми трябват пиене, пари, борби, еднодневни свалки. Нуждая се единствено от теб. Само за теб мисля. Само за теб мечтая. Само теб желая.

Планът ми да се правя на ударена се провали епично. Не можех да се преструвам повече, когато всичките му карти бяха на масата. В мига на срещата ни нещо и в двама ни се бе променило и каквото и да беше, то караше и двама ни да изпитваме нужда един от друг. По неизвестни за мен причини аз бях неговото изключение и колкото и да се опитвах да се боря с чувствата си, той беше моето.

Той поклати глава, улови лицето ми в шепи и ме погледна в очите.

— Спа ли с него?

Очите ми се изпълниха с горещи сълзи. Поклатих отрицателно глава. Той притисна устни в моите и езикът му без колебание нахлу в устата ми. Неспособна да се владея повече, аз го сграбчих за ризата и го притеглих към себе си. Той измърка с удивителния си дълбок глас и ме притисна толкова силно, че не можех да дишам.

После се отдръпна назад, останал без дъх.

— Обади се на Паркър. Кажи му, че не искаш повече да го виждаш. Кажи му, че си с мен.

Затворих очи.

— Аз не мога да бъда с теб, Травис.

— Защо, по дяволите?

Поклатих глава. Боях се как ще реагира на истината.

Той се засмя горчиво.

— Не е за вярване. Желая едно-единствено момиче, а то не ме иска.

Преглътнах, защото знаех, че ще трябва да стигна по-близо до истината, отколкото ми се бе случвало от месеци.

— Когато двете с Америка се преместихме тук, имах ясното съзнание, че животът ми ще поеме в определена посока. Или че няма да поеме в определена посока. Борбите, хазартът, пиенето — това са все неща, които оставих зад гърба си. Когато съм с теб… всичко това отново застава пред мен в опаковка, на която не мога да устоя. Не съм изминала стотици мили, за да го преживея отново.

Той повдигна брадичката ми.

— Знам, че заслужаваш нещо по-добро от мен. Мислиш, че не го знам ли? Но ако някога е имало жена, създадена за мен… това си ти. Ще направя всичко каквото трябва, Враб. Чуваш ли ме? Ще направя всичко.

Извърнах се, засрамена, че не успях да му кажа истината. Аз бях тази, която не беше достатъчно добра. Аз бях тази, която щеше да съсипе всичко, която щеше да съсипе него. Един ден той щеше да ме намрази и аз не можех да понеса погледа в очите му, когато стигне до това заключение.

Той притисна вратата с една ръка.

— Ще спра да се бия в мига, в който завърша. Повече няма да пийна и глътка. Ще се погрижа да заживееш щастливо с мен, Врабчо, като в приказките. Мога да го направя, само ми повярвай.

— Не искам да се променяш.

— Тогава ми кажи какво да направя. Кажи ми и ще го направя — умоляваше ме той.

Всички мисли да бъда с Паркър отдавна се бяха изпарили и аз знаех, че е заради чувствата ми към Травис. Мислех си за различните пътища, по които щеше да се развие животът ми от този момент насетне — да се доверя на Травис и да поема риска на непознатото или да го отблъсна, съзнавайки точно до какво ще ме доведе това. И двете възможности ме ужасяваха.

— Може ли да ми дадеш телефона си? — помолих аз.

Травис се смръщи объркано.

— Разбира се.

Извади телефона си и ми го подаде. Аз набрах номера и затворих очи.

— Травис? Какво, по дяволите, правиш? Знаеш ли кое време е? — каза Паркър.

Гласът му беше дълбок и дрезгав. Веднага усетих как сърцето ми бие в гърдите. Не бях предвидила, че ще разбере, че звъня от телефона на Травис.

В следващия момент думите някак си пробиха път до треперещите ми устни.

— Съжалявам, че ти звъня толкова рано, но това не можеше да чака. Аз… не мога да изляза на вечеря с теб в сряда.

— Почти четири сутринта е, Аби. Какво става?

— Всъщност изобщо не мога да се виждам с теб.

— Аби…

— Аз… доста съм сигурна, че съм влюбена в Травис — казах аз и се стегнах, готова за реакцията му.

След няколко секунди на шокирано мълчание той затвори. Вперила поглед в паважа, подадох телефона на Травис, а после неохотно го погледнах. На лицето му бяха изписани объркване, изненада и възхита.

— Той ми затвори.

Травис се вгледа в лицето ми с предпазлива надежда в очите.

— Обичаш ли ме?

— Заради татуировките е — свих рамене аз.

На лицето му се разля широка усмивка и трапчинката му потъна в бузата.

— Ела вкъщи с мен — каза той и ме прегърна.

— Наприказва ми всичко това, за да ме вкараш в леглото си ли? — повдигнах вежди аз.

— Единственото, за което мисля сега, е как те прегръщам цяла нощ.

— Да вървим.

Въпреки високата скорост и съкратения маршрут пътуването до апартамента ми се стори безкрайно. Когато най-сетне стигнахме, Травис ме качи на ръце по стълбите. Аз се кисках в устните му, докато той се мъчеше да отвори вратата. Когато ме остави да стъпя на земята и затвори вратата след себе си, той изпусна дълга, изпълнена с облекчение, въздишка.

— Това сякаш не беше моят дом, откакто ти си тръгна — призна той, като ме целуна по устните.

Тото се втурна по коридора и размаха мъничката си опашка, закачайки ме с лапички по краката. Аз го вдигнах и му загуках.

Леглото на Шепли изскърца и чухме тежките му стъпки по пода. Той отвори вратата и примижа срещу светлината.

— Мамка му, Травис, пак ли правиш глупости! Влюбен си в А… — погледът му се фокусира и той осъзна грешката си. — … би. Здрасти, Аби.

— Здрасти, Шеп — казах аз и оставих Тото на земята.

Травис ме повлече покрай шокирания си братовчед, ритна вратата след себе си и ме притисна в обятията си, целувайки ме, без да мисли, сякаш го бяхме правили милиони пъти преди това. Аз съблякох ризата му през главата, а той свали якето ми от раменете. Спрях да го целувам колкото да махна пуловера и потника си, после отново се притиснах в него. Съблякохме се един друг и след секунди бяхме в леглото. Пресегнах се над главата си да отворя чекмеджето и пъхнах ръка вътре.

— По дяволите — изруга Травис, задъхан и притеснен, — изхвърлих ги.

— Какво? Всичките?

— Мислех си, че ти… щом не съм с теб, вече нямаше да ми трябват.

— Шегуваш се! — изпъшках аз и отпуснах глава на таблата.

Той удари чело в гърдите ми.

— Смятай се за обратното на предрешен въпрос.

Аз се усмихнах и го целунах.

— Никога ли не си го правил без това?

Той поклати глава.

— Никога.

Аз се огледах замислено. Той се усмихна на изражението ми.

— Какво правиш?

— Шшшш… броя. — Травис ме изгледа за миг, после зацелува шията ми. — Не мога да се съсредоточа така! Двайсет и пети и два дни…

— За какво, по дяволите, говориш?

— Всичко е наред — казах аз и се плъзнах под него.

Той притисна гърди към моите и нежно ме целуна.

— Сигурна ли си?

Аз прокарах ръце от раменете към гърба му и го притеглих към себе си. Той затвори очи и издаде продължителен дълбок стон.

— О, господи, Аби… — Той отново се залюля в мен и от гърлото му излезе тих звук. — Удивително е.

— Различно ли е?

Той ме погледна в очите.

— С теб е различно, но… — Той си пое дълбоко дъх и отново се напрегна, притваряйки очи за миг. — Вече никога няма да бъда същият.

Устните му търсеха всеки сантиметър от шията ми, а когато отново намериха пътя към устата ми, аз впих пръсти в мускулите на раменете му, изгубена в силата на целувката.

Травис вдигна ръцете ми над главата ми и преплете пръсти с моите, като ги стискаше при всеки тласък. Движенията му станаха малко по-груби и аз впих нокти в дланите му, а вътрешностите ми се напрегнаха с невероятна сила.

Извиках, прехапах устни и стиснах очи.

— Аби — прошепна той, — аз трябва… трябва да…

— Не спирай — помолих аз.

Той отново се заклати в мен, стенейки толкова силно, че покрих устата му. Той задиша тежко, а после ме погледна в очите и ме зацелува навсякъде. Улови в двете си шепи лицето ми и ме целуна отново, по-бавно и по-нежно. Докосна с устните си моите, после бузите ми, челото, носа и пак устните.

Усмихнах се и въздъхнах, повалена от изтощение. Травис ме придърпа до себе си и ни зави. Аз отпуснах буза на гърдите му и той ме целуна още веднъж по челото, сплитайки пръсти зад гърба ми.

— Моля те, този път не си тръгвай. Искам да се събудя така на сутринта.

Аз целунах гърдите му. Чувствах се виновна, че се налага да ме моли за това.

— Никъде няма да ходя.