Джейми Макгуайър
Красиво бедствие (17)

Седемнайсета глава
Кутията

Изпитите в края на семестъра бяха проклятие за всички, но не и за мен. Постоянно бях заета и учех с Кара и Америка в стаята или в библиотеката. Виждах Травис само мимоходом, тъй като програмите ни се промениха заради тестовете. За зимната ваканция заминах с Америка, доволна, че Шеп остава с Травис, за да не страдам от постоянните прояви на чувства между приятелката ми и гаджето й.

През последните четири дни от ваканцията настинах, което ми даде основателна причина да си стоя в леглото. Травис ми беше казал, че иска да си останем приятели, но не се беше обаждал. Приех с облекчение тези няколко дни, в които да тъна в самосъжаление. Исках да изкарам всичко от себе си, преди да се върна в университета.

Пътуването обратно към Източния сякаш трая години. Нямах търпение да започне пролетният семестър, но още повече нямах търпение да видя Травис.

През първия учебен ден над целия университетски комплекс, освен сняг като че ли беше наваляла и нова енергия. Новите предмети означаваха нови приятели и ново начало. Нямах нито един курс заедно с Травис, Паркър, Шеп ли или Америка, но пък Финч присъстваше във всичките ми без един.

С вълнение чаках да срещна Травис на обяд, но когато дойде, той просто ми смигна и седна в края на масата при другите момчета от братството. Опитах се да се съсредоточа върху разговора на Америка и Шепли за последния мач за сезона на футболния отбор, но вниманието ми постоянно се отвличаше от гласа на Травис. Разказваше за приключенията и сблъсъците си със закона по време на ваканцията, както и за новата приятелка на Трентън, която срещнали една вечер в „Червената врата“. Приготвих се да чуя за някое момиче, което е срещнал или е завел у дома, но дори да беше така, не го споделяше с приятелите си.

От тавана на столовата висяха червени и златисти топки, които се полюшваха на течението от печките. Аз пристегнах жилетката си, а Финч забеляза, прегърна ме и разтри рамото ми. Знаех, че обръщам твърде много внимание на Травис и чакам да погледне към мен, но той като че ли напълно беше забравил, че съм там.

Изглеждаше безразличен към ордите от момичета, които го следваха, откакто се разнесе новината за раздялата ни, но също така доволен от платоничното, макар и напрегнато състояние, в което се бе завърнала връзката ни. Вече беше минал почти месец, а аз бях нервна и несигурна как да се държа покрай него.

Той се нахрани и сърцето ми подскочи, когато се приближи, застана зад гърба ми и сложи ръце на раменете ми.

— Как ти се виждат лекциите, Шеп?

Шеп направи гримаса.

— Първият ден е скапан. Преглед на програмата и правила. Изобщо не знам защо идвам първата седмица. При теб как е?

— То си е част от играта. Ами при теб, Врабчо?

— Същото — отговорих аз с колкото мога по-небрежен тон.

— Добре ли си изкара ваканцията? — попита той, като игриво ме разклати.

— Доста добре — отвърнах аз с надеждата да звуча убедително.

— Супер. Имам час. До после.

Проследих го как се отдалечава право към вратата, излиза и пали цигара в крачка.

— Ха! — изписка Америка.

Тя също изгледа Травис, който се отдалечаваше по алеята в снега, после поклати глава.

— Какво? — не разбра Шепли.

Америка подпря брадичка на ръката си с озадачен вид.

— Това беше малко странно.

— Защо? — попита Шепли, като отметна русата й плитка назад, за да погали с устни шията й. Америка се усмихна и се притисна към него.

— Той е почти нормален… доколкото Травис може да бъде нормален. Какво му става?

Шепли поклати глава и вдигна рамене.

— Не знам. От известно време е така.

— Как се обърнаха нещата, Аби? Той е добре, а ти си нещастна — рече Америка, без да й пука за наострените уши наоколо.

— Нещастна ли си? — изненада се Шепли.

Аз зяпнах и лицето ми пламна от смущение.

— Не съм!

Америка разрови салатата в купата си.

— Е, той е почти във възторг.

— Престани, Мер — предупредих я аз.

Тя сви рамене и хапна още един залък.

— Мисля, че се преструва.

Шепли я смушка.

— Америка? Ще дойдеш ли на купона за двойки за Свети Валентин или не?

— Не можеш ли да ме поканиш като нормално гадже? Мило?

— Каних те… няколко пъти. Ти все ми казваше да те питам по-нататък.

Тя се отпусна на стола си и се нацупи.

— Не ми се ходи без Аби.

Лицето на Шепли се изкриви.

— Миналия път тя през цялото време беше с Травис. Ти въобще не я видя.

— Не се дръж като бебе, Мер — подкрепих го аз и я замерих с парче целина.

Финч ме сръга с лакът.

— Аз бих те завел, Кексче, но не съм от братството. Съжалявам.

— Всъщност това е много добра идея — светнаха очите на Шепли.

Финч направи физиономия.

— Аз не съм от „Сигма Тау“, Шеп. Отникъде не съм. Братствата противоречат на религията ми.

— Моля те, Финч! — присъедини се Америка.

— Déjà vu — измърморих аз.

Финч ме погледна с крайчеца на окото си и въздъхна.

— Нищо лично, Аби. Аз дори не съм излизал на среща… с момиче.

— Знам — поклатих глава аз и се опитах да пропъдя силното си смущение. — Няма проблем. Наистина.

— Имам нужда да си там — настоя Америка. — Имаме споразумение, забрави ли? Никога сами на купон.

— Ти няма да бъдеш сама, Мер. Стига с този драматизъм — отвърнах аз, вече подразнена от разговора.

— Искаш драматизъм ли? Донесох кошче за боклук до леглото ти, подавах ти кърпички цяла нощ и два пъти ставах да ти нося лекарството за кашлица, докато беше болна през ваканцията! Длъжница си ми!

Аз сбърчих нос.

— А аз колко пъти съм ти държала косата, докато повръщаш, Америка Мейсън!

— Ти кихна в лицето ми!

Издухах бретона от очите си. Не можех да споря с Америка, когато си е наумила да постигне своето.

— Добре — процедих аз през зъби. — Финч? — обърнах се към приятеля си с най-добрата си фалшива усмивка. — Ще дойдеш ли на тъпия купон за двойки на „Сигма Тау“ за Свети Валентин с мен?

Финч ме прегърна.

— Да, но само защото го нарече „тъп“.

След обяд двамата заедно отидохме на лекция по физиология, като обсъждахме купона и ужаса си от него. Избрахме си два чина и аз поклатих глава, когато преподавателят започна да разяснява четвъртата учебна програма за деня. Заваля сняг, който се носеше към прозорците, учтиво молеше да го пуснем вътре, а после падаше разочаровано на земята.

След часа едно момче, което бях срещала веднъж в къщата на братството, мина покрай чина ми, чукна го и ми намигна. Усмихнах се учтиво и хвърлих поглед към Финч. Той се ухили иронично и аз прибрах учебника и лаптопа си.

Метнах раницата си на рамо и поех по посипания със сол тротоар към „Морган“. На поляната малка групичка студенти се замеряха със снежни топки и Финч потрепери, като ги видя, посипани с безцветен прах.

Останах да му правя компания, докато си допуши цигарата. Америка мина бързо покрай нас, търкайки ръцете си в зелени ръкавици една в друга.

— Къде е Шеп? — попитах аз.

— Прибра се у тях. Май трябвало да помогне за нещо на Травис.

— А ти защо не отиде с него?

— Аз не живея там, Аби.

— Само на теория — смигна й Финч.

Америка завъртя очи.

— Обичам да прекарвам време с гаджето си, виновна съм.

Финч хвърли фаса си в снега.

— Изчезвам, дами. Ще се видим ли на вечеря?

Двете с Америка кимнахме и се усмихнахме, а той ни целуна по бузите. Вървеше внимателно по средата на тротоара, за, да не би да стъпи настрани и да се озове в снега.

Америка поклати глава.

— Смешен е.

— Той е от Флорида, Мер. Не е свикнал със снега.

Тя се засмя и ме поведе към вратата.

— Аби!

Обърнах се и видях Паркър, който се размина на бегом с Финч. Спря се, за да си поеме дъх, преди да заговори. Мекото му сиво палто се повдигаше с всяко вдишване, а аз се подсмихнах на любопитния поглед, с който го зяпаше Америка.

— Исках… ох! Исках да те питам дали си съгласна да хапнем заедно довечера.

— О, аз… вече казах на Финч, че ще вечерям с него.

— Добре, няма проблем. Просто мислех да пробвам онова ново място за хамбургери в града. Всички казват, че било много добро.

— Може би друг път — отвърнах аз и веднага осъзнах грешката си. Надявах се да не изтълкува небрежния ми отговор като отлагане. Той кимна, пъхна ръце в джобовете си и бързо се отдалечи в посоката, от която беше дошъл.

Кара се беше зачела в чисто новите си учебници и направи кисела физиономия, когато двете с Америка влязохме в стаята. Поведението й не се бе подобрило след ваканцията.

Преди прекарвах толкова много време у Травис, че отношението и нетърпимите коментари на Кара ми се струваха сравнително поносими. Но когато се наложи да прекарам с нея всяка вечер и нощ през двете седмици преди края на семестъра, горчиво съжалих за решението си да не бъда в една стая с Америка.

— О, Кара, колко ми липсваше — рече Америка.

— Чувствата са взаимни — измърмори Кара, без да отлепя поглед от учебника.

Америка бъбреше за деня си и за плановете си с Шепли за уикенда. Търсихме забавни клипове в интернет и се смяхме толкова много, че ни потекоха сълзи. Кара на няколко пъти изпуфтя, но ние не й обърнахме внимание.

Бях благодарна на Америка, че ми дойде на гости. Часовете минаха толкова бързо, че и за миг не се запитах дали Травис ще се обади, докато тя не реши да си ходи.

Прозина се и погледна часовника си.

— Аз ще си лягам, Аб… ау, по дяволите! — изруга тя и щракна с пръсти. — Забравих си несесера с гримовете при Шеп.

— Това не е трагедия, Мер — отвърнах аз, като все още се хилех на последния клип.

— Нямаше да бъде, ако там не държах противозачатъчните си. Хайде. Трябва да си го взема.

— Не можеш ли да помолиш Шеп да ти го донесе?

— Травис е взел колата му. Отишъл е във „Вратата“ с Трент.

Догади ми се.

— Пак ли? Защо се размотава толкова много с Трент?

— Какво значение има? — сви рамене Америка. — Хайде!

— Не искам да се засека с Травис. Ще бъде странно.

— Ти слушаш ли ме изобщо? Той няма да бъде там! Хайде — затегли ме за ръката тя.

Изправих се с известна неохота, но тя ме издърпа от стаята.

— Най-после — обади се Кара.

Спряхме пред апартамента на Травис и аз обърнах внимание, че харлито е паркирано под стълбите, но чарджъра на Шепли го няма. Отдъхнах си и последвах Америка по заледените стъпала.

— Внимавай — предупреди ме тя.

Ако знаех колко щях да се разстроя, когато вляза отново в апартамента, нямаше да допусна Америка да ме убеди да отида с нея. Тото дотича с пълна скорост при мен и се блъсна в краката ми, защото мъничките му лапи се хлъзнаха по плочките на антрето. Аз го вдигнах и той ме обсипа за поздрав с бебешките си целувки. Поне той не ме беше забравил.

Разнасях го из апартамента, докато Америка си търсеше несесера.

— Знам, че го оставих тук! — извика тя от банята, а после тръгна към стаята на Шепли.

— Погледна ли в шкафа под мивката? — попита Шепли.

— Побързай, Мер — казах аз. — Трябва да вървим.

Америка въздъхна притеснено от спалнята.

Отново си погледнах часовника. Изведнъж вратата зад мен се отвори и аз подскочих. Влезе Травис, прегърнал през рамо Меган, която се хилеше в устата му. Тя държеше някаква кутия в едната си ръка и на мен ми призля, като осъзнах какво е: презервативи. Другата й ръка беше на врата му и не можех да определя чии ръце около кого са оплетени.

Травис ме видя със закъснение и когато замръзна, Меган вдигна поглед, все още ухилена.

— Врабчо — заекна Травис.

— Намерих го! — извика Америка и изскочи от стаята на Шепли.

— Какво правиш тук? — попита ме той.

Заедно със снежинките се разнесе и миризма на уиски, а неконтролируемият ми гняв надделя над желанието да се престоря на безразлична.

— Радвам се да те видя както едно време, Трав — отбелязах аз.

Лицето ми беше пламнало и пареше очите ми, замъглявайки зрението ми.

— Тъкмо си тръгвахме — изръмжа Америка, грабна ме за ръка и ме повлече покрай Травис.

Спуснахме се бързо по стълбите и стигнахме до колата. Радвах се, че сме паркирали на няколко крачки от входа, защото сълзите ми всеки момент щяха да бликнат. Едва не паднах назад, когато палтото ми се закачи в нещо. Америка пусна ръката ми и се обърна в същия момент, в който и аз.

Травис държеше палтото ми и аз усетих как ушите ми пламват болезнено на студения нощен въздух. Устните и яката му имаха нелеп тъмночервен цвят.

— Къде отиваш? — попита той с полупияно, полуобъркано изражение.

— Вкъщи — троснах се аз и пригладих палтото си, щом ме пусна.

— Какво правиш тук?

Чух скърцащия под краката на Америка сняг, когато застана зад гърба ми. Шепли дотича по стълбите и се спря зад Травис, вперил поглед в приятелката си.

— Съжалявам. Ако знаех, че ще бъдеш тук, нямаше да дойда.

Той пъхна ръце в джобовете на якето си.

— Можеш да идваш тук, когато поискаш, Врабчо. Никога не съм искал обратното.

Не можех да потисна жлъчта в гласа си.

— Не бих искала да те прекъсвам. — Погледнах към площадката на стълбите, където стоеше Меган със самодоволно изражение на лицето. — Приятна вечер — казах аз и се обърнах.

Той ме хвана за ръката.

— Почакай. Ядосана ли си?

Аз дръпнах палтото си.

— Знаеш ли… дори се чудя защо съм изненадана.

Той вдигна вежди.

— Не мога да те спечеля. Не мога! Ти казваш, че всичко е свършено… Нещастен съм! Трябваше да разбия телефона си, за да не ти се обаждам всяка проклета минута, а в училище да се правя, че всичко е наред, само за да бъдеш доволна… а ти, мамка му, ми се ядосваш? Ти разби шибаното ми сърце!

— Последните му думи отекнаха в нощта.

— Травис, пиян си. Пусни Аби да си върви — обади се Шепли.

Травис ме сграбчи за раменете и ме притегли към себе си.

— Искаш ли ме, или не? Не можеш да постъпваш така с мен, Врабчо!

— Не дойдох при теб — повторих аз с бесен поглед.

— Не искам нея — каза той, като гледаше устните ми. — Толкова съм нещастен, Врабчо. — Очите му блестяха от влага и той се наведе, за да ме целуне.

Аз го хванах за брадичката и го отблъснах с отвращение. — Червилото й още е по устата ти, Травис.

Той отстъпи крачка назад и вдигна тениската си, за да избърше устните си. Взря се в червените следи върху белия плат и поклати глава.

— Исках просто да забравя. Само за една шибана нощ.

Аз изтрих една непокорна сълза.

— Тогава не ми позволявай да ти попреча.

Опитах се да стигна до хондата, но Травис отново ме хвана за ръката. В следващия миг Америка го заудря бясно. Той я погледна и примигна от изумление. Тя беше свила ръце в юмруци и го налагаше по гърдите, докато не ме пусна.

— Остави я на мира, копеле!

Шепли я хвана и я дръпна, но тя успя да се извърне и да зашлеви шамар на Травис. Потръпнах от резкия и силен звук от плесницата. За миг всички замръзнахме, шокирани от внезапния й изблик на ярост.

Травис се намръщи, но не се защити. Шепли отново я хвана и я поведе към колата, но тя продължаваше да се бори в ръцете му. Русата й коса се мяташе, докато се мъчеше да се измъкне. Бях смаяна от решителността й да набие Травис. В обикновено милите й безгрижни очи святкаше чиста омраза.

— Как можа? Тя заслужаваше да й дадеш нещо по-добро, Травис!

— Америка, ПРЕСТАНИ!

Не бях чувала Шепли да крещи толкова силно. Тя отпусна ръце и го изгледа невярващо.

— Ти го защитаваш!

Макар и да беше нервен, той реши да отстоява позицията си.

— Аби скъса с него. Той просто се опитва да продължи напред.

Америка присви очи и издърпа ръката си.

— Защо тогава ти не отидеш да си намериш случайна КУРВА — тя погледна към Меган — и да я изчукаш, а после ми кажи дали ти е помогнало да ме превъзмогнеш.

— Мер… — каза Шепли, като се опита да я хване, но тя му се изплъзна, седна зад волана и тресна вратата.

Аз седнах до нея, като се опитвах да не гледам към Травис.

— Миличка, не си тръгвай — умоляваше я Шепли, наведен през прозореца.

Тя запали.

— Тук има правилна страна и грешна страна, Шеп. И ти си на грешната страна.

— Аз съм на твоята страна — отчаяно каза той.

— Не, вече не си.

Тя даде на заден.

— Америка? Америка! — викаше Шепли след нея, но тя излезе на улицата и ускори.

Аз въздъхнах.

— Мер, не можеш да скъсаш с него заради това. Той е прав.

Тя сложи ръка върху моята и я стисна.

— Не, не е. Нищо от това не беше правилно.

Когато спряхме на паркинга пред „Морган“, телефонът й иззвъня. Тя завъртя очи и вдигна.

— Не искам да ми се обаждаш повече, Шеп. Сериозно говоря. Не, не си… защото аз не искам, затова. Не можеш да защитаваш постъпката му, не можеш да го оправдаваш, че наранява Аби така, и да бъдеш с мен… Точно това имам предвид, Шепли! Няма значение! Аби не се чука с първия, който й падне, нали! Проблемът не е в Травис, Шепли. Той не те е молил да го защитаваш! Пфу… спирам да говоря за това. Не ми се обаждай повече. Чао.

Тя слезе от колата, пресече улицата и тръгна по стълбите. Опитвах се да я следвам; исках да чуя неговата страна от разговора.

Когато телефонът й звънна отново, тя го изключи.

— Травис накарал Шеп да закара Меган у дома. Искаше да се отбие на връщане.

— Трябваше да му позволиш, Мер.

— Не. Ти си най-добрата ми приятелка. Не мога да преглътна това, което се случи тази вечер, и не мога да бъда с човек, който го защитава. Край на разговора, Аби. Сериозно.

Аз кимнах и тя ме прегърна през раменете, докато се качвахме към стаите си. Кара вече спеше. Пропуснах душа и се мушнах в леглото облечена, с все палтото и всичко. Образът на Травис, който залита през вратата с Меган, и на червилото, размазано по лицето му, не ми излизаше от главата. Опитах се да пропъдя мислите какво щеше да се случи, ако не бях там, и зачеркнах няколко емоции, които ме тласкаха към отчаяние.

Шепли беше прав. Нямах право да изпитвам гняв, но това не ми помагаше да преодолея болката.

 

 

Когато седнах на чина, Финч поклати глава. Знаех, че изглеждам ужасно. Едва бях намерила сили да се преоблека и да си измия зъбите. Бях спала само един час, не можех да се отърся от образа на червеното червило върху устата на Травис и от чувството на вина за раздялата на Шепли и Америка.

Америка предпочете да си остане в леглото, съзнавайки, че след като ядът утихне, ще я обземе депресия. Тя обичаше Шепли и макар да беше решена да сложи край на връзката им, защото той бе избрал погрешната страна, беше готова да изстрада последиците от избора си.

След часа Финч ме изпрати до столовата. Както и се опасявах, Шепли чакаше Америка на вратата. Когато ме видя, веднага попита:

— Къде е Мер?

— Не дойде на лекции тази сутрин.

— В стаята си ли е? — предположи той и без да чака отговор, се упъти към общежитието.

— Съжалявам, Шепли — извиках подире му.

Той спря на място и се обърна с изражението на човек, който е достигнал границите на търпението си.

— Иска ми се двамата с Травис да си оправите кашата! Вие сте едно проклето торнадо! Когато сте щастливи, всичко е любов, мир и пеперуди. Когато се скарате, повличате целия шибан свят със себе си!

Той се отдалечи, а аз издишах.

— Това мина добре.

Финч ме дръпна към столовата.

— Целия свят. Леле. Дали можеш да скалъпиш някое друго вълшебство преди теста в петък?

— Ще видя какво мога да направя.

Финч си избра друга маса и аз с голямо удоволствие го последвах. Травис седна при момчетата от братството, но не си взе ядене и не остана дълго. Забеляза ме на излизане, но не се спря.

— Значи Америка и Шепли също са скъсали, така ли? — поинтересува се Финч, докато дъвчеше.

— Снощи бяхме у Шепли и Травис се прибра с Меган, и… беше същински кошмар. Двамата застанаха на различни страни.

— Ох.

— Именно. Чувствам се ужасно.

Финч ме потупа по гърба.

— Ти нямаш власт върху решенията им, Аби. Това вероятно означава, че ще пропуснем Свети Валентин в „Сигма Тау“?

— Така изглежда.

Финч се усмихна.

— Аз все пак ще те изведа. Ще взема и двете ви с Мер. Ще бъде забавно.

Облегнах се на рамото му.

— Ти си страхотен, Финч.

До момента не бях мислила за Свети Валентин, но се радвах, че имам планове. Не можех да си представя колко нещастна ще се чувствам да прекарам празника само с Америка и цяла вечер да слушам за Шепли и Травис. Тя пак щеше да говори — иначе не би била Америка, но поне тирадата щеше да бъде по-сдържана, ако сме на обществено място.

Седмиците на януари отминаваха и след похвалния, но неуспешен опит на Шепли да си върне Америка все по-рядко виждах него и Травис. До февруари те престанаха да идват в столовата и аз засякох Травис само няколко пъти по коридорите.

Уикенда преди Свети Валентин Америка и Финч ме убедиха да отидем във „Вратата“. По целия път се ужасявах, че ще видя Травис там. Влязохме и аз си отдъхнах с облекчение, че от него няма и следа.

— Първите са от мен — обяви Финч, като посочи една маса и започна да си проправя път към бара.

Двете седнахме и се загледахме в дансинга, който постепенно се пълнеше с пияни студенти. След петото питие Финч издърпа и нас там, а аз най-после се почувствах достатъчно отпусната, за да се забавлявам. Хилехме се и се бутахме един в друг, и се разсмяхме истерично, когато един мъж завъртя партньорката си, но тя не уцели ръката му и се плъзна по дупе на пода.

Америка беше вдигнала ръце над главата си и тресеше къдрици в такт с музиката. Аз се засмях на физиономията й, докато танцува, но изведнъж замлъкнах, като видях Шепли да я приближава в гръб. Той прошепна нещо в ухото й и тя се обърна. Размениха си няколко думи, след което Америка ме хвана и ме повлече към масата.

— Естествено! Веднъж да излезем и той ще изникне отнякъде — измърмори тя.

Финч ни донесе още две питиета и шотове.

— Реших, че сигурно ще са ви нужни.

— Правилно си решил. — Америка отметна косата си, преди да си кажем „наздраве“, а аз поклатих глава и се чукнах с Финч.

Опитвах се да гледам само лицата на приятелите си, притеснена, че ако Шепли е тук, Травис надали е далеч.

Започна нова песен и Америка стана.

— Мамка му! Няма да седя цяла вечер на масата.

— Браво, момиче! — усмихна се Финч и я последва на дансинга.

Аз отидох с тях, като се оглеждах за Шепли. Беше изчезнал. Отдъхнах си и се опитах да се отърся от усещането, че всеки момент Травис може да се появи на дансинга с Меган.

Едно момче, което бях виждала в университета, танцуваше зад Америка и тя се усмихна на възможността да се разсее. Донякъде подозирах, че се забавлява демонстративно, така че ако Шепли все още е наоколо, да я види. Отместих поглед за секунда, а когато се обърнах пак към Америка, партньорът й си беше отишъл. Тя сви рамене и продължи да поклаща бедра в ритъм.

В началото на следващата песен зад Америка се появи друго момче, а приятелят му затанцува до мен. След няколко секунди новият ми партньор се премести зад гърба ми и аз изпитах леко безпокойство, когато почувствах ръцете му на хълбоците си. Сякаш прочел мислите ми, той ме пусна. Обърнах се — вече го нямаше. Погледнах към Америка; момчето зад нея също беше изчезнало.

Финч изглеждаше леко неспокоен, но когато Америка повдигна въпросително вежди, той само поклати глава и продължи да танцува.

На третата песен вече бях потна и изморена. Върнах се на масата и отпуснах натежалата си глава на ръката си. Засмях се, като видях още един обнадежден младеж да кани Америка на танц. Тя ми смигна, а аз изтръпнах, защото видях как той отстъпва назад и изчезва в тълпата.

Станах и заобиколих дансинга, без да изпускам от очи мястото, от което го издърпаха. В алкохола във вените ми нахлу парещ адреналин, като видях Шепли да държи сащисания младеж за яката. Травис стоеше до него и се хилеше истерично, докато не вдигна поглед и не видя, че ги гледам. Удари Шепли по ръката и когато той погледна към мен, тутакси блъсна жертвата си обратно на дансинга.

Не беше трудно да се досетя какво правят: през цялото време бяха издърпвали момчетата, които танцуваха с нас, и ги бяха предупреждавали да стоят настрани.

Изгледах ги с присвити очи и тръгнах към Америка. Хората бяха нагъсто и трябваше да разбутам няколко човека, за да мина. Преди да стигна до дансинга обаче, Шепли ме дръпна за ръката.

— Не й казвай! — помоли той, опитвайки се да потисне усмивката си.

— Какво, по дяволите, си мислиш, че правиш, Шеп?

Той сви рамене, видимо горд от себе си.

— Обичам я. Не мога да позволя други да танцуват с нея.

— Тогава защо дръпна и този, който танцуваше с мен? — скръстих ръце аз.

— Това не бях аз — отвърна Шепли, като хвърли бърз поглед към Травис. — Извинявай, Аби. Просто се забавлявахме.

— Не беше смешно.

— Кое не е било смешно? — попита Америка, като гневно измери Шепли с очи.

Той преглътна и ми хвърли умолителен поглед. Дължах му услуга, затова си затворих устата. Разбрал, че няма да го издам, той си отдъхна и се обърна към Америка с обожание в очите.

— Искаш ли да танцуваме?

— Не, не искам — отсече тя и се запъти към масата.

Той я последва, а ние с Травис останахме назад.

Травис сви рамене.

— А ти искаш ли да танцуваме?

— Какво? Меган не е ли тук?

Той поклати глава.

— Преди ти се напиваше много сладко.

— С удоволствие ще те разочаровам — отвърнах аз и се насочих към бара.

Той ме последва, вдигна две момчета от местата им и не обърна никакво внимание на ядосания ми поглед. Седна и ме изгледа очаквателно.

— Няма ли да седнеш? Ще те черпя бира.

— Мислех, че не купуваш питиета на момичетата на бара.

Той наклони глава, нетърпеливо смръщен.

— Ти си различна.

— Все това ми повтаряш.

— Стига, Врабчо. Какво стана, нали щяхме да бъдем приятели?

— Не можем да бъдем приятели, Травис. Очевидно.

— Защо?

— Защото аз не искам да гледам как се натискаш с различни момичета всяка вечер, а ти не позволяваш на никого да танцува с мен.

Той се усмихна.

— Обичам те. Не мога да допусна други да танцуват с теб.

— Така ли? И колко точно ме обичаше, докато купуваше кутията с презервативи?

Той се сгърчи, а аз станах и тръгнах към масата ни.

Шепли и Америка се бяха прегърнали и страстно се целуваха пред всички.

— Май все пак ще ходим на купона за Свети Валентин — намръщи се Финч.

— Мамка му — въздъхнах аз.