Джейми Макгуайър
Красиво бедствие (11)

Единайсета глава
Ревност

Събудих се, легнала по корем, гола и увита в чаршафите на Травис Мадокс. Останах със затворени очи, а пръстите му галеха ръката и гърба ми.

Въздъхна дълбоко и доволно.

— Обичам те, Аби — каза той тихо. — Ще те направя щастлива, кълна се в това.

Леглото се разлюля, когато той се размърда. Усетих устните му, които обсипваха гърба ми с бавни малки целувки. Не помръднах. Когато стигна до кожата под ухото ми, той стана и прекоси стаята. Стъпките му се отдалечиха спокойно по коридора и след малко тръбите завиха от налягането на водата за душа.

Отворих очи, седнах и се протегнах. Всички мускули ме боляха — мускули, за които не бях и подозирала, че притежавам. Вдигнах чаршафите до гърдите си и се загледах през прозореца в жълтите и червените листа, които падаха, въртейки се, от клоните на земята.

Някъде на пода завибрира мобилният му телефон и след кратко ровене в струпаните на купчина дрехи го намерих в джоба на джинсите му. На екрана се виждаше само номер, без име.

— Ало?

— А… там ли е Травис? — попита женски глас.

— В банята е, да му предам ли нещо?

— Естествено. Кажете му, че се е обаждала Меган, моля.

В този момент влезе Травис и стегна кърпата около мокрия си кръст.

— За теб е — подадох му телефона аз и той се усмихна.

Целуна ме, погледна дисплея и поклати глава.

— Да? Беше приятелката ми. Какво искаш, Меган? — Той се заслуша за секунда и каза: — Е, Врабчето е специално, какво да се прави. — След дълга пауза завъртя очи. Можех само да си представям какво му говори тя. — Не се дръж като кучка, Меган. Слушай, не ми звъни повече… Е, любовта прави такива неща с хората. — Той ме погледна нежно. — Да, в Аби. Сериозно говоря, Мег, без повече обаждания… Чао.

Той подхвърли телефона си на леглото и седна до мен.

— Беше малко ядосана. Каза ли ти нещо?

— Не, само пита за теб.

— Изтрих няколко телефона, които имах, но това не им пречи да ми звънят. Ако сами не схванат, аз ще ги светна.

Той ме погледна очаквателно и аз не можах да сдържа усмивката си. Никога не го бях виждала такъв.

— Нали знаеш, че ти вярвам.

Той притисна устни в моите.

— Не бих те винил, ако очакваш да си го заслужа.

— Трябва да се изкъпя. Пропуснах едно занятие.

— Виждаш ли? Вече упражнявам положително влияние.

Аз станах и той подръпна чаршафа.

— Меган каза, че този уикенд в „Червената врата“ има купон за Хелоуин. Миналата година ходих с нея, беше доста забавно.

— Убедена съм — повдигнах вежди аз.

— Искам да кажа, че се събират много хора. Има турнир по билярд и евтино пиене… искаш ли да отидем?

— Всъщност не… Аз не се маскирам. Никога не съм го правила.

— Аз също. Просто ходя — сви рамене той.

— Остава ли боулингът за довечера? — попитах аз, чудейки се дали поканата е била само за да си спечели малко време насаме с мен, от което вече нямаше нужда.

— Да, по дяволите! Ще те разбия!

Аз присвих очи.

— Не, няма! Имам нова суперсила.

— И каква е тя? — засмя се Травис. — Остър език?

Аз се наведох към него, целунах го по врата и като прокарах език до ухото му, целунах и него. Той замръзна на място.

— Разсейване — прошепнах аз.

Той ме хвана за ръцете и ме хвърли по гръб.

— Ще пропуснеш още едно занятие.

След като най-после успях да го убедим да излезем от апартамента за достатъчно дълго време, за да присъстваме на лекцията по история, тичахме до университета и успяхме да седнем точно преди професор Чейни да започне да преподава. Травис обърна червената си бейзболна шапка наопаки и ме целуна по устните пред всички.

На път към столовата ме хвана и преплете пръсти в моите. Изглеждаше безкрайно горд, че ме държи за ръка и заявява пред целия свят, че сме заедно. Финч забеляза. Първо погледна ръцете ни, после ми се ухили глупаво. Не беше единственият — елементарното показване на чувства помежду ни събираше погледите и предизвикваше шепота на всички, с които се разминавахме.

На входа Травис издуха последния дим от цигарата си и ме погледна, усетил колебанието ми. Америка и Шепли вече бяха вътре, а Финч запали нова цигара, за да ни остави да влезем сами. Бях сигурна, че слуховете са стигнали нови висоти, откакто Травис ме целуна пред всички на лекцията по история, и изпитвах ужас да изляза на сцената, която сега беше столовата за нас.

— Какво има, Врабчо? — попита той, като ме подръпна за ръката.

— Всички ни гледат.

Той вдигна ръката ми и ме целуна по пръстите.

— Ще го преживеят. Просто първоначален шок. Помниш ли, когато започнахме да се мотаем заедно? След време любопитството им угасна и свикнаха да ни виждат заедно. Хайде — подкани ме той и ме дръпна през вратата.

Една от причините да избера Източния беше скромността на възпитаниците му, но прекомерният им интерес към скандала понякога ме изтощаваше. Животът беше един безкраен анекдот; всички осъзнаваха колко глупава е мелницата за клюки, но най-безсрамно участваха в нея.

Взехме си храна и седнахме на обичайните си места. Америка се усмихваше многозначително. Бъбреше, все едно нищо не се е случило, но футболистите от другия край на масата ме зяпаха така, сякаш съм се подпалила.

Травис побутна ябълката ми с вилицата си.

— Ще ядеш ли това, Враб?

— Не, вземи я, мило.

Ушите ми пламнаха, когато Америка вдигна глава и ме погледна.

— Просто ми се изплъзна — поклатих глава аз. Обърнах се към Травис, на чието лице беше изписана развеселеност, примесена с обожание.

Бяхме се нарекли така няколко пъти сутринта и не ми бе хрумнало, че обръщението е ново за всички останали, докато не ми се изплъзна от устата.

— Току-що достигнахте етапа на дразнещо сладка двойка — ухили се Америка.

Шепли ме потупа по рамото.

— Ще останеш ли тази вечер у нас? — попита той, дъвчейки парче хляб. — Обещавам да не излизам от стаята си, за да те наругая.

— Ти бранеше честта ми, Шеп. Простено ти е — отвърнах аз.

Травис отхапа от ябълката. Изглеждаше по-щастлив от всякога. Спокойствието се беше върнало в очите му и макар десетки хора да наблюдаваха всяко наше движение, всичко ми се струваше… точно както трябва.

Мислех си колко пъти бях настоявала, че решението да бъда с Травис би било погрешно, и колко време бях изгубила да се боря с чувствата си към него. Сега, когато гледах меките му кафяви очи и трапчинката, танцуваща в бузата му, докато дъвче, не можех да си спомня кое ме е притеснявало толкова.

— Изглежда ужасно доволен — обади се Крис Дженкс, като смушка съотборниците си с лакти.

— Да не би най-после да си се предала, Аби?

— Май не си много умен, Дженкс — намръщи се Шепли.

Бузите ми веднага се напълниха с кръв и аз погледнах към Травис. В очите му се четеше убийствен гняв. Смущението ми остана на заден план и аз поклатих спокойно глава.

— Не му обръщай внимание.

След още една секунда на напрежение раменете му се отпуснаха, той кимна и си пое дъх. После ми смигна.

Протегнах ръка през масата и вплетох пръсти в неговите.

— Снощи наистина мислеше това, което каза, нали? — попитах.

Той понечи да отговори, но смехът на Крис изпълни столовата.

— Мили боже! Травис Мадокс под чехъл?

— Сериозно ли говореше, когато каза, че не искаш да се променям? — попита Травис, като стисна ръката ми.

Аз погледнах към Крис, който се хилеше на съотборниците си, после се обърнах пак към Травис.

— Абсолютно. Научи този задник как трябва да се държи.

На лицето му се разля дяволита усмивка и той се приближи към края на масата, където седеше Крис. В столовата се възцари тишина, а Крис млъкна и преглътна.

— Ей, само те дразня, Травис — каза той, като го гледаше от долу нагоре.

— Извини се на Враб.

Крис ме погледна с нервна усмивка.

— Аз… аз само се шегувах, Аби. Извинявай.

Изгледах го злобно, а той вдигна очи към Травис за одобрение. Щом Травис се отдалечи обаче, Крис се изхили и прошепна нещо на Бразил. Сърцето ми заби лудо, като видях как Травис спря в крачка и сви юмруци.

Бразил поклати глава и въздъхна.

— Когато се събудиш, Крис, си спомни, че сам си си го навлякъл.

Травис взе таблата на Финч от масата и замахна към лицето на Крис, събаряйки го на земята. Крис се опита да се скрие под масата, но Травис го издърпа за краката и започна да го млати. Крис се сви на топка и Травис го зарита в гърба. Крис се изви и се обърна с протегнати ръце и така позволи на Травис да го удари и няколко пъти в лицето. Потече кръв и Травис се изправи, все още вбесен.

— Само да я погледнеш, тъпанар такъв, ще ти разбия мутрата! — изкрещя той и го изрита още веднъж в крака.

Аз потръпнах.

Жените, които работеха в столовата, дотичаха, шокирани от окървавената маса на пода.

— Съжалявам — каза Травис, като избърса кръвта на Крис от бузата си.

Част от студентите се бяха изправили, за да виждат по-добре, други седяха по местата си и наблюдаваха, леко развеселени. Футболистите просто гледаха безжизненото тяло на Крис и клатеха глави.

Травис се обърна. Шепли стана, хвана двете ни с Америка за ръка и ни изведе след братовчед си. Изминахме краткото разстояние до „Морган Хол“ и ние с Америка седнахме на стълбите, докато Травис крачеше напред-назад.

— Добре ли си, Трав? — попита Шепли.

— Само ми дай минута — отговори Травис, сложил ръце на кръста.

Шепли пъхна своите в джобовете.

— Учудих се, че спря.

— Врабчо ми каза да го науча на добро поведение, не да го убивам. Трябваше да впрегна цялото си самообладание, за да спра.

Америка сложи големите си квадратни слънчеви очила и вдигна поглед към Травис.

— А какво всъщност каза Крис, за да те вбеси?

— Нещо, което повече няма да повтори — процеди Травис.

Америка погледна към Шепли, но той сви рамене.

— Не го чух.

Травис отново сви юмруци.

— Връщам се там.

Шепли го докосна по рамото.

— Момичето ти е тук. Няма защо да ходиш там.

Травис ме погледна, като положи всички усилия да запази спокойствие.

— Той каза… че всички мислели, че Враб има… божичко, не мога дори да го повторя.

— Просто го кажи де — измърмори Америка, чоплейки ноктите си.

Финч се приближи зад гърба на Травис, явно заразен от всеобщото вълнение.

— Всеки хетеросексуален мъж в Източния искал да я пробва, защото е забила недостижимия Травис Мадокс — сви рамене той. — Поне това говорят в момента.

Травис го заобиколи и се запъти към столовата. Шепли се втурна след него и го хвана за ръката. Аз закрих уста с длан, като видях как Травис замахва и Шепли се дръпва да избегне удара. Погледнах към Америка, но тя не се беше трогнала от познатата сцена.

Хрумна ми само един начин да го спра. Изтичах и застанах точно на пътя му. Скочих отгоре му, обвих крака около кръста му, той ме хвана за бедрата, а аз стиснах лицето му с ръце, за да го целуна дълго и страстно по устата. Почувствах как гневът му се стопява и когато се отдръпнах, знаех, че съм победила.

— Не ни пука какво мислят другите, забрави ли? Няма защо да ти пука сега — усмихнах се уверено аз. Имах по-силно влияние над него, отколкото смятах, че е възможно.

— Не мога да позволя да говорят така за теб, Враб — отвърна той разстроено и ме пусна на земята.

Аз пъхнах ръце под неговите и сплетох пръсти на гърба му.

— Как говорят? Мислят си, че в мен има нещо специално, защото досега никога не си имал приятелка. Ти не си ли съгласен?

— Да, по дяволите, но не мога да понеса мисълта, че всеки мъж в този университет иска да те изчука заради това. — Той опря чело в моето. — Това ще ме подлуди. Вече го усещам.

— Не им се давай, Травис — обади се Шепли. — Не можеш да се биеш с всички.

— Всички — въздъхна Травис. — Ти как щеше да се почувстваш, ако всички мислеха така за Америка?

— Кой казва, че не мислят? — обиди се тя. Всички се разсмяхме, а тя направи физиономия. — Не се шегувах.

Шепли я вдигна на крака и я целуна по бузата.

— Знаем, миличка. Аз се отказах да ревнувам много отдавна. Иначе нямаше да ми остава време за нищо друго.

Америка се усмихна и го прегърна. Шепли притежаваше тайнствената способност да кара всички около себе си да се чувстват спокойно — несъмнено следствие от факта, че бе израснал край Травис и братята му. Вероятно беше повече защитен механизъм, отколкото каквото и да било друго.

Травис сгуши лице в ухото ми и аз се разкисках, но в този момент видях да приближава Паркър. Обзе ме същото безпокойство, както преди да влезем в столовата с Травис, и аз пуснах ръката му, за да направя десетина крачки и да пресрещна Паркър.

— Трябва да говоря с теб — каза той.

Погледнах през рамо и поклатих предупредително глава.

— Моментът не е подходящ, Паркър. Всъщност е много, много лош. Травис и Крис се скараха на обяд и той все още е малко ядосан. Върви си.

Паркър изгледа Травис, после вниманието му се върна решително към мен.

— Току-що чух какво е станало в столовата. Мисля, че не разбираш в какво се забъркваш. Травис е кофти човек, Аби. Всички го знаят. Никой не говори колко хубаво си го променила… всички чакат да направи онова, за което го бива най-много. Не знам какво ти е наприказвал, но ти представа си нямаш какъв е.

Усетих ръцете на Травис върху раменете си.

— Защо ти не й кажеш тогава?

Паркър пристъпи неспокойно.

— Знаеш ли колко унижени момичета съм прибирал по домовете им след купони, на които са прекарали няколко часа насаме с него? Той ще те нарани.

Травис стисна пръстите си и аз сложих ръка върху неговата, докато се отпусна.

— Върви си, Паркър.

— Трябва да ме чуеш, Аби.

— Не я наричай така, по дяволите! — изръмжа Травис.

Паркър не откъсваше очи от моите.

— Тревожа се за теб.

— Благодаря ти, но няма нужда.

Той поклати глава.

— Той те възприемаше като упорито предизвикателство, Аби. Накара те да мислиш, че си различна от останалите момичета, за да те вкара в леглото си. Ще му писне от теб. Способността му да обръща внимание задълго е колкото на едногодишно дете.

Травис ме заобиколи и застана толкова близо до Паркър, че носовете им почти се докоснаха.

— Оставих те да кажеш каквото имаш да казваш. Търпението ми се изчерпа. — Паркър се опита да ме погледне, но Травис се наклони и му попречи. — Не я гледай, по дяволите. Гледай мен, разглезено лайно такова! — Паркър погледна Травис в очите и зачака. — Ако само се опиташ да дишаш към нея, ще се погрижа да куцаш през цялото време, докато учиш медицина.

Паркър направи няколко крачки назад, докато вляза в полезрението му.

— Мислех те за по-умна — поклати глава той и се обърна.

Травис го гледаше, докато се отдалечаваше, после очите му потърсиха моите.

— Нали знаеш, че това са пълни глупости? Нали?

— Сигурна съм, че всички точно това си мислят — измърморих аз, като забелязах с какъв интерес ни гледат преминаващите студенти.

— Тогава ще им докажа, че грешат.

С напредването на седмицата Травис възприе обещанието си много сериозно. Вече не се усмихваше на момичетата, които го спираха по коридорите, а понякога се държеше дори грубо. Когато отидохме на купона за Хелоуин в „Червената врата“, вече малко се притеснявах как ще държи на разстояние пияните си обожателки.

Аз, Америка и Финч седнахме на една маса да гледаме как Шепли и Травис играят билярд срещу двама други членове на „Сигма Тау“

— Давай, мило! — извика Америка, изправяйки се на стола си.

Шепли й смигна и удари топката, пращайки я в далечния десен джоб.

— Браво! — изписка тя.

Три жени, облечени като Ангелите на Чарли се приближиха до Травис, който чакаше реда си, и започнаха да му се усмихват. Той правеше всичко възможно да не им обръща внимание. Когато една от тях погали татуировката му, той дръпна ръката си. Направи й жест да се маха, за да може да стреля, и тя се нацупи на приятелките си.

— Можеш ли да повярваш колко са смешни? Тия момичета нямат срам — отбеляза Америка.

Финч поклати глава с благоговение.

— Заради Травис е. Синдромът на лошото момче. Ще искат да го спасят, или си мислят, че са имунизирани срещу лошотията му. Не съм сигурен кое от двете.

— А може би и двете — засмях се аз на момичетата, които чакаха Травис да им обърне внимание. — Можеш ли да си представиш как се надяваш да избере теб? След като знаеш, че ще те използва само за секс?

— Имат проблеми с бащите си — заключи Америка и отпи от питието си.

Финч изгаси цигарата си и ни подръпна за роклите.

— Хайде, момичета! Финчи иска да танцува.

— Само ако обещаеш повече никога да не се наричаш така — предупреди го Америка. Финч издаде напред долната си устна и Америка се усмихна. — Хайде, Аби, да не го разплачем.

Присъединихме се към полицаите и вампирите на дансинга и Финч поде любимите си движения в стил „Джъстин Тимбърлейк“. Аз хвърлих поглед през рамо към Травис и го хванах, че ме наблюдава с периферното си зрение, макар да се преструва, че гледа как Шепли вкарва осмата си топка. Шепли прибра печалбата и Травис отиде при дългата маса край дансинга да си вземе питието. Финч се мяташе по дансинга и най-после успя да се вмъкне между двете ни с Америка. Травис завъртя очи, подсмихна се и се върна на нашата маса заедно с Шепли.

— Ще си взема още едно, вие искате ли? — провикна се Америка.

— Аз ще дойда с теб — отвърнах аз й погледнах към Финч, който поклати глава и продължи да танцува.

Двете с Америка си проправихме път през тълпата до бара. Барманите бяха претоварени й ние се приготвихме да почакаме дълго.

— Никога няма да разбера защо изобщо някой залага срещу Шепли! — казах аз в ухото й.

— По същата причина, поради която залагат срещу Травис. Просто са идиоти — усмихна се тя. Един мъж в тога се облегна на бара до Америка и се усмихна.

— Какво пиете тази вечер, дами?

— Сами си купуваме питиетата, благодаря — заяви Америка, забола поглед пред себе си.

— Аз съм Майк, а това е Лоугън — каза той и посочи към приятеля си.

Аз се усмихнах учтиво и погледнах към Америка, която направи най-изразителната си физиономия „разкарай се“. Барманката взе поръчките ни, кимна на мъжете зад гърба ни и се обърна да приготви питието на Америка. После остави на бара квадратна чаша с розова разпенена течност и три бири. Майк й подаде пари и тя кимна.

— Това е друго нещо — каза Майк, като оглеждаше тълпата.

— Да — отговори подразнено Америка.

— Видях те, като танцуваше — обърна се Лоугън към мен и кимна към дансинга. — Добре изглеждаше.

— Ъъ… благодаря — отвърнах аз, като се опитвах да съм любезна, но съзнавах, че Травис е само на няколко метра от нас.

— Искаш ли да потанцуваме? — попита Лоугън.

Аз поклатих глава.

— Не, благодаря. Тук съм с…

— Приятеля си — довърши Травис, който се появи изневиделица. Изгледа яростно двамата мъже и те отстъпиха леко назад, явно сплашени.

Америка не можа да сдържи самодоволната си усмивка, когато Шепли я прегърна през рамо. Травис кимна към другия край на салона.

— Разкарайте се веднага.

Мъжете погледнаха към нас с Америка и направиха няколко предпазливи крачки назад, преди да се скрият в тълпата.

Шепли целуна Америка.

— Никъде не мога да те заведа!

Тя се закиска, а аз се усмихнах на Травис, който ме гледаше страховито.

— Какво?

— Защо му позволи да ти купи бира?

Забелязала настроението на Травис, Америка пусна Шепли.

— Не сме им позволявали, Травис. Казах им да не го правят.

Травис взе бутилката от ръката ми.

— А какво е това?

— Ти сериозно ли? — попитах аз.

— Да, сериозно! — Той хвърли бирата в кошчето до бара.

— Сто пъти съм ти казвал да не взимаш питиета от случайни мъже. Ами ако е сложил нещо вътре?

Америка вдигна чашата си.

— Не сме изпускали напитките от поглед, Трав. Преиграваш.

— Не говоря с теб — отвърна Травис, вперил очи в моите.

— Ей! — на мига се ядосах аз. — Не й говори така.

— Травис, успокой се — предупреди го Шепли.

— Не ми харесва да позволяваш на други мъже да ти купуват питиета — заяви Травис.

— Опитваш се да се скараме ли? — повдигнах аз вежди.

— На теб приятно ли ще ти бъде, ако отида на бара да си пия с някоя мацка?

— Ясно — кимнах аз. — Ти сега си сляп за всички жени и очакваш аз да положа същото усилие.

— Би било добре.

Той видимо се опитваше да потисне гнева си. Беше леко притеснително да стоиш от погрешната страна на яростта му. Очите му още блестяха от яд и в мен се надигна желание да премина в офанзива.

— Ще трябва да понамалиш тия изяви в стил ревнивото гадже, Травис. Не съм направила нищо лошо.

Той ме изгледа невярващо.

— Идвам тук и някакъв тип ти купува пиене!

— Не й викай! — намеси се Америка.

Шепли сложи ръка на рамото му.

— Всички пийнахме повечко. Хайде просто да си вървим.

Обичайното успокоително въздействие на Шепли върху Травис беше изчезнало и аз изведнъж се подразних, че това избухване беше сложило край на вечерта ни.

— Трябва да се обадя на Финч — измърморих аз и заобиколих Травис.

Почувствах топла ръка да обгръща китката ми. Обърнах се и видях Травис, който не изпитваше никакво разкаяние.

— Ще дойда с теб.

Аз дръпнах ръката си.

— В състояние съм и сама да направя няколко крачки, Травис. Какво ти става?

Забелязах Финч в средата на дансинга и си запробивах път към него.

— Ние си тръгваме.

— Какво? — надвика той музиката.

— Травис е в гадно настроение! Тръгваме си!

Финч завъртя очи и поклати глава, а после ми махна с ръка, докато слизах от дансинга. Точно когато видях Америка и Шепли, внезапно ме дръпна един мъж в пиратски костюм.

— Къде си мислиш, че отиваш? — усмихна се той, като се блъсна в мен.

Аз се засмях и поклатих глава при вида на смешната му физиономия. Когато се обърнах да продължа по пътя си обаче, той хвана ръката ми. След миг осъзнах, че ме сграбчва не заради мен самата, а за да потърси защита.

— Леле! — изкрещя той, вперил поглед някъде зад гърба ми с разширени очи.

Травис влетя на дансинга и замахна с юмрук право в лицето на пирата, като така събори и двама ни на земята. Подпряна с ръце на пода, аз мигах изумено, не вярвах на очите си. Усетих нещо топло и влажно по ръката си и като се обърнах, потръпнах от отвращение. Беше кръв от носа на човека. Той беше закрил лицето си с ръка, но яркочервената течност се стичаше по лакътя му, докато се гърчеше на пода.

Травис се спусна да ме вдигне. Изглеждаше не по-малко шокиран от мен самата.

— Мамка му! Добре ли си, Враб?

Щом се изправих, аз се отскубнах от него.

— Ти полудя ли?

Америка ме хвана за ръката и ме повлече през тълпата към паркинга. Шепли отключи колата и когато седнах на мястото си, Травис се обърна към мен.

— Съжалявам, Врабчо, не знаех, че те е хванал.

— Юмрукът ти мина на пет сантиметра от лицето ми! — извиках аз, като улових омаслената кърпа, която Шепли ми подхвърли, и избърсах с погнуса кръвта на мъжа от ръката си.

Лицето му помръкна от сериозността на ситуацията и той потръпна.

— Нямаше да посегна, ако бях допуснал, че може да те ударя. Нали го знаеш?

— Млъквай, Травис. Просто млъкни — казах аз, забола поглед в тила на Шепли.

— Врабчо… — понечи да каже Травис.

Шепли удари с длан по волана.

— Млъкни наистина, Травис! Каза, че съжаляваш, сега просто млъкни!

Пътуването премина в пълна тишина. Шепли наведе седалката си напред, за да сляза, а аз погледнах към Америка, която кимна разбиращо и целуна приятеля си за лека нощ.

— Ще се видим утре, мило.

— Обичам те — кимна примирено Шепли и я целуна.

Заобиколих Травис, за да стигна до хондата на Америка.

Той подтичваше до мен.

— Стига. Не искам да си тръгваш ядосана.

— О, аз не съм ядосана. Бясна съм.

— Трябва й малко време да се успокои, Травис — предупреди го Америка, като отключи вратата.

Когато ключалката на вратата откъм пътническото място щракна, Травис сложи ръка върху вратата.

— Не си тръгвай, Врабчо. Не бях на себе си. Извинявай.

Аз вдигнах ръка, за да му покажа следите от кръвта по дланта си.

— Обади ми се, когато пораснеш.

Той подпря вратата с хълбок.

— Не можеш да си тръгнеш.

Аз повдигнах вежди, а Шепли дотича при нас.

— Травис, пиян си. На път си да направиш голяма грешка. Просто я остави да се прибере вкъщи, да се успокои… утре, когато изтрезнееш, ще поговорите.

На лицето на Травис се изписа отчаяние.

— Тя не може да си тръгне — заяви той, като ме гледаше упорито в очите.

— Няма да се получи, Травис — казах аз и дръпнах вратата. — Мръдни се!

— Какво искаш да кажеш с това „Няма да се получи“? — хвана ме за ръката той.

— Имам предвид тъжната ти физиономия. Няма да се вържа — дръпнах се аз.

Шепли изгледа Травис за момент, после се обърна към мен.

— Аби… това е моментът, за който ти говорех. Може би трябва да…

— Не се меси, Шеп — скастри го Америка и запали.

— Аз ще прецаквам много неща, Врабчо, но ти трябва да ми прощаваш.

— На сутринта ще имам огромна синина на задника си! Ти удари този човек, защото беше ядосан на мен. Какво трябва да ми говори това? В момента навсякъде святкат червени лампички!

— Никога не съм удрял момиче — каза той, изненадан от думите ми.

— И аз не възнамерявам да бъда първото — отвърнах аз и дръпнах отново вратата. — Мръдни се, по дяволите!

Травис кимна и отстъпи назад. Аз седнах до Америка и треснах вратата. Тя включи на задна, а Травис се наведе да ме види през прозореца.

— Нали ще ми се обадиш утре?

— Просто карай, Мер — процедих аз, без да го поглеждам.

Нощта бе дълга. Постоянно гледах часовника и се свивах при всеки изминал час. Не можех да спра да мисля за Травис и дали да му се обадя. Чудех се дали и той е буден. Накрая пъхнах слушалките на айпода в ушите си и изслушах всички шумни противни песни от и лей листа си.

Последния път, когато погледнах часовника, минаваше четири. Птичките вече чуруликаха пред прозореца и аз се усмихнах с натежали очи. Стори ми се, че само секунда по-късно на вратата се почука и Америка влетя в стаята.

Тя издърпа слушалките от ушите ми и се отпусна на стола.

— Добро утро, слънчице. Изглеждаш ужасно — отбеляза тя, като наду дъвката си в розово балонче и го пукна звучно.

— Млъквай, Америка! — обади се Кара изпод завивките си.

— Нали разбираш, че хора като теб и Травис няма как да не се карат? — продължи Америка, докато си пилеше ноктите и дъвчеше огромната дъвка в устата си.

Аз се обърнах в леглото.

— Официално си уволнена. Ти си ужасна съвест.

Тя се разсмя.

— Просто те познавам. Ако сега ти дам ключовете, ще отпрашиш право натам.

— Няма!

— Да бе.

— Осем сутринта е, Мер. Вероятно още са мъртви.

В този момент на вратата се почука отново и Кара подаде ръка от завивките, за да отвори. На вратата се показа Травис.

— Може ли да вляза? — попита той с тих пресипнал глас. Лилавите кръгове под очите му издаваха, че не се е наспал, ако изобщо е мигнал.

Аз седнах в леглото, стресната от изтощения му вид.

— Добре ли си?

Той влезе и падна на колене пред мен.

— Съжалявам, Аби. Много съжалявам — каза той, като ме прегърна през кръста и зарови лице в скута ми.

Аз гушнах главата му и погледнах към Америка.

— Аз ъъъ… ще вървя — смотолеви тя и посегна смутена към дръжката на вратата.

Кара разтърка очи, въздъхна и грабна несесера си за баня.

— Винаги съм много чиста, когато ти си наоколо, Аби — изръмжа тя и тръшна вратата след себе си.

Травис вдигна очи към мен.

— Знам, че полудявам, когато стане дума за теб, но Бог ми е свидетел, че се старая, Враб. Не искам да разваля всичко.

— Тогава недей.

— Трудно ми е. Имам чувството, че всеки момент ще разбереш какъв кретен съм и ще ме зарежеш. Докато танцуваше снощи, поне десетина типове те зяпаха. Отиваш на бара и виждам как благодариш на онзи тъпак за питието. После идиотът на дансинга те хваща.

— Аз не раздавам юмруци всеки път, когато някое момиче те заговори. Не мога все да си стоя заключена в апартамента. Ще трябва да се научиш да се владееш.

— Ще го направя. Досега никога не съм искал да имам приятелка, Врабчо. Не съм свикнал да изпитвам такива чувства към някого… към когото и да било. Ако си търпелива с мен, обещавам ти, че ще реша проблема.

— Нека изясним нещо: ти не си някакъв кретен, ти си невероятен. Няма значение кой ми купува питиета или ме кани на танц, или флиртува с мен. Аз ще се прибера с теб. Помоли ме да ти имам доверие, но май ти ми нямаш.

— Не е вярно — смръщи се той.

— Ако си мислиш, че ще те зарежа заради следващия тип, който се появи, значи ми нямаш много вяра.

Той ме стисна по-здраво.

— Не съм достатъчно добър за теб, Враб. Това не означава, че не ти вярвам. Просто винаги съм готов за неизбежното.

— Не говори така. Когато сме сами, ти си съвършен. Двамата се чувстваме идеално. Но ти позволяваш на всекиго да съсипе това. Не очаквам да се обърнеш на сто и осемдесет градуса, но трябва да подбираш битките си. Не може да замахваш всеки път, когато някой ме погледне.

Травис кимна.

— Ще направя всичко, което поискаш. Само… само ми кажи, че ме обичаш.

— Знаеш, че е така.

— Никога не съм те чувал да го казваш — отбеляза той свъсено.

— Обичам те — отвърнах аз и допрях устни в неговите. — А сега спри да се държиш като бебе.

Той се засмя и се мушна в леглото при мен. Прекарахме следващия час там, под завивките, хилехме се и се целувахме, без да забележим кога Кара се е върнала от банята.

— Би ли излязъл? Трябва да се облека — каза тя на Травис, като стегна хавлията си.

Той ме целуна по бузата и излезе в коридора.

— Ще се видим след секунда.

Аз се отпуснах на възглавницата. Кара ровеше в гардероба си.

— Защо си толкова щастлива? — промърмори тя.

— Просто така — въздъхнах аз.

— Знаеш ли какво е съзависимост, Аби? Приятелят ти е чудесен пример, което си е направо плашещо, като се има предвид, че доскоро изобщо не изпитваше уважение към жените, а сега си мисли, че има нужда от теб, за да диша.

— Може и наистина да има — отговорих аз, отказвайки да й позволя да ми развали настроението.

— Не се ли питаш защо? Искам да кажа… той е минал през половината момичета в този университет. Защо ти?

— Той казва, че съм различна.

— Не се и съмнявам, че го казва. Но защо?

— Какво ти пука?

— Опасно е да изпитваш толкова силна потребност от някого. Ти се опитваш да го спасиш, а той се надява да успееш. Вие двамата сте истинско бедствие.

Аз се усмихнах към тавана.

— Няма значение какво или защо. Когато е хубаво, Кара… е прекрасно.

Тя завъртя очи.

— Ти си безнадежден случай.

Травис почука на вратата и Кара му отвори.

— Отивам в читалнята да уча. Късмет — рече тя с най-неискрения глас, на който беше способна.

— Какво беше това? — попита Травис.

— Тя каза, че сме истинско бедствие.

— Да беше казала нещо, което не знам — усмихна се той. Погледът му изведнъж се съсредоточи върху мен и той целуна нежната кожа зад ухото ми.

— Защо не се прибереш с мен?

Сложих ръка на тила му и въздъхнах, усетила меките му устни върху кожата си.

— Мисля да си остана тук. Постоянно вися у вас.

Той рязко вдигна глава.

— И какво? Не ти ли харесва?

Погалих го по бузата и въздъхнах. Много бързо се плашеше.

— Разбира се, че ми харесва, но аз не живея там.

Той прокара върха на носа си по шията ми.

— Искам те там. Искам те там всяка нощ.

— Няма да се пренеса при теб — поклатих глава аз.

— Не съм те молил да се пренасяш. Казах, че те искам там.

— Не по врат, а по шия! — засмях се аз.

— Наистина ли няма да дойдеш тази вечер? — намръщи се той.

Поклатих глава. Той вдигна поглед по стената и впери очи в тавана. Направо виждах как се въртят зъбчатите колела в главата му.

— Какво мислиш? — присвих очи аз.

— Опитвам се да измисля нов бас.