Филип Лий Ралф, Робърт Е. Лернър, Стендиш Мийчъм, Алън Т. Ууд, Ричард У. Хъл, Едуард Макнал Бърнс
Световните цивилизации. История и култура. Том първи (21) (Зората на историята. Светът през Класическата епоха)

Великолепието на египетското изкуство

Пирамидите

Най-известните от всички осезаеми египетски паметници са, разбира се, пирамидите — огромни конструкции с величествена простота, строени в зората на документираното време, служещи като гробници на фараоните. Възхищението от пирамидите преминава от изумлението пред тяхната стъписваща красота до недоумение относно начините на тяхното строителство. Първата от тях, стъпаловидната пирамида на фараона Джосер, е издигната около 2770 г. пр.Хр. във време, когато човечеството не е правило и опит за нещо от подобен мащаб. Докато шумерите през този период градят единствено от кирпич, а дотогавашните египтяни не били стигнали по-далеч от това да строят сгради от по няколко тона варовик, изведнъж под ръководството на главния архитект на Джосер, Имхотеп, без помощта на колесен превоз, били пренесени един милион тона варовик и прецизно подредени до височина 60 м. И това било само началото. Скоро след това, за един век между 2700 и 2600 г. пр.Хр., общо 25 млн. т варовик били изкъртени от скалните масиви, обработени, пренесени и наредени при строежа на редица от най-известните и най-красиви пирамиди. Перлата сред всички тях е несъмнено пирамидата на фараона Хуфу (наречен от гърците Хеопс), която се издига на височина от 160 м под идеалния ъгъл 52°, при който височината й е в съотношение към обиколката, равно на числото „пи“. Когато гърците решили да изброят седемте чудеса на света, те без колебание поставили Хеопсовата пирамида на първо място.

Пирамидите в Гиза, построени между 2700 и 2600 г. пр.Хр. За хиляди египтяни строежът на пирамиди бил непрекъснато занятие, предавано от поколение на поколение.

Многогодишна лятна работа

Гледайки великите пирамиди днес, не можем да не си зададем много въпроси относно това, как и защо са били построени. По една предпазлива оценка за издигането на една пирамида са били необходими около 70 000 работници. По всяка вероятност те са били сезонни работници. През летните месеци, когато прииждали водите на Нил, земеделците не са имали почти никаква работа, което правело възможно ангажирането им в крупни строителни проекти без вреда за селското стопанство. Но едно лято пирамида не прави. По-скоро, както се приема напоследък, работниците на пирамидите се трудели лято след лято, като започвали нова пирамида веднага след приключване на старата, без значение дали царуващият фараон е умрял или не, защото само така можем да си обясним превръщането на 25 млн т варовик в няколко огромни пирамиди в разстояние на един век. Така за хиляди хора добиването и пренасянето на варовик в изнурителната жега на египетското лято е било начин на съществуване година след година, без надежда за свършване.

Защо 70 000 работници са понасяли всичко това? Едва ли отговорът се крие в бруталната принуда, тъй като по онова време египтяните не са познавали робството (с изключение на малък брой военнопленници); освен това невъзможно е да си представим как шепа владетели могат да заставят десетки хиляди поданици да работят пряко волята си години наред, без да ги заплашват с някакво изключително оръжие. Най-близкото до истината обяснение е религиозната психология и груповата динамика. Египетските работници, които строели пирамидите, очевидно са вярвали, че техните фараони са земни богове, които могат да се възнесат за вечен живот след земния си край единствено с помощта на надлежно погребение. В този смисъл стъпаловидната пирамида на Джосер е буквално „стълба към небето“, а по-късните пирамиди са просто правоъгълни въплъщения на същата идея за издигане в небесата. Работниците, с чиято пот са издигнати тези величествени паметници върху горещите пясъци, са вярвали, че собственото им добруване е неразривно свързано с това на техните божествени владетели: ако фараоните успеели да изминат пътя към вечната си слава, животът на земята щял да процъфтява. Освен това задружният труд трябва да е внушавал на всеки работник приповдигнато чувство от другарството и груповия успех. Тази теза се подкрепя от знаците, открити върху отделни блокове на пирамидите, които гласят „дейна бригада“, „здрава бригада“ и т.н. Земеделците, които били сравнително изолирани през голяма част от годината, вероятно са считали груповата работа по най-престижните и величави проекти на съвремието за източник на гордост и емоционална награда, която превръщала хамалуването и потенето в почти приятно изживяване.

В крайна сметка египетските държавни ръководители осъзнали, че строежът на пирамиди е разточително занятие. Понеже личното спасение станало основна религиозна тенденция през годините на Средното царство, оттогава храмът изместил пирамидата като водеща архитектурна форма в Египет. Най-забележителните египетски храмове са в Карнак и Луксор, строени по време на Новото царство. Много от техните гигантски, богато резбовани колони стоят и днес като мълчаливи свидетели на превъзходен архитектурен талант. Египетските храмове се отличават с огромните си размери. Храмът в Карнак, с дължина около 400 м, по площ превишава размерите на всички известни религиозни здания. Само централната му зала би могла да побере почти всяка европейска катедрала. Колоните в храмовете са с огромни размери. Най-големите са с височина 21 м и диаметър над 6 м. Изчислено е, че на всеки от капителите могат да застанат стотина души.

Храмът в Карнак. Голяма част от тази сграда е съборена или отнесена, но огромните колони дават представа за масивността на египетските храмове.

Египетската скулптура и живопис служели най-вече като притурка към архитектурата. Скулптурата се характеризира с установени правила на стила и символиката. Статуите на фараоните са обикновено колосални. Създадените през Новото царство се издигат на височина 25–30 м. Някои от тях са оцветени за по-голяма прилика, очите често са инкрустирани с планински кристал. Стойката е почти винаги застинала, с ръце кръстосани пред гърдите или изправени покрай тялото и поглед зареян в далечината. Изражението обикновено се характеризира с лека усмивка, но иначе е лишено от всякакъв израз на емоция. Често се използва анатомичното изопачаване: увеличаване на естествената дължина на бедрата, акцентиране на широките плещи или изравняване на дължината на пръстите. Известен пример за неестествена скулптура са сфинксовете, разпространени с хиляди в Египет; от тях най-известният е Големият Сфинкс в Гиза. Той представлява глава на фараон върху тяло на лъв. Целта вероятно е да се покаже нагледно, че фараонът притежава лъвска сила и смелост. Фигурите в релефната скулптура са още по-малко съобразени с природата. Главата е в профил, а очите анфас, тялото се вижда фронтално, а краката са обърнати настрани.

Фараон Микерин и неговата царица. Скулптура от Четвъртата династия, 2590 г. пр.Хр. — пример за студен и помпозен стил. Приликата между профилите почти не оставя съмнение, че освен съпрузи те са брат и сестра.

Не е трудно да се долови посланието на египетската скулптура. Колосалните размери на статуите на фараоните несъмнено символизират тяхната власт и мощта на държавата, която те представляват. Забелязва се, че размерите на тези статуи стават по-големи с разширяването на Империята и абсолютизирането на държавната власт. Условната застиналост и безстрастност имат за цел да покажат дълговечността и стабилността на живота на нацията. Ето ви една империя, която не може да бъде разтърсена от превратностите на съдбата и която ще остане вечна и непоклатима. Изображенията на нейните държавни мъже не могат да издават тревога, страх или триумф, а неизменно спокойствие векове наред. По подобен начин анатомичното деформиране може да се тълкува като опит да се предаде някакъв национален идеал.

Интересно изключение от основната линия на египетското художествено развитие е изкуството при Ехнатон. В желанието си да скъса с всякакво проявление на древната египетска религия, включително с нейните художествени условности, фараонът оглавил една художествена революция. Новият стил, покровителстван от него, е натуралистичен, защото според новата религия природата е творение на Атон. Вследствие на това в бюстовете на фараона и царица Нефертити по-раншната помпозна студенина и деформация отстъпват място на по-голяма реалистичност на детайла. Запазеният бюст на Нефертити, разкриващ нейната леко загадъчна и обаятелна женственост, е едно от най-великите творения в историята на изкуството. По същите причини живописта под егидата на Ехнатон също се проявява като силно експресивна художествена форма. Стенописите от този период разкриват емпиричния свят най-вече чрез движението. Те улавят мига от движението на дивия бик, който подскача в блатото, стремителния бяг на изплашения елен и плавността, с която се носят патиците в езерцето. Но също както била краткотрайна религиозната реформа на Ехнатон, такова било и по-натуралистичното изкуство при неговото управление.

Нефертити. Прочутият бюст, изработен в ателиетата на Ехнатон в Ал-Амарна.