Шарл Дил
Революционни дни във Византия (3)

III

В продължение на четири години — от 1345 до 1349, Солун е представлявал във Византийската империя истинска, почти независима република, управлявана от Андрей Палеолог като пълен господар. Заповедите, които идвали от Константинопол, се отхвърляли категорично. Когато през 1347 г. патриархът назначил за архиепископ на града знаменития Григорий Паламас, републиката решително му забранила влизането в града. Омразата към Кантакузин продължавала дори и тогава, когато през 1347 г. той бил тържествено коронясан в „Св. София“. В Солун не го признавали за законен император. Палеолог не се колебаел да изгаря на градския площад благосклонните послания, които Кантакузин изпращал на бунтовния град. В Солун са знаели много добре, че в тоя момент императорът съвсем не може да подчини града с оръжие. Затова зилотите си позволявали по отношение на него всякакви обиди и те съобщавали в Константинопол, че ако не ги оставят спокойни, ще предадат града на сръбския крал Стефан Душан.

Глуха вражда съществувала обаче между Палеолог и неговия колега в управлението на града Алексей Метохит. Последният строго порицал дързостта, с която изгаряли императорските писма и заявил високо, че един подобен акт е истинска измяна по отношение на монархията. Загрижен впрочем за състоянието на духовете в града и за опасността, че той може да падне в ръцете на сърбите, Алексей започнал от 1349 г. преговори с константинополското правителство. В писмата, които изпращал в столицата, той клеветял Андрей Палеолог, като единствен отговорник за всичко, което ставало в Солун. Той съобщавал също, че народът започва да се уморява от управлението на зилотите и с изключение на няколко много компрометирани водители, всички биха посрещнали падането им с радост. Той прибавил, че влязъл във връзка с група добри граждани, силно недоволни от режима, че е сигурен в гарнизона и че една промяна е неизбежна в града. И наистина, Метохит се обявил смело против Палеолог и зилотите. Като почувствувал, че властта му се изплъзва, водачът на Народната партия постъпил както през 1345 г. Той издигнал своите верни моряци и ги накарал да се въоръжат срещу неговите противници. Но последните не забравили авантюрата от 1345 г. Без да губи време, след като бил предупреден, че моряците се въоръжават, Метохит ги нападнал посред нощ и ги сразил. Борбата била кратка и немного смъртоносна. Никой, както казват историците, не бил убит. Задоволили се само да разграбят къщите на Палеолог и на неговите партизани, да изгонят от града водача на Народната партия, който отишъл да търси подслон в един от атонските манастири.

Но не било свършено всичко с Народната партия. Останалите в Солун зилоти направили последни усилия: чувствувайки, че не могат вече като някога да разбунтуват народа и да го водят на пристъп към къщите на богатите, те намислили да предадат града на Стефан Душан. Парите, които сръбският крал щедро раздал в града, му създали много скоро силна партия. Бързо в града били съобщени предимствата, които гражданите биха добили, ако се подчинят на сърбите и когато Душан се явил под стените, мнозина от простолюдието, които страдали от обсадата, пожелали открито победа на краля, който щял да им донесе край на нещастията. Това показва, че въпреки падането на Андрей Палеолог, Демократическата (Народната) партия била още всесилна. Понеже Метохит и патриотите, които останали верни на империята (тези, които Кантакузин нарича филоромеи), не знаели как да се противопоставят на изменниците, които ги били заобиколили, отправили отчаян апел в Константинопол. И той бил чут. Придружен от своя млад колега, император Йоан V Палеолог, който бил по-популярен от него, през есента на 1349 г. Кантакузин влязъл по море в Солун. Положението там продължавало да бъде неспокойно. Зилотите и народът още били в открита вражда с благородниците, а сърбите отвън били страшни. Монарсите обаче били посрещнати добре и тяхното присъствие довело ред и спокойствие. Оставало само да се отърват от зилотите — Кантакузин се погрижил за това. Той свикал на голямо събрание всички граждани и там се започнал съдът над Народната партия лично от него. Той заявил, че единствената цел на зилотите е била да заграбят имотите на богатите, защото в мнозинството си те били без средства. Той порицал техните интриги със сърбите, на които поради личен интерес се готвели да предадат града и императора. Той доказал, че те винаги са били неприятели на монархията, на своите съграждани и на всички ромеи. И може би с красноречието си той обърнал общественото мнение или във всеки случай оправдал мерките, които заповядал да се вземат. Водачите на зилотите били арестувани, едни изпратени в Константинопол, а други прогонени. Императорската власт била най-после установена в Солун. Паламас успял да заеме епископския си трон и в първата си реч, която произнесъл, той горещо препоръчал на своите слушатели мир и съгласие. Този съвет съвсем не бил лекомислен. Градът се боял сега от възможните отмъщения на аристократическата партия, а разумните хора, като Деметриус Кидонис, се страхували да не би след кратко затишие да избухне наново социална война. Затова Кидонис мъдро съветвал благородниците да не експлоатират народа, да не докарват до крайност отчаяните и да се опитат с по-демократично управление да приближат до себе си някогашните свои противници.