Шарл Дил
Невероятните приключения на Василий I Македонец (3)

III

Василий победил. Няколко седмици по-късно императорът, който нямал деца, го осиновил и го повишил в чин магистър; не след дълго го направил и съуправител и кесар.

На деня на Св. Троица в 866 г. народът с учудване видял, че в църквата „Св. София“ поставяли два трона. Това заинтригувало жителите на столицата, защото те знаели, че имат само един цар. Скоро всичко станало ясно. В обичайното време царското шествие влязло в църквата. Най-напред вървял Михаил, следван от Василий в парадно облекло със знаците за отличие и меча на камерхер. С твърди стъпки императорът се отправил към иконостаса и спрял на най-горното стъпало, по-долу до него застанал Василий, а още по-надолу се наредили оберхофмайсторите, статссекретарят, началниците на цирковите партии, които представлявали народа. Тогава в присъствието на двора и събралата се тълпа държавният секретар прочел царския указ: „Кесар Варда — гласял тоя указ — състави заговор с цел да ме убие и затова се постара да ме изведе из столицата. Ако Симватий и Василий не бяха ме предупредили, нямаше да бъда сега между живите. Но той загина жертва на своето престъпление. По мое повеление Василий, паракимен, мой верен слуга, пазител на моето Царско Величество, който ме спаси от ръцете на моя враг, обичания от мен, се назначава за пазител и управител на моята империя и трябва да бъде почитан от всички като император“. Трогнат, Василий се разплакал при четенето на тая грамота, която без съмнение не била нещо ново за него. След това Михаил предал собствената си корона на патриарха, който като я благословил, я положил на главата на Василий. В това време хофмайсторите му поднесли порфира и му обули червени обувки. А народът по обичая викал: „Многая лета на императорите Михаил и Василий“.

Благодарността никога не е била добродетел на Македонеца. Неговите неотдавнашни сътрудници поискали от него да им даде полагащата им се част от властта и почестите. Василий без стеснение ги изпратил без нищо, а след това, когато те, недоволни, се разбунтували, той ги наказал строго. Но и привидната, голяма благосклонност на такъв един господар, какъвто бил Михаил, не била много надеждна, толкова повече, че мнозина придворни, като завиждали на бързото издигане на любимеца, се стараели да му напакостят пред царя и уверявали последния, че новият му съуправител замисля покушение върху живота му. Напразно Василий, за да задържи влиянието си, се мъчел да стане необходим на царя, присъствал на тържествата му, пиел заедно с него и му позволявал да фамилиарничи с жена му Евдокия. При колебливия и непостоянен характер на Михаил Василий винаги се страхувал за властта си, а дори и за живота си.

Той скоро почувствал ясно опасността, която го заплашвала. Една нощ, празнувайки победата, спечелена при надбягванията, царят устроил тържествена вечеря в Антимиевския дворец на азиатския бряг. След десерта един от присъстващите, патрицият Василискиян, високопоставен някога при императора, започнал да го хвали, че много ловко и щастливо управлявал колесницата си. Тогава в главата на пияния Михаил хрумнала смешната мисъл, една от многото такива, които се раждали, когато бил в пияно състояние. „Стани — казал той на патриция, — свали пурпурните ми обувки и ги обуй на себе си!“ Патрицият се смутил и погледнал Василий сякаш искал от него съвет. Но разгневеният цар му заповядал да се подчини веднага и като се обърнал към Василий, му казал с подигравка: „Наистина аз намирам, че нему те повече приличат, отколкото на тебе“. После започнал да импровизира стихове в чест на новия си любимец: „Гледайте го всички и му се любувайте — пеел той. — Нима не е достоен да бъде цар? Той е красив и короната много ще му приляга; всичко способства за неговата слава“. Василий в отчаяние мълком сдържал своя гняв. Евдокия, потънала в сълзи, се стараела да отклони Михаил. „Господарю — казвала му тя, — царското достойнство не е играчка, не бива да се позори.“ Но Михаил, все по-пиян, й отвръщал с насмешка: „Нека не те безпокои това. Мене ме забавлява шегата да направя Василискиян император.“

Може би и Теодора, която се ползвала с благосклонността на сина си, също интригантствала срещу Василий и се стараела да го свали от престола. Каквото и да било, Македонецът, като чувствал, че съуправителят му се мъчи да се освободи от неговото влияние, решил, че е настъпило време да свърши с него. За да извини последния акт от тая драма, Константин VII, внукът на Василий, се помъчил да ни обрисува Михаил в най-ужасни краски и в строгия обвинителен акт, който съставил срещу него, събрал всичко, което се говорело за неговите безумия, скандали и престъпления. Но той не посмял да разкаже за участието, което дядо му взел в убийството на човека — бивш негов господар и благодетел. При все това истината в случая не подлежи на никакво съмнение.

На 23 септември 807 г. императорът вечерял в Антимиевския дворец. Въпреки доносите, които бил получил срещу Василий и ненавистта, която сега хранил към своя предишен приятел, императорът поканил на трапезата си своя царствен другар и жена му Евдокия. Както винаги, царят много пил и всички знаели, че в пиянството си той е способен на всичко. Твърдо решен да действа, Василий няколко дни по-рано се бил уговорил с мнозина от ония, които му помогнали по-рано да се избави от Варда. Чувствайки, че решителният миг е настъпил, той под предлог на естествена нужда излязъл от залата, в която ставало угощението, влязъл в царската спалня и със своя великански юмрук счупил всички заключалки, за да не може императорът да се заключи, след което се върнал и отново седнал на масата. Както винаги, Евдокия била безкрайно любезна с любовника си. Когато късно вече поканените станали от местата, Василий пожелал сам да подкрепи кандилкащия се император, завел го до спалнята му и на прага почтително му целунал ръка. Пазен от двама верни служители, Михаил скоро дълбоко заспал. Тогава с осем души заговорници Василий се вмъкнал в спалнята. При това неочаквано втурване уплашеният камерхер Игнатий извикал и се опитал да се съпротивлява. От шума при борбата императорът се пробудил и изведнъж изтрезнял, огледал се наоколо. Един от другарите на Василий Йоан Халдий извадил меча си и с един удар отрязал двете ръце на императора; друг един повалил Василискиян, а останалите заговорници застанали да пазят при вратите, за да попречат на дежурните войници да се притекат на помощ на господаря си. След това заговорниците започнали съвещанията си. „Ние му отрязахме двете ръце — казал един от тях, — но той е жив още и ако остане жив, какво ще стане с нас?“ Тогава един от убийците се върнал в стаята, където потъналият в кръв Михаил, изтегнат в леглото си, охкал и проклинал убийците си и най-вече Василий, и с един удар на меча си му разрязал корема. След това доволен се върнал и доложил на Василий, че сега вече всичко е свършено.

Константин VII чувствал целия ужас на това трагично и долно убийство. В биографията на дядо му, написана от него, той казва само това: „Избраните измежду болярите и Сената с помощта на някои гвардейски войници пратиха на оня свят императора в Антимиевския дворец. Бидейки съвсем пиян, той без страдание премина от съня във вечността“. Краят на Михаил III бил толкова по-мъчителен и ужасен затова че той загивал, ако не от ръката, то поне по заповед на оня, когото той направил свой съуправител. Неочаквано изтрезнял в последния миг, той е могъл по време на страшната си агония да почувства предателството на Василий, който станал убиец на своя законен господар и своя осиновител.

Предсказанието на Теодора се сбъднало. Като отстранил всички пречки по пътя си към престола, Василий най-после станал император. За да свършат по-скоро с преврата, заговорниците минали през Златния рог, завладели Свещения дворец и на сутринта първата грижа на новия монарх била да настани с по-голяма тържественост в царските покои законната императрица, своята жена Евдокия Ингерина, която до края си останала любовница на Михаил III. През време на коледните празници в 868 г. той без срам се показал заедно с нея из улиците на столицата във великолепна колесница, впрегната в четири бели коня. Няколко години по-късно той имал от Евдокия син, първото си законно дете, и после още четири дъщери. От това се вижда, че Василий си останал в душата си груб македонски селянин и съвсем не бил придирчив.

Такъв бил той винаги.

В живота си Василий се срещнал с три жени. Даниелис му дала пари, с помощта на които той направил положението си, затова винаги грижливо тачил паметта й и поддържал изгодната с нея дружба. Евдокия била и си останала любовница на императора. От угодничество към Михаил III той се оженил за нея и от угодничество затварял очи пред нейното поведение, тъй като тя му помагала в неговите честолюбиви замисли и му била полезен другар. Ето защо даже след смъртта на императора, въпреки скандалния й живот, той я задържал при себе си, като чувствал, че може да навреди на династията си, ако не се отнася към нея с безкрайна снизходителност. И накрая Текла, сестрата на Михаил, която била влюбена във Василий, тъй като той бил красив мъж. Само с нея той постъпил жестоко. Като узнал по-късно, че тя има друг любовник, приятел на кесаря Варда, Василий заповядал да го насекат на късове, а нея да бият с камшик. И това той направил не в порив на ревност към миналото, проявена у човек, който вече старее, както може да се приеме на пръв поглед. Твърде практичен, Василий конфискувал в своя полза имотите на Текла.

По такъв начин през целия си живот Василий си останал животно в човешки образ, първобитно и грубо, със силни страсти и жестоки инстинкти, с каквито се появил преди много години, когато едва-що начевал кариерата си. Това хвърля особена светлина в душата на тоя основател на династия. Той бил човек много честолюбив и ловък, а в същото време голям и много щастлив политик, който с управлението си подготвил за Византийската империя две велики и блестящи столетия. Но заедно с това бил и човек с користна и низка душа, без чувство за съвест и деликатност, без благодарност и чест.

* * *

Император Василий I умрял на 29 август 886 г. вследствие на едно странно приключение, което се случило с него по време на лов. Веднъж, отдавайки се на своето любимо развлечение в околността на столицата, той видял голям елен. Спуснал се да го преследва и така се отдалечил от свитата си. Животното започнало да се брани. Наклонило глава и ударило коня с рогата си и изведнъж закачило с тях пояса на нещастния цар и го повлякло. Когато изплашеният кон се присъединил към останалите ловци без своя ездач, това предизвикало страшно вълнение сред придворните. Вълнението се усилило още повече, когато забелязали надалеч елена в бесен бяг да отнася императора. Напразно се опитвали да затворят пътя на животното — едва успявали да го застигнат и то подемало нов бяг и бързо се изплъзвало. Все пак няколко войници успели да го изпреварят и да му отрежат пътя на отстъплението, после един от тях застигнал елена и с един удар на меча си отрязал пояса на императора. Василий паднал на земята безчувствен и бил отнесен в Свещения дворец в твърде плачевно положение. Тогава той бил вече на 74 години и няколко месеца и здравето му било отслабнало. При тия условия случаят, на който станал жертва (еленът го мъкнал на разстояние 16 мили), се оказал съдбоносен. Скоро били отбелязани повреди на вътрешните органи и една седмица по-късно основателят на Македонската династия умрял, като предал властта на най-големия от синовете си — Лъв.