Шарл Дил
Невероятните приключения на Василий I Македонец (2)

II

Когато Василий се появил в двореца, вуйчото на царя, Варда, бил всесилен. След убийството на Теоктист и отстраняването на Теодора той скоро станал глава на правителството; постепенно бил произведен в доместик на школите, скоро kuropalat и най-после бил причислен към управлението на империята с титлата кесар и царувал самостоятелно от името на Михаил III.

Въпреки своите пороци Варда бил забележителна личност. Твърде честолюбив, страшно жаден за власт, богатство и разкош, при все това той смятал себе си едновременно за прекрасен администратор, строг съдия, неподкупен министър. С това той станал, много известен, макар че му липсвала всякаква съвест и бил дълбоко безнравствен. Бил твърде интелигентен, обичал литературата и се интересувал от науките. На него принадлежи честта за основаването на Магнаурския университет, където били събрани най-известните професори на онова време. Там се преподавало граматика, философия, геометрия, астрономия. За да подбуди, старанието на професорите и усърдието на учениците, Варда често и внимателно посещавал школата. Той бил познат и дори приятел на знаменития Лъв Тесалийски, известен математик, философ и превъзходен лекар, който, както всички велики учени на средните векове, се ползвал с мрачната слава на вълшебник и магьосник. Без съмнение във всяко друго отношение Варда скандализирал и града, и двореца. Той имал твърде подозрителни отношения с несъщната си дъщеря, което послужило за главна причина на големия конфликт между регента и патриарх Игнатий, който намерил за нужно да забрани на всесилния регент достъпа в църквата „Света София“. Но дори неприятелите на Варда били принудени да признаят високите му качества. Под неговото управление били спечелени значителни победи над арабите, смелите нападения на русите над Константинопол били победоносно отбити и нему принадлежи славата на великото дело на християнските мисии, което той довел докрай чрез посредничеството на патриарх Фотий, приемник на Игнатий. По негово време Евангелието било разпространено между моравците и българите и под негово покровителство славянските апостоли Кирил и Методий предприели великото дело, благодарение на което цели държави били приети в православието.

Докато кесарят управлявал империята, сам императорът, както и преди, се отдавал на безумства. Пилеел за най-смешни приумици парите, спестени от родителите му, учудвал и досаждал на столицата с необузданата си страст към конете и ездата. Заповядал да му построят великолепна конюшня, украсена като някой мраморен дворец и се гордеел с нея повече, отколкото император Юстиниан с храма „Света София“. Прекарвал времето си в средата на жокеите, обсипвал ги със злато и обичал да кръщава децата им. Сам в жокейски костюм ръководел надбягванията на хиподрума и често на хиподрума, съседен на Антимиевския дворец, лично вземал участие и заставял висшите държавни сановници да му подражават, да се преобличат като жокеи, за да се състезават с него за премията. И като че ли за подигравка образът на Пресветата Дева, поставен на императорския трон, заместил царя и председателствал на празненствата на приемите.

Когато Михаил III се отдавал на своите удоволствия, не обичал да го безпокоят под какъвто и да било предлог. Веднъж, когато бил в хиподрума, му доложили, че арабите са заели азиатските провинции и пратеника на доместика на схолите, изправен пред царя, чакал с вълнение заповедите му. „Каква дързост — извикал императорът, — да идват да ми докладват подобни неща, когато цял съм зает с надбягвания така необикновено важни и когато трябва да знам няма ли да се разбие на завоя колесницата, която иде отдясно.“

Между границата на Киликия и столицата имало една система огнени сигнали, един вид оптически телеграф, който бързо съобщавал за нахлуванията на мюсюлманите. Михаил III заповядал да го унищожат, защото той отвличал народа в дни на празненства и защото съобщаваните лоши вести натъжавали зрителите и им пречели да се насладят напълно от зрелището на игрите. Известни ни са вече неговите поразии и шеги, които той си устройвал със своята свита от шутове; известно е също и пиянството му, благодарение на което той получил в историята прозвището Михаил Пияницата. В пияно състояние, не помнейки, разбира се, какво говори, той издавал смъртни присъди или измислял невероятни безумства. За да му се харесат, трябвало непременно да вземат участие в тези развлечения и всички в двореца се надпреварвали в това. Казват, че и сам патриарх Фотий, макар да намирал забавите на императора за твърде смешни, на масата все пак охотно пиел не по-малко от императора и, сам с това оправдавал поведението му.

Във всеки случай Василий разбрал, че при това положение на нещата лесно може да направи кариера. Той навсякъде се приспособявал, на всичко се съгласявал, всички използвал. В 856 г. длъжността завеждащ царската, конюшня останала вакантна, тъй като този, който я заемал, участвал в заговора против императора, и затова била дадена на Василий. В 862 г. оберкамерхерът Дамиян, предишен приятел на Варда, бил уволнен, защото се отнесъл с недостатъчно уважение към кесаря, с когото се скарал. Василий заел този доверителен пост, който го поставял в близки отношения с императора. Михаил обожавал своя любимец и говорел на всички (които още го слушали), че само македонецът му бил верен и предан слуга. Скоро той го направил и патриций, а после го и оженил. Всъщност Василий бил вече женен за македонка като него, която се казвала Мария, но царят го заставил да се разведе с нея. Мария, след като получила известна сума, била изпратена в родината си. След това императорът оженил приятеля си за своята любовница Евдокия Ингерина.

Тя била много красива жена. Михаил бил неин любовник вече няколко години и продължавал още да я обича твърде много, така че, като я настанил по тоя начин, той запазвал правото да й остане любовник. Този договор бил така точно изпълнен, че безпристрастните летописци без ни най-малко съмнение приписват на императора двете първи деца на Василий. Придворните писатели, естествено по-сдържани по този деликатен въпрос, превъзнасят не само привлекателността и красотата на Евдокия, но и нейната скромност и целомъдрие. Тяхната настойчивост в това отношение показва, че това е било болното и неприятно място на Македонската династия. Сам Василий се помирявал с това положение. Той имал с какво да се утеши, бил любовник на Текла, сестрата на императора и Михаил III се стараел да не вижда тази връзка, също както и Василий гледал през пръсти на любовните връзки на жена си. Така тия две двойки представлявали две щастливи семейства, каквито може човек да си представи.

Лесно можем да се досетим, че Василий не току-така бил снизходителен. В тоя македонски търсач на приключения, в тоя толкова нагаждащ се царедворец Варда съзирал скрито честолюбие, което си пробивало път. „Аз изгоних лисицата — казвал той на приближените си след падането на патриарх Дамиян, — но на негово място вкарах лъва, който ще ни погуби всички.“ И наистина скоро между любимеца и министъра започнала страшна борба. Василий се стараел да убеди императора, че кесарят крои заговор срещу живота му, но Михаил само се надсмивал на тия неоснователни обвинения. Тогава, за да постигне целта си, македонският интригант потърсил сътрудник и го намерил в лицето на Симватий, зет на Варда, когото уверил, че е уважаван от императора и би желал да му направи някаква добрина, но че единствено неговият тъст е против законното повишение. След това той подновил опитите си пред императора и за да придаде по-голямо значение на обвиненията си, се позовал на свидетелството на подмамения и вбесен Симватий, който, без да му мисли, се заклел заедно с Василий, че Варда наистина готви заговор. Тези показания силно разколебали доверието на императора и постепенно той се съгласил да действа срещу министъра. Но кесарят бил силен — в Константинопол го уважавали много повече от императора. Чрез своя син Антион, главен началник на гвардията, той държал в ръцете си цялата войска в столицата. Да замислят нещо срещу него в столицата, това означавало да бъдат предварително уверени в неуспеха си. За да създадат благоприятен случай, трябвало преди всичко Варда да бъде отдалечен от приятелите си. Затова убедили императора да обяви война на арабите в Азия — по тоя начин Варда, който бил задължен да придружава царя, попадал беззащитен в ръцете на враговете си.

Варда обаче узнал за всичките тия интриги и приближените му го посъветвали да се защитава и просто да заяви, че той няма да отиде с императора във войската. Разбира се, суеверните хора откривали вече всевъзможни предзнаменования, които предсказвали близкия край на министъра. Разказвали например че веднъж в църква, когато той се молел, почувствал, че невидима ръка тегли отзад наметалото, което носел като знак за своята длъжност. Също така тревожно изтълкували подаръка, който неочаквано му изпратила сестра му Теодора. Това било някаква дреха, цяла покрита с образи на яребици, шити със злато, която се оказала къса за него. Веднага започнали да говорят, че яребицата означава измама, а много късата дреха — близка смърт. Сам Варда сънувал сънища, които твърде много го безпокоели. Веднъж сънувал, че по време на обиколката с кръста той влязъл заедно с императора в църквата „Света София“ и в дъното на църквата, на свода, видял изведнъж Св. Петър заобиколен с ангели, а в краката му патриарх Игнатий, който искал правосъдие над ония, които са го преследвали. Тогава апостолът заповядал на императора да застане от дясната му страна, а на кесаря — от лявата и като подал меча на служителя си, облечен в златна дреха, му заповядал да прободе кесаря. Но Варда бил свободомислещ и твърде умен и не отдавал значение на такива „глупости“. От своя страна императорът и неговият любимец правели всичко възможно, за да спечелят отново доверието му и непременно да го вкарат в примката, която му готвели. Преди да заминат във войската, те двамата заедно с кесаря отишли в църквата „Богородица Халкопратия“^[16] и там в присъствието на патриарх Фотий, свидетел на клетвата им, тържествено над светото причастие уверили Варда, че той няма защо да се бои от тях. Почти убеден, регентът се решил да отпътува заедно с дворцовите хора и клетвопрестъпният Василий постигнал целта си. Летописците, които са добре разположени към македонската династия, се стараят да отхвърлят от Василий обвинението в убийството на Варда и да докажат, че той не е играл никаква роля в това събитие. Всъщност нещата стоят така:

Войската и дворът отпътували за Азия. Василий с няколко заговорници, свои братя, роднини и близки приятели, на които съобщил за намеренията си, бил готов да действа щом императорът му заповяда. И за да ускори събитията, той със своите сътрудници подклаждали неразположението на императора срещу надменността на кесаря, чиято палатка, разпъната на хълма, господствала над царската шатра. Варда знаел всичко за готвещия се заговор, но пренебрегвал опасността, не обръщал внимание на предупрежденията на приятелите си и, вярвайки в гения си, разчитал, че враговете му няма да посмеят нищо да направят. За по-голяма внушителност пред тях, той облякъл разкошния си костюм и на кон, обкръжен от многобройна свита, както винаги, рано сутринта тръгнал на аудиенция при императора. Василий го причакал. В качеството на камерхер той трябвало да срещне кесаря и да го въведе при императора. Като влязъл в палатката, Варда седнал до императора и разговорът започнал. Тогава Михаил хвърлил поглед към приближените си, като им дал да разберат, че моментът е дошъл. При тоя знак логотетът Симватий влязъл в царската шатра и като се прекръстил, както било уговорено предварително, предупредил убийците и ги въвел вътре. Василий, който стоял зад Варда, едва сдържайки се, правел заплашителни знаци към него, когато изведнъж кесарят неочаквано се огледал и разбрал всичко. Чувствайки, че загива, той се хвърлил в краката на Михаил, като го молел да го спаси. Но Василий сложил ръка на меча си, при тоя знак заговорниците се нахвърлили върху Варда и пред очите на безучастния или пък безсилен император насекли на късове нещастния кесар. С толкова ярост се нахвърлили те върху жертвата си, че после едва успели да съберат няколко безформени къса, които били погребани в същия Гастрийски манастир, където била заточена Теодора по заповед на нейния брат. Според официалните изявления, очевидно съставени с цел да оправдаят това низко убийство, излизало, че заговорниците постъпили така, защото животът на императора бил в голяма опасност. Но този разказ никого не измамил. Без съмнение патриарх Фотий, като истински царедворец, побързал да поздрави императора с щастливото му избавление от заплашващата го опасност. Но народът, който бил по-чистосърдечен и обичал Варда, казал на върналия се Михаил: „Царю, ти направи лошо пътешествие, ти проля кръвта на своя роднина и близък на тебе човек. Пази се сега!“.