Маргарет Атууд
Ясновидката (37)

Глава 37

Всъщност не съм възнамерявала да го ударя с бутилката от чинцано. Искам да кажа, че имах намерение да ударя някого, но в това нямаше нищо лично. Никога не го бях виждала, той беше напълно непознат. Вероятно съм се увлякла: той ми приличаше на някого…

И естествено не мислех, че ще го нокаутирам по този начин; това беше от случаите, когато човек не знае собствената си сила. Почувствах се ужасно, особено когато видях кръвта. Не можех просто да го изоставя там, може да е получил сътресение или да умре от кръвоизлив и затова накарах мистър Витрони да повика лекар. Казах, че съм помислила, че този човек иска да влезе с взлом в къщата. За щастие той беше в безсъзнание и не можеше да ми противоречи.

Беше мило от негова страна, че не ме даде под съд, когато дойде на себе си. Отначало помислих, че е само защото иска да разбере цялата история: журналистите са такива. Говорих много, разбира се, но се чувствах нервна. Сигурно ще излезе доста необикновена история, когато я напише; и най-странното беше, че въобще не го лъгах. Или поне не много. Скрих някои имена и някои други неща, но нищо съществено. Предполагам, че тогава все още можех да се измъкна. Бих могла да кажа, че имам амнезия или нещо друго… Или можех да избягам; той нямаше да успее да ме издири. Учудена съм, че не постъпих така, защото винаги съм изпитвала ужас да не ме открият. Но някак си не можех да избягам ей така и да го оставя в болницата сам, без да има с кого да си говори; особено след като едва не го убих по погрешка.

Сигурно е бил потресен, когато се е събудил в леглото, при това със седем шева. Това ме караше да се чувствам доста виновна. Палтото му изглеждаше ужасно, но му казах, че при химическото чистене всичко ще излезе. Предложих му аз да платя, но той не ми позволи. Вместо това му занесох цветя; не можах да намеря рози и взех някакви жълти цветя, подобни на слънчогледи. Бяха поувехнали и го посъветвах да помоли сестрата да ги сложи във вода. Той изглеждаше доволен.

Много мило от негова страна, че ми даде пари за самолетния билет. Ще му ги върна веднага щом се оправя. Първо, трябва да изкарам Сам и Марлийн от затвора, дължа им го. Адвокатът на Сам е бил този, който е съобщил, че съм все още жива; не би трябвало да му се сърдя, човекът си е вършил работата. Ще трябва да се видя и с Артър, макар че не чакам с нетърпение тази среща, пълна с обяснения, която ще премине под знака на мълчаливия му гняв. Бях го накарала да ме обича чрез измама и нямах право да страдам твърде силно, когато престане да ме обича.

Сигурно още не е получил и картичката ми, забравих да я изпратя въздушна поща.

Не зная какво ще правя, когато всичко свърши. Ще се чувствам като идиот, след като историята така се разчу, но това не е нищо ново. Вероятно ще кажат, че изчезването ми е някакъв фасон, някакъв номер… Реших обаче да не пиша повече романи на ужаса — не ме водят до нищо хубаво. Но може би ще опитам научна фантастика. Бъдещето не ме привлича така, както миналото, но мисля, че за вас ще бъде по-добре. Продължавам да смятам, че всичко това би трябвало да ми послужи за урок, както би казала майка ми.

Точно сега обаче е по-лесно да остана тук в Рим — намерих си евтин pensione — и ходя в болницата в часовете за посещение. Не е казал на никого къде се намирам, обеща ми, че ще го пази в тайна една седмица. Той е хубав мъж; носът му не е много привлекателен, но трябва да призная, че има нещо в един бинтован мъж… Освен това започнах да чувствам, че той е единственото същество, което знае нещо за мен. Може би защото никога никого не съм удряла с бутилка и затова никой не е имал възможност да ме опознае и от тази ми страна. Всъщност дори и аз самата.

Наистина стана голяма бъркотия, но аз пък никога не съм била много прибран човек.