Иван Вазов
Чети, говедарче!

На сянка, под ореха, говедарче

опърпано видях седнало бе —

очи вперило в скъсано букварче.

— Какво четеш ти, миличко другарче?

        — Чета: а, б.

 

Чети, чети! То чудо днеска прави

туй дребно нещо под това небе,

то мъртви буди, дава ум на здрави,

туй второ слънце бог ни сам остави:

        чети: а, б.

 

Чети! То прави сляпото окато —

из тоя извор целий свят гребе —

за малко труд дарява то богато,

по-скъпо то е от елмаз и злато:

        чети: а, б.

 

Да, слънце то е. Срам за оногова,

кой в мрак духовен жив се погребе!

Чети, чрез него твар ще станеш нова

и силна, за световни бой готова:

        чети: а, б.

 

Ти малко си, но труд те чака тука —

без труд не може нищо — и не бе!

При мишци силни прибави наука —

разковничето там е на сполука.

        Чети: а, б!