Робърт Б. Паркър
Вечните сенки (41)

Четирийсет и първа глава

Хийли си поръча мартини с „Абсолют“ и с много лед. И аз си поръчах същото. Когато сервитьорът се дръпна, Хийли постави пред мен голям кафяв плик.

— Извадих ти личното досие на Де Спейн — осведоми ме той. — Въобще не е твоя работа да се ровиш в него.

— Знам.

Взех плика и го мушнах във вътрешния си джоб. Келнерът се върна с коктейлите ни. Поръчахме си вечерята. Хийли вдигна мартинито си, разгледа го и отпи една глътка. Преглътна и бавно поклати глава.

— Едно мартини никога не може да те разочарова — заяви той.

Кимнах. Моето не ми хареса толкова след изпитото ирландско уиски.

— Не са много нещата, за които може да се каже това — отбеляза той.

— Понякога вероятно за някоя жена — възразих аз.

Хийли бавно кимна.

— Женен съм от трийсет и седем години. Ти още ли си със Сюзан?

— Да.

— Помня, когато се запознахте. Беше във връзка с онова отвличане в Смитфийлд. Все още ли работи в училищата?

— Не, сега е психоаналитик.

— Оженихте ли се?

— Не.

— Защо не?

Свих рамене:

— Не сме го пожелавали по едно и също време.

— Заедно ли живеете?

— Не.

— Така ви е по-приятно, когато сте заедно, нали?

— Да.

— Със съпругата ми спим в отделни спални. Хората се шокират. Убедени са, че бракът ни е застрашен.

— Тъкмо обратното — казах аз.

Хийли кимна. Беше слаб човек с широки рамене и къса прошарена коса.

— Ще ми се да го бяхме направили по-рано, но докато децата бяха у дома, не притежавахме достатъчно място. Сега вече имаме.

Той се ухили и отново отпи от мартинито си.

— Така не си омръзваме.

— Разкажи ми за Де Спейн — помолих го аз.

— Първо ти ми сподели какво знаеш.

Казах му.

— Бива си те — констатира Хийли. — Убийство, отвличане, нелегални имигранти и на всичкото отгоре здравата си ядосал Куан Чан тун.

— По-добре, отколкото да вися пред някой мотел с камера.

— Имаш ли подкрепление срещу китайците? — попита той.

— Хок и Вини Морис.

— Скапаният Вини Морис?

— Той държи на думата си и е страхотен с пистолетите.

— Не отричам. Никога не съм познавал по-добър стрелец от Вини.

— Хм.

Хийли не ми обърна внимание и разряза пържолата си.

— Искаш ли да ми дадеш името на най-близкия си роднина за всеки случай? — попитах аз.

Той се ухили и отвърна:

— Холестеролът ми е около 150 и не съм променял теглото си, откакто напуснах морската пехота.

Погледнах към студеното си предястие с морски деликатеси. После към пържолата на Хийли. Радвах се, че не я ям аз. Радвах се, че ще ям студените си морски храни. Бяха полезни.

— Двамата с Де Спейн започнахме почти по едно и също време. Беше страшно корав и много умен. И упорит. Захванеше ли се с някой случай, не се отказваше, докато не го разреши. И не действаше грубо. Беше общителен като Уил Роджърс. Хората го харесваха.

Сервитьорът мина наблизо, Хийли го дръпна и си поръча още едно мартини. Келнерът погледна и към мен, но аз поклатих глава. Мартинито не вървеше много със студеното предястие от морски деликатеси.

— Значи е бил голяма работа.

— Да. Досега щеше да стане шеф на отдела по криминални разследвания.

— Вместо теб ли?

— Да, вместо мен. Де Спейн беше следовател към областната прокуратура в Мидълсекс и работеше по един случай във Фрамингам. Беше нещо свързано с преследване и той се обвърза с жертвата.

Усетих как нещо ме жегва под лъжичката.

— Жена ли беше?

— Да. Че кой следи мъже?

— Знам само за един случай — отвърнах аз.

— Както и да е. Бракът му се провали много скандално и кариерата му пропадна. Комисията по етика много мрази да се въргаляме в леглото с жертвите, които разследваме. Де Спейн си подаде оставката и нямах никаква представа къде е отишъл, докато не ми се обади ти.

— Знаеш ли името на жената?

— Не, но сигурно го има в досието. Смяташ ли, че е замесена и в Порт Сити?

— Жертвата на отвличането се казва Джослин Колби. Преди това твърдеше, че някой я следи, а още по-преди е работила в театъра във Фрамингам.

— Доста странно съвпадение — съгласи се Хийли. — А тази жена в Порт Сити свързана ли е с Де Спейн?

— Засега не съм открил нищо такова — отвърнах аз.

— Истинската любов винаги е била доста трудно нещо — заключи той.