Робърт Б. Паркър
Вечните сенки (29)

Двайсет и девета глава

Двамата със Сюзан си бяхме оправили една стая в Конкорд. Кухнята и част от трапезарията бяха сведени само до няколко изпочупени стола, но бях преместил хладилника в трапезарията, фурната работеше и имаше течаща вода. В предната спалня на горния стаж — тази с камината — поставихме легло, маса и два стола, закачихме завеса около душа в задната баня и заредихме с хавлии и други необходими неща. Двамата със Сюзан оправихме леглото, което далеч не бе толкова лесно, колкото изглеждаше на пръв поглед, защото Пърл непрекъснато се пъхаше под току-що опънатите завивки.

— Какво повече би могло да се желае! — възкликнах аз, когато най-сетне привършихме с леглото. — Може би само една кухня.

Пърл остана доволна от начина, по който застлахме леглото. Обиколи го три пъти и се сви до бухналите възглавнички, които малко поразмести.

— Защо ни е кухня, след като имаме телефон?

— Наистина, бях забравил.

Беше събота, късно следобед, и вече започваше да се смрачава. Сюзан беше донесла прахосмукачка и яростно действаше с нея. Слязох в избата, донесох малко дърва, останали от предишния собственик, и накладох огън. След това отидох да инспектирам провизиите.

Сюзан беше донесла лека вечеря и беше пъхнала цялата кошница в хладилника. Отворих вратата с известен страх, защото тя бе способна да се нахрани с една ябълка и няколко оризови питки. Надникнах в кошницата и направо ми прилоша — четири зелени ябълки. После обаче забелязах и студеното пилешко, гроздето без семки, франзелата, мармалада от червени боровинки и доста голяма бучка сирене. Имаше дори картонени чинии, пластмасови прибори и чашки. Аз се бях погрижил за две бутилки шампанско, които кротко си лежаха отстрани, и за съд за изстудяване на вино.

Отнесох всичко горе и подредих храната на масата. Пъхнах бутилките в кофичката с лед. Сюзан беше приключила с прахосмукачката и сега със същото настървение бършеше прах.

— Не е ли по-добре да бършеш прах преди прахосмукачката? — попитах аз.

— Не.

Кимнах и поставих храната на масата. Пърл незабавно се премести и постави муцуна възможно най-близо до храната, без да слиза от леглото.

— Къде е онова синьо нещо? — попита Сюзан и спря да бърше прах, за да изтърка някакво петно върху рамката на прозореца.

— Много мило, че го наричаш синьо нещо.

— Исках да кажа, синята покривка. Само дивак си позволява да се храни на незастлана маса.

Затворих кошницата за пикник, за да не може Пърл да я претършува, и тръгнах за покривката. Сюзан пък отиде да си вземе душ. Донесох покривката, постлах я върху масата и отскочих да пъхна глава под душа.

— Чупката — изгони ме Сюзан.

Излязох от банята, върнах се в стаята и се загледах в огъня. Пушката ми беше облегната на стената, близо до мястото ми на масата, а пистолета си бях поставил до приборите на масата. Драконите на смъртта не ме бяха безпокоили повече, което не означаваше, че няма да го направят занапред. Не знаеха и за Конкорд, но като нищо можеха да научат.

Седяхме на масата под ниския таван в старата къща, огънят пращеше в камината, а ние отпивахме от шампанското си. Студената вечеря лежеше в очакване пред нас, а кучето спеше на леглото ни.

— Чупката значи!

— Аха.

— И това — от човек, завършил Харвард.

— Посещавах специален курс по жаргон — отвърна Сюзан.

Надянала беше пухкава бяла хавлия, която си бе донесла от къщи, а след банята лицето й изглеждаше съвсем като на дете, защото бе свалила грима. Помъдряло дете все пак.

— Знам точно как си изглеждала, когато си била малко момиченце — казах аз.

— И аз мога да си те представя като малко момче — отвърна тя.

Усмихнах й се.

Хапнахме малко от пилешкото.

— Някакъв напредък в Порт Сити? — попита тя.

— Ами не знам дали е напредък, но открих нещо.

Станах и се запътих към закаченото си в дрешника сако. Извадих снимките на Крейг Сампсън и на тайнствената му гостенка и ги подадох на Сюзан. Тя ги разгледа, след това се изправи, отиде на светло, за да ги види по-добре още веднъж. Върна се на масата и ми подаде снимките. На лицето й бе изписано странно и някак развеселено изражение.

— Според мен това е Рики Ву — каза тя.

— Защо мислиш така?

Сюзан се усмихна:

— Това ще ти хареса. Веднъж вечерях с Вероника Блосър, Наоми Шелкърк и Рики. Преди около осем месеца в къщата на Вероника. Планирахме мероприятие за събиране на средства за театъра.

— Съжалявам, че съм го пропуснал.

— О, ти сигурно щеше да полудееш! — заяви Сюзан. — Вече бяхме приключили с обсъждането на мероприятието, разговорът замря и Вероника, която изобщо не обича да мълчи, каза на Рики: „Скъпа, изглеждаш превъзходно! Как го постигаш?“ И Рики й довери какво прави. — Сюзан се усмихна още веднъж, докато си припомняше случката. — За Рики да изглежда превъзходно е професия: кремове, унгвенти, лосиони, желета, лични треньори, масажисти, витамини и всякакви подобни щуротии. Няма да те отегчавам с всички подробности, но ще ти кажа, че тя например прави серия упражнения за стягане на вагината.

— Колко стегната трябва да бъде една вагина? — попитах аз.

— Достатъчно, за да задържиш съпруга си.

— Страхотна идея: пристегни го и той е твой, докато не го пуснеш — отбелязах аз.

— Великолепно, нали? Сега стигаме до най-важното. „Момичета — заяви ни тя, — всеки мъж, който твърди, че няма нищо против окосмяването на жената, лъже“. Вероника я попита: „Наистина ли? Дори и долу ли?“ А Рики и отвърна: „Да, дори и долу“. Наоми изглеждаше доста смутена, което ме навежда на някои мисли относно нейното окосмяване, но сега не е уместно да се спираме на това. „Ти какво правиш, Рики?“ — попитах я аз. „Електролиза“, обясни ми тя. „Електролиза ли? — учудено извикахме и трите в един глас. — Навсякъде?“ „Навсякъде! — заяви Рики с вид на лекар, който потвърждава дадена диагноза, и добави: — Цветето ми е като полирана перла“.

— Цвете ли?

— Да, цвете.

— Странно, смятах, че само аз го наричам така.

— Знам как го наричаш — сряза ме Сюзан. — Електролизата й отнела две години.

— Значи няма нужда от упражнения — отбелязах аз. — Двугодишна терапия с ток би стегнала всяка вагина.

Сюзан внимателно си отряза парче сирене, сдъвка го и преглътна.

— Да, превъзходно.

— Значи ти смяташ, че тази жена с цвете като полирана перла е Рики Ву?

— Би било невероятно съвпадение, ако не е — отвърна Сюзан.

— Не е продуктивно да допускаме, че е съвпадение — казах аз.

— Продуктивно значи — повтори Сюзан.

Кимнах. Тя се усмихна.

— Освен това е малко вероятно — добави.

— Да — съгласих се. — Ето защо логично допускаме, че Крейг Сампсън се е забъркал в история със съпругата на Лони Ву. Същият Лони Ву, който ми заяви да се разкарам от Порт Сити. И два пъти дебело подчерта думите си.

Сюзан отхапа миниатюрна хапка от едно пилешко крилце и постави останалото в чинията си. След това отчупи залък хляб и го хапна.

— Това достатъчна улика ли е? — попита тя, след като сдъвка залъка си.

— Така ми се струва. Но от толкова време не съм попадал на истински улики, че не мога да съм напълно сигурен.

Пийнах шампанско, хапнах малко пилешко, след това си отрязах ябълка и я сдъвках с парче сирене. Вече разполагах с мотив за убийството на Крейг Сампсън, който сочеше към Лони Ву. Това беше и достатъчно сериозна причина той да не желае присъствието ми в града. Още нищо не бях доказал, но уликата наистина си я биваше.

— Ти искаш ли и моето цвете да е като полирана перла? — попита Сюзан.

— Аз съм старомоден. Предпочитам оригинала, така да се каже.

— Рики твърди, че мъжете лъжат, когато говорят така.

— Имаш думата ми и ще се радвам, ако ми дадеш възможност да ти го докажа.

— Пред малката?

— Би могла да ни почака в съседната стая.

— Ще скимти и ще драска по вратата.

— Познато ми е.

— От друга страна, ако не я изгоним, ще скочи върху леглото и ще започне да лае.

— И това ми е познато.

Помълчахме известно време, загледани в огъня в старата тухлена камина.

— Съществува вариант и да се откажем от всякакви надежди за малко споделена страст.

— Аха.

— Или пък би могъл да я заведеш в колата. Там й харесва.

— Особено ако я подмамя с един пилешки сандвич.

— Гледай да няма кости.

— Тогава ще се почувства добре и няма да вие. Това ли желаеш да кажеш?

Сюзан се усмихна толкова съблазнително, все едно подмамваше някого с думите: „Миличък, защо не опиташ тази вкусна ябълка!“

— Аз ще се почувствам по-добре — отвърна тя.